Къщата на Арус

- Целият съм в слух. - саркастично отвърна Крисчън. Арус наистина прекаляваше, а сумите с които бе склонен да се раздели заради нелепите си шеги ставаха все по-учудващи.

- Вече няма нужда да ми връщаш талисмана. - с победоносен тон продължи лисицата. - Сама се справих с този проблем и вече не действа върху мен. Вярно, наложи се да се простя с умението си да хипнотизирам, но поне никога повече няма да можеш да ме нараниш, тъй като всичките ми останали сили няма да бъдат заключени!

Крисчън сви устни. Това не звучеше добре. Дори и Нана да не можеше да използва хипнозата си, съмнителното ѝ ментално състояние не гарантираше, че няма да нападне никого физически.
- Поздравления. Ако е истина. - наемният убиец силно се надяваше лисицата да блъфира.

- За разлика от теб и шефа ти, аз не виждам защо да лъжа. Най-малкото не бих рискувала безопасността си като стоя тук насаме с теб, ако не казвах истината. - продължи да злорадства Нана. - Нито бих признала, че съм изгубила едно от най-ценните си умения в размяна на това.

- Радвам се за теб. - с равен тон отвърна Крисчън. Това никак не звучеше добре.

Нана си спомни за думите на Юки от преди време. 
- Така или иначе не е проблем. Човешката ми форма е достатъчно красива, глупавите човеци по тези земи ще ми дадат всичко, което поискам и без да се налага да ги хипнотизирам. - злокобно се усмихна лисицата. - Опърничавите като теб обаче... Доста ще съжаляваш за всичко, което стори срещу мен. Не е като да не те предупредих многократно.

Думите на Нана доста притесниха наемния убиец. Дори и тренировките с онзи ловец на чудовища не му даваха достатъчно кураж да вярва, че може сам да се пребори с подобно същество.
- Ти си тази, която ми навреди първа. - опита се да запази самообладание той. - Впрочем, сега кой кого заплашва?

- И дори и знаейки това, продължаваш да ме обвиняваш в неверни неща. - изцъка с език лисицата. - Да, искам да приемеш думите ми като заплаха. Ако не беше се държал толкова отвратително с мен и ми беше върнал талисмана, когато те молих и бях готова на всичко, за да си го върна, щях да съм ти безкрайно предана и благодарна. За твое съжаление, това няма да се случи. И ти, както и онази досадница Силиа ще си платите скъпо. 

- Не я намесвай. - отвърна Крисчън. - Силиа не ти е сторила нищо.

- Не е ли? - изсмя се лисицата. - А непрестанните ѝ обиди? Нееднократните ѝ подмятания, че би желала да съм мъртва? На всичкото отгоре бях принудена от теб да помагам с разкриването на извършителя на нападението над нея, сякаш ме интересува какво са ѝ сторили. 

- Трябва да признаеш, че не ми беше от особена помощ. - опита се да звучи естествено мъжът, докато измислеше как да умилостиви разгневената лисица, преди да е наранила някого. 

- Направих всичко, което можах, но изглежда няма да получа и капка благодарност. Не съм забравила и как ме заплаши с кинжала си. - изсумтя Нана. - За разлика от теб обаче, аз наистина имам добър нрав и искам да живея спокойно по тези земи, така че можеш да си спокоен. Няма да убия нито теб, нито някой друг от безполезните ти приятели. Не отговарям обаче какво ще се случи с репутацията ти пред тях от тук насетне. Ще си платиш за това унижение в ресторанта.
След като приключи с тирадата си, Нана се обърна и излезе от стаята, а скоро след това и от имението на Арус.

Крисчън въздъхна тежко. Репутацията му... Беше в окаяно състояние от край време, не смяташе, че можеше да стане по-зле от тук насетне.

Лилит се прибра гневна. Тя отиде веднага да се изкъпе, за да разкара смрадта от себе си. 

Лилит се прибра. Беше загубила 30 000 злато, но спечели 150 000 и реши да спре засега.

Лилит се прибра. Загуби 150 000 злато, но се върна с печалба от 390 000. 

Лилит се върна обратно в имението на Арус. Беше заложила 300 000 злато и спечели 420 000.

Розан остави поканите към Крисчън и Лилит.

"Силиа кани Лилит и Крисчън на настолна игра за събитието във вилата си."

Както си и беше намислила, Силиа дойде първо до имението на Арус и остави бележка за Крисчън.

"Крис, да се видим довечера във вилата ми.
- Силиа" 

Една от слугините занесе бележката до Крисчън.
- Това пристигна, изглежда е за Вас. - подаде я тя в ръцете на мъжа.
- Благодаря ти. - усмихна се той и прочете текста. "Интересно." Помисли си мъжът и реши да провери за какво иска да разговаря с него Силиа.

Силиа дойде заедно с Лесли до дома на Арус и реши да остане тук засега.

"Силиа беше убита.
Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."

Арус беше събрал всички във всекидневната. За съжаление, Лилит не бе била в стаята си ѝ нямаше представа къде е, за да я покани, но пък за сметка на това беше поканил лисичката Нана.
- Е, как върви онова събитие, на което всички се записахме? - попита жизнерадостно търговецът.

- Аз още не съм ходила да проверявам, нито някой ме е канил. Очаквам да е ужасно, предвид отбора ми. - въздъхна Нана.

- Не съм сигурна защо ме питаш, след като сме заедно в отбор. - хвърли му остър поглед Далия. - Аз също очаквам да е простотия. С онези бедняци, какво друго да е? - изсумтя жената.

- Недей така, може пък да е забавно. - усмихна се Арус.