Къщата на Арус

"Правилно мислиш.", кимна утвърдително Лилит. Тия двамата изглежда изобщо не можеха да разговарят помежду си. "Грижи се добре за хамстера Силиа, ще бъде жалко да умре."
Жената реши да се върне в стаята си.

Крисчън въздъхна и отново остави клетката на писалището.
- Няма да умираш, нали приятелче? - засмя се той. - Ако вземеш да умреш, няма да видя края на подигравките ѝ. Чакай тук.
Мъжът слезе до кухнята, за да вземе зеленчуци и плодове за храна. Не беше сигурен дали са съвсем подходящи, но не можеше да нахрани хамстер с месо. Скоро се върна и ги остави в клетката, надявайки се животното да прояви интерес. Хамстерът се наяде, сетне се притаи в единия ъгъл на клетката си.
- Явно и ти се страхуваш от мен. Какво ви става на всички напоследък... - въздъхна Крисчън и се върна на леглото си.

Крисчън не беше сигурен какво повече може да стори за този хамстер. Беше го нахранил и днес, но животното продължаваше да отказва да му позволи дори да го докосне.
- Разбирам те донякъде, предполагам. Аз бих бил в подобно състояние, ако ми се налагаше да прекарвам толкова време в компанията на Лилит. - засмя се мъжът. В утрешният ден трябваше да посети Еритос и да го върне в онази арена за двубои. Не беше сигурен коя част от тази скучна глупост точно намираше Арус за забавна, но вече бе късно да направи каквото и да било.

Далия, разбира се, изобщо не се интересуваше от някакъв бъхлив хамстер, особено след като пиклата се бе грижила за него.
- Слуги, елате веднага. - нареди жената. - Искам да изкъпете това животно и да го нахраните. Вчера казахте, че няма бълхи, но никога не можем да сме сигурни, предвид от какво долно място, пълно с бедняци идва.
Прислугата кимна и една от работничките взе клетката с хамстера. Не разбираше защо господарката внезапно бе решила да си вземе домашен любимец, нито защо се държеше по такъв начин с него, но в края на краищата не беше нейна работа да коментира.

Юки дойде да остави хамстера на дразнещия търговец. Лисицата почука на вратата.

Като никой път, Арус си беше вкъщи и реши лично да отвори. Усмихна се широко, когато видя Юки на прага си.
- Здравей, великолепна красавице. - намигна ѝ той. - Макар и вероятно да не търсиш мен, ще се наложи да се задоволиш със скромната ми особа, тъй като Крис излезе нанякъде.

Юки извъртя очи.
- Всъщност, именно теб търся. - сухо отвърна тя. - Записал си се на същата простотия като мен, така че този хамстер е твой. - тя натика клетката в ръцете му. - Ако посмееш в следващите два дни да съсипеш старанието ми и да умре, тази територия ще ти се стори тясна. - заплашително изрече лисицата, сетне си тръгна най-безцеремонно.

Арус повдигна вежди, оставайки с клетката с някакъв хамстер в ръце. Не си спомняше твърде много на какво се бе записал, но изглежда го бе сторил. Търговецът на роби въздъхна и повика няколко от слугините в имението си.
- Вземете това животно и гледайте да го нахраните добре. Животът ми зависи от това да е в добро здраве. - усмихна се той. Прислугата кимна и отиде да изпълни заръката му.

Арус провря пръста си през един от отворите на клетката, но бързо го издърпа, тъй като хамстерът веднага се опита да го захапе.
- Не така, аз не съм храна! - засмя се мъжът, сетне повика отново прислугата да го нахрани, тъй като му беше доскучало. Това щеше да бъде доста лесно злато.

Елвира дойде заедно с хамстера до имението на Арус. От Силиа знаеше, че Нерея е наркоманка, надяваше се поне от време на време да ѝ идва акъла. Жената почука на вратата.

Като по случайност, Нерея беше останала сама в имението, което намери за перфектна възможност да вземе опиум, докато няма кой да я види. Само че проклетата врата точно сега трябваше да започне да издава звуци... Жената отиде да отвори и да провери какво се случва.
- Кой сте вие... - провлачено попита тя.

- Кой? - учуди се Елвира. - Аз съм жена и нося хамстера, за когото трябва да се грижим. Преди това обаче, искам да знам дали имаш домашни любимци, по конкретно котки.

- Домашни любимци? - изкикоти се жената. - Какво е това?

Елвира въздъхна. Тази от гората ли беше хваната?
- Няма значение, сигурно нямаш. - изрече маркизата и погледна към клетката на хамстера. - Давай му зеленчуци и вода и гледай да не го умориш за двата дни, в които ще е при теб.

Нерея чак сега се сети, че жената бе споменала котки.
- Тук няма котки! - отсече тя. - А това нещо... Добре. - отнесено отвърна тя. Нямаше представа какво трябва да прави с тази клетка.

- Изобщо ще оцелее ли при теб... - измърмори под носа си Елвира. - Надявам се наистина да положиш усилия да го гледаш. Това са два дни, не е толкова сложно.

- Два дни не са много време. - констатира Нерея, безцелно. - Зависи за какво става въпрос.

- Сериозно ли? Става въпрос да гледаш хамстера два дни. Друсана ли си?

- Не, разбира се. - отсече Нерея. Често репетираше това в спешен случаи, ако Арус я завареше в подобно състояние. Надяваше се да изглежда и звучи достоверно.

- Аха. - извъртя очи Елвира. Не ѝ вярваше особено. - Все едно, грижи се за хамстера.
Жената нямаше какво повече да прави на това място, затова реши да се прибира.