Къщата на Арус

Арус реши да не се меси. Просто се облегна назад в креслото и реши да се любува на цирка, разиграващ се пред очите му. 

- Отношенията ми с нея не са такива, каквито вероятно изглеждат. - отвърна Крисчън. - Имаше време, в което действително исках да ѝ помогна, но след като насреща си видях единствено неприязън, това желание отдавна се изпари от съзнанието ми. 

- След като не можеш да я убиеш, не можеш ли поне да я предупредиш да стои далеч от баща ми? След като ползва подаръците ти, е редно да се съобрази с желанията ти. - скръсти ръце Беатрис. 

- Нали? - засмя се Крисчън. - И аз отдавна ѝ го казвам, но уви. Резултатът е по-скоро обратното на това. 

- Не може да няма нещо, което да я принуди да се отдръпне. - извъртя очи Беатрис. - Ти я познаваш по-добре от мен. 

Крисчън знаеше, че може да обещае устройството на лисицата, но в никакъв случай нямаше намерение да прави това, още по-малко в името на човек като лорд Гордън.
- Уви, няма. - сви рамене той. - Нана е неконтролируема. За жалост. Вдигнал съм ръце.

Беатрис се разгневи. Струваше ѝ се, че приятелят на Арус сякаш се подиграва със станалото.
- Наистина не разбирам какво толкова специално има в тази жена, че всички около нея изглежда сте полудели. Имайте късмет да науча, че някой от вас двамата е дал злато на баща ми. - изтропа с крак жената, сетне с бързи крачки се запъти към стаята си. Не можеше да повярва на чутото. В никой случай нямаше да позволи на тази курва да прахоса златото, което ѝ се полагаше по право. 

- Защо си такъв? - изцъка с език Арус. - Сега ще ми е сърдита и тя.

- Това не ме касае. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Доста наивно би било да смята, че ще използвам единственото нещо, което ми дава предимство над същество като Нана, за да измъкна лорд Гордън от капана ѝ. Не съм го изпратил аз при нея. 

- И ти си прав. - въздъхна Арус. - Реагира както и предполагах, но аз също нямам намерение да му помагам. Винаги съм мислел, че е глупак и без това. - засмя се търговецът. 

- Не съм имал особен досег с него, освен разговора ни в таверната, но ако Нана не е използвала силите си върху него, мнението ти е напълно обосновано, приятелю. - засмя се мъжът. 

- А с твоя проблем какво стана? Засега не мисля, че Лилит знае, Далия също не изглежда да е разказала на странични хора. Ще е добре този случай да се разплете преди това да е излязло съвсем извън контрол. 

- В такъв случай горещо те приканвам ти да преговаряш с Арабела и хората ѝ. - хвърли му остър поглед чернокосият мъж. - Ако навремето бях приел предложението да стана част от тях, може би тази задача нямаше да ми се види толкова трудна сега. 

- Но пък щеше да пропуснеш шанса си да се запознаеш с прекрасните лисички. - с престорена тъга в гласа му напомни Арус. 

- Мхм. Продължавай така и наистина ще започна да съжалявам, че не отидох. - присви очи Крисчън.

- Какво им е? Вярно е, че Юки е малко особена, но от друга страна Нана е перфектна. - усмихна се Арус. - Със сигурност не е трудно да я вкараш в леглото. 

- Така смяташ, защото не отчиташ фактора, че после ще се наложи да комуникираш с нея и след това. А и преди това. - подигра се Крисчън. 

- Защо да се притеснявам за неща, които не ме интересуват? - сви рамене Арус. - Мислиш ли, че слушам особено внимателно излиянията на Далия? Ако го правех, щях да съм се хвърлил в реката до имението доста отдавна. 

- Аз не разсъждавам по този начин. Не виждам особена стойност в отношения с жени, с които дори не бих могъл да проведа адекватен разговор. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - И в никакъв случай не бих докоснал Далия.

- Това си е твой проблем. - също така невъзмутимо продължи Арус. - Далия има страхотно тяло, поддържа се, а уменията ѝ в леглото са невероятни. Не съм предполагал, че си толкова меланхоличен. - засмя се търговецът. - Какво те интересува дали са умни, ако имат големи гърди и хубаво оформено дупе? 

- Винаги съм бил такъв. - сви рамене Крисчън. - И преди съм казвал, нито една от жените, с които съм бил, не съм смятал за грозна. Ти от друга страна изричаш тези думи, но в... портфолиото ти няма ли и възстарички "красавици"? - засмя се отново наемният убиец. - Предполагам, че изкуственото ѝ око е било добре оформено, все пак. 

- Не е добре да се подиграваш толкова на чуждото нещастие. - присви очи Арус. - Във всеки един момент дамата може да получи писмо, в което детайлно да бъде описана нестихващата ти любов към нея. Във всеки един момент. - натърти той.

- В такъв случай си прав. Предпочитам си лисиците. - засмя се Крисчън, сетне се запъти към стаята си. Макар и този нелеп разговор да го беше разведрил, главният му проблем си оставаше непроменен.

Арус изцъка с език и също отиде да си ляга. Крис този път добре се беше подредил, особено с последната случка. Търговецът имаше най-доброто желание да му помогне, но наистина не знаеше какво да стори. 

Силиа дойде до дома на Арус и си пое дълбоко дъх. Надяваше се да няма почти никого, че тази нелепост нямаше да има свършване. Тя почука на вратата и след като една слугиня ѝ отвори, принцесата помоли да бъде отведена при Лилит. Слугинята заведе Силиа до всекидневната и принцесата въздъхна.
- Здрасти, Лилит. Дойдох с теб да си поговорим.