Къщата на Арус

- Тя пак, че оцеля предната. - махна с ръка лордът. - Лечител от Шиера я уверяваше, че ще ги направи по-големи и стана де, ама са твърди като камък. Кой знае какво е сложил в тялото ѝ, вдигнах ръце да се разправям вече. И без това вече е бита карта. 

Арус повдигна вежда. 
- Охо? - с въпросителен тон възкликна търговецът. 

- Затова съм дошъл, ти поне няма да ме упрекваш, като някои от посетителите на таверната. Ще се женя за Нана, куртизанката, която живее наблизо. Току-що прие предложението ми, но както предполагаш, Клаудия няма да е във възторг. 

Зениците на Арус се разшириха от изненада.
- Нана е приела предложението ти за брак? - още по-невярващо повтори той.

- И на мен ми е трудно да го повярвам още, но се случи. - ликуваше Гордън. - Сам разбираш, че не мога да си позволя да изтърва този шанс, затова ми трябва помощта ти. Ще ми трябват около триста милиона злато назаем, обещавам, когато се разведа с Клаудия и си върна половината имущество, ще продам двете вили на брега на океана и ще ти ги върна. И без това рядко ги посещавахме през годините.

Арус присви очи. С Гордън действително бяха в добри отношения, но никак не му се даваха триста милиона злато.
- Ах, приятелю. За такава прекрасна кауза, знаеш, че с удоволствие бих ти ги дал, но... Притеснява ме реакцията на Беатрис. Не съм сигурен, че ще приеме това твърде добре. Нека първо говоря с нея. 

Възрастният мъж въздъхна. Не желаеше Беатрис да научава още сега, но от друга страна осъзнаваше, че е неизбежно.
- Тя трябва да ме разбере. Вече е голяма, не може да очаква да пренебрегвам щастието си, заради мнимото ѝ спокойствие. Надявам се, че няма да ѝ позволиш да те разубеди.

Арус въздъхна, това щеше да е доста интересен разговор. Изобщо не планираше да дава на Гордън злато, но щеше да измисли как да се измъкне след като разкажеше на Беатрис за всичко.
- Ще се опитам. - усмихна се той. - Въпреки това, честито! Не съм имал честта да посетя Нана като клиент, но съм я виждал и е страхотна красавица. 

- То това е другото, за което искам да говорим. - придаде си сериозен вид лордът. - Знам, че Крис ѝ е сводник, но след като вече е ясно, че ще ми бъде съпруга, искам да го предупредиш да стои далеч от нея. Щом се оженим, няма да има нужда да работи това повече. Ако се наложи, ще ми помага в бизнеса, но не виждам защо да ѝ го причинявам. Тя заслужава спокоен живот. 

Арус едва сдържа смеха, който го напуши. 
- Да... Определено ще... Говоря с Крис. - поемаше си въздух на малки глътки търговецът, за да не се изсмее в лицето на другия мъж. 

- Бих го предупредил лично, но не сме чак толкова близки, а и все още не съм му платил дрехите. Кажи му да не се безпокои относно това. - продължи лордът.

Арус не успя да се сдържи и се изсмя с глас. Какво общо имаха... дрехите на Крис с Гордън и Нана?! Нима бе толкова луд, че да участва в такава екзотична тройка?!
- Съжалявам, какво? - през смях попита той.

- Дължа му злато за почистването на дрехите му. Аз бях виновен, че се изцапаха. Не бях в най-добрата си кондиция тогава. - сви устни мъжът.

Арус не можеше да повярва на ушите си. 
- Силно се надявам тази ситуация да има по-логично обяснение от това, което се върти в главата ми в момента. - продължи да се смее той.

- Полях го с алкохол в таверната по невнимание. - въздъхна Гордън. - Извиних се вече, надявам се да не си е изкарал гнева върху горката Нана след това. Тя не заслужава подобно отношение. 

"Несъмнено си е изкарал нещо пред горката Нана, но едва ли е гнева..." Продължи сам да се смее на шегата си Арус.
- Ще говоря с него, не се безпокой. - увери го той. 

- Чудесно. - усмихна се Гордън. - Ще вървя, уведоми ме, когато говориш с Крис и Беатрис. Ще чакам да се срещнем отново, за да се разберем за златото.
Лордът пожела лека вечер, след което се запъти отново към странноприемницата.

Арус продължи да се смее още няколко минути, след като другият мъж си бе тръгнал. Когато Крис и Беатрис се върнеха, определено щеше да бъде доста интересен разговор.

Беатрис се беше върнала от имението на лейди Кнов и поздрави Арус, който седеше на креслото във всекидневната. 

- Почакай, ела тук. - усмихна се Арус. - Искам да говоря за нещо с теб. 

Беатрис повдигна вежда, но се приближи и седна до Арус.
- Какво има? - с навъсено изражение отвърна жената. - Нещо станало ли е, докато ме нямаше?

- Може да се каже. Надявам се и Крис да дойде, хубаво е той също да чуе това. - продължи Арус. - Нямам намерение да го чакам все пак, баща ти снощи беше тук. 

- Баща ми е идвал? - изненада се младата жена. - Надявам се си му казал, че не желая да разговарям с него по какъвто и да бил повод. 

- Не се безпокой, не търсеше теб. - засмя се Арус. - Дойде да ми иска триста милиона злато на заем. Реших, че преди да му дам такава сума, е добре да го обсъдя с теб. 

Беатрис съвсем не разбираше.
- Прощавай, какво общо има приятеля ти Крис с баща ми, че да е нужно и той да "чува това"? За какво му е била толкова голяма сума? Какво пак е намислил?