Арус повдигна вежда, забелязвайки странно подсмихващата се Далия, която току-що бе прекрачила прага на имението. - Какво те развесели така? Нима ще позволиш да остана в неведение?
Далия се приближи до креслото, където беше Арус и седна в скута му. - Съвсем не. Просто научих нещо доста интересно от новата държанка на слугата ти. - усмихна се жената.
- Наистина ли? - очите на Арус светнаха мигновено. - Надявам се да е някоя нова поза, която да пробваме. Въпреки че... Ти не си лисица, не съм сигурен на какво са способни те, така и не се доредих да проверя. - с пораженчески тон завърши изречението си той.
- Изглежда наистина не си чул за най-новата измислица на пиклата. - подигра се Далия. - В яда си покрай новата държанка, този път е решила да твърди, че слугата ти я е изнасилил. Представяш ли си? Преди поне се стараеше мелодрамите да звучат достоверно.
- Казах ти, че това не би могъл да го познаеш. - със задоволствена усмивка отвърна Далия. - Наистина ми е непонятно какви ѝ ги ражда главата. Отдавна знам, че това момиче не е с всичкия си, но напоследък съвсем е полудяла, изглежда че.
- Защото е тъпа, мелодраматична пикла, която изпитва потребност всички да я обикалят и да се вайкат по несгодите на онеправданата ѝ особа? Що за въпрос?! - невъзмутимо отсече Далия.
- Това не е възможно. Трябва да говоря със Силиа. - със сериозен тон отвърна Арус. Чутото наистина го бе изумило, добре познаваше Крис и беше убеден, че не е сторил подобно нещо. От друга страна, за толкова време смяташе, че познава добре и Силиа. Колкото и да ревнуваше от другите красавици покрай бодигарда му, никога не би твърдяла подобно нещо безпричинно.
Далия въздъхна и поклати глава. - Съветвам те да не го правиш. Не разбирам защо реагираш така, мислех, че ще ти е забавно да чуеш докъде е стигнала тази ненормалница.
- Далия, честно да ти призная, тази ситуация не ми звучи особено забавна. - отвърна Арус. - Дори и да си права, в крайна сметка Крис ми е приятел, Силиа също ми е близка.
Далия въздъхна и стана от скута на Арус. - Щом така предпочиташ да прекараш вечерта си, прави каквото искаш. Аз си лягам. Всички сте полудели. - изсумтя жената и се запъти към спалнята, която делеше с търговеца.
Арус поклати глава, щеше да се реваншира на Далия друг път. Знаеше, че Силиа напоследък посещава вилата на брат си Афсол, така че предполагаше, че ще я открие там.
Един от слугите уведоми Арус, че някой си Гордън Кийтс го търси. Търговецът беше доста озадачен, но в името на старото си приятелство с този мъж, отиде да провери какво става. - Гордън! - усмихна се приветливо Арус. - Откога не сме се виждали!
- Аз съм добре, доколкото може да се каже. Беатрис е на някакъв коктейл в дома на лейди Кнов. Там е безопасно, не се тревожи, друже. - засмя се търговецът.
- Чувал съм. - хвърли му остър поглед лордът. - Както и да е, не съм дошъл да ти пиля на главата заради това, големи хора сте, пък и след всичко станало, осъзнах, че и аз не бях съвсем прав. Вече съм нов човек!
Арус се подсмихна, изобщо не разбираше какви ги дрънка Гордън. Странно, не му изглеждаше пиян. - Звучи страхотно. Клаудия да не си е направила нова операция на бюста? - засмя се той.