Къщата на Арус

- Само че Силиа няма как да знае какво знам аз. - през смях отвърна Крисчън. Държанието на Лилит беше напълно нелепо, както обикновено. - Радвам се, че с Нана явно се харесвате много, пожелавам ви щастие. Съветвам те да не се привързваш особено към нея, предвид професията ѝ все пак. - подигра се отново той.

Лилит сви рамене.
"Професията ѝ грам не ми пречи, предвид, че и аз работя същото. И не знам какво намекваш, за съжаление, не съм била с нея.", въздъхна Лилит. "И какво знаеш, което Дървото не?"

- Ти започна това. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не каза ли току-що, че Силиа би имала причина да ревнува, ако случайно знаех колко добри са лисиците в леглото. Не ми трябва да съм бил с Нана, за да знам това. Портфолиото на Юки със завзети империи звучи доста впечатляващо, ако може да се има доверие на думите ѝ. Не би постигнала подобно нещо без известни умения.

- Колко жалко, че отново заради теб няма да ни се отвори възможност да се уверим лично. - изсумтя Арус.

"Юки не завземаше ли тези империи, благодарение на уменията си за хипноза? Колко трудно би ѝ било да хипнотизира глупавите императори да ѝ дадат каквото желае?", изрече Лилит. "И темата не е Юки, а горката Нана, с която се държиш толкова зле. Горката мисли, че ще я убиваш."

- Накрая наистина ще взема да я убия, предимно защото започва да ми омръзва да слушам за това. - засмя се Крисчън. - Не съм сигурен какво точно прави Юки, можеш да я попиташ, ако ти е твърде любопитно. Относно приятелката ти Нана, не съм сигурен за кой пореден път се налага да потвърдя, че нямам никакво намерение да я наранявам. Защо тя продължава да мисли така е наистина отвъд мен и имам чувството, че виждаш моето познанство с нея по много грешен начин. Тя е тази, която страни от мен всячески, както забелязваш.

"Защото се държиш грубо с нея и я отбягваш.", изрече Лилит. "Просто поговорете и я увери, че няма да я нараниш. Тя спомена някакво странно устройство, което държиш, но историята там вече ми се губи."

- Значи отново те е подвела. Тя е тази, която отбягва мен. Дори не се и опитвай с устройството, няма да го получи, на когото и да предаде да го поиска. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

"Аз не го и искам, не ме е молила да го взимам.", сви рамене Лилит. "Не разбирам защо я заплашваш с него."

- Защото явно да кара горката лисичка да се страхува от него е един от поредните му странни фетиши. - подигра се Арус, отпивайки от чашата си.

Крисчън извъртя очи, чувайки думите на Арус.
- Нито веднъж не съм я заплашвал. Устройството ми трябва за моя лична защита от силите ѝ. След като знам на какво е способна Юки, определено няма да се лиша от тази допълнителна протекция.

"Юки е доста по-силна от Нана. Не знам колко би помогнало подобно устройство срещу нея."

- Не се и надявам на това, просто знаейки на какво е способна расата им, предпочитам да не рискувам отново. - отвърна Крисчън.

Лилит тежко въздъхна.
"Божества, наистина не знам какво ще те правим. Имаш нужда от срещи с по-добри жени. Не знам защо си решил да се самонаказваш, канейки Силиа тук."

- Канил съм доста други жени тук, през годините. - засмя се Крисчън. - Не разбирам защо това е нещо, което те притеснява. Силиа е красива жена. Приятелката ти Нана също е красива жена, която съм канил тук.

"Не това имах предвид. Силиа красива, но само до там.", изсъска Лилит. "Наистина не разбирам защо си причиняваш компанията ѝ."

- Не виждам нищо лошо в компанията на Силиа, Лилит. Това са твои странни внушения, аз не споделям странния ти опит с нея. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Лилит, всеки би искал да си "причини" компанията на жена като Силиа. - засмя се Арус.

Лилит се обърна към Арус и се плесна по челото.
"Ти чуваш ли се? Как така ще я искаш в леглото си?", изрече жената. "Не става."

- А аз съм на тотално различно мнение. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Интересно как се получава това. От край време съм убеден, че проблемът вероятно е бил в теб, Лилит.