Къщата на Арус

Крисчън присви очи.
- Не бих определил Лилит като странна. Ако наречем поведението ѝ с истинското му име, чисто луда много повече би ѝ прилягало. Защо трябва да се интересувам какво смятат приятелките ѝ? Ако ти е толкова любопитно, нито аз, нито Силиа планираме да я убиваме. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Арус се начумери.
- Защо си такъв? Това дори не е свързано с Лилит, от нелепата ви свада губя само аз. - въздъхна той. - Нана не е съвсем убедена в това. Не съм сигурен какво си направил, но според мен е редно да се извиниш.

Крисчън отпи от чашата си с уиски.
- Не съм сигурен как моите проблеми с Нана влияят върху теб, не съм сигурен и че искам да разбера. Във всеки случай, не съм ѝ сторил нищо, за което да се извинявам. Ако смятах, че е нужно, вече щях да съм го сторил.

- Как да не губя? - възкликна Арус. - Понеже ти я ядосваш, не иска да обърне внимание и на мен!

- Не бях наясно, че има нужда да ти обръща внимание. - засмя се Крисчън. - Нейното внимание не струва ли просто милион злато за час?

Арус въздъхна.
- Вече загубих достатъчно злато заради теб. - махна с ръка той. - Надявах се да се сприятеля с нея, особено след като не пожела да кажеш поне една добра дума за мен на Юки.

Крисчън се изсмя с глас.
- За да мога да сторя това, първо се предполага, че тя би следвало да има добро мнение за мен. - отвърна той. - Не си спомням да съм отправял молба да ми наемаш куртизанки, правиш го за втори път и започвам сериозно да се обиждам. Особено след като рационално погледнато, любимата ти лисица по-скоро ми дължи злато, отколкото да заслужава да получи такова от мен.

- Преди нямаше нищо против. - сви рамене Арус. - Защо внезапно реши да се държиш толкова ужасно? Моника ли стои в дъното на всичко? Най-накрая успя да прихванеш ужасния ѝ нрав на тези години? - подигра се той.

Крисчън изцъка с език.
- Лейди Моника няма вина, че напоследък жените в обкръжението ни колективно не са с всичкия си. - невъзмутимо отвърна той, сетне допи чашата си с уиски. - Както и да е, не планирам да се извинявам на Нана, нито планирам да я наранявам, така че може да бъде напълно спокойна.

- Определено не изглеждаше спокойна. Защо не разговаряш с нея?

- Ще помисля. - все така невъзмутимо отвърна Крисчън, сетне се отправи към горния етаж. Не виждаше особен смисъл да продължава този разговор с Арус.

Арус въздъхна, сетне си наля още уиски. Надяваше се Крис да го послуша и да изглади неразбирателствата си с красивата лисица.

Лилит слезе във всекидневната и забеляза Арус и Крисчън. Жената реши да се присъедини към тях и се настани в едно от свободните канапета.
"Какво правите?", попита тя.

Арус вдигна поглед и се усмихна, виждайки красавицата Лилит.
- Досега скучаехме, но се радвам, че се присъедини, хубавице. Как си тези дни? - жизнерадостно попита мъжът.

Крисчън кимна в знак на поздрав, но продължи да пие от чашата си с уиски.

Лилит въздъхна.
"Чудесно. Пътешествието из Валдора ми се отрази добре, но после ще ти разкажа за това.", изрече Лилит. "Чух прислугата да клюкари. Видяли са Силиа в имението. Какво е станало?"

- Аз определено не съм виждал Силиа в имението наскоро и съм доста тъжен от този факт. - засмя се Арус.

- Силиа беше тук, да. - сухо отвърна Крисчън. - Търсиш ли я по някакъв повод?

Лилит се засмя.
"Не виждам защо да я търся, просто се учудих. Какво я е довело тук, все пак? И то посред нощ.", жената присви очи.

Арус пределно знаеше какво. Търговецът просто се подсмихна.