Къщата на Арус

Далия присви очи и веднага нареди на прислугата да провери храната. Едва след като се увериха, че всичко е наред, жената позволи да бъде нахранен хамстера с нея.
- Ще видим дали не ми правиш номера, нещастна пикло. - промърмори Далия на себе си. - Като те знам, изобщо не е изключено това тъпо животно до утре да е мъртво, след което да се опиташ да обвиниш мен. Но не си познала!
Далия нареди на слугините за всеки случай да проверят хамстера и за бълхи. Нямаше никакво доверие на онази пикла.

Лилит бе забелязала през прозореца появата на Силиа и очевидния им спор с Далия. Жената трябваше да предаде хамстера си на Крисчън. Тя взе клетката му и отиде до стаята на наемния убиец. Отвори рязко вратата и едва не се препъна. Беше учудена, че е успяла да уцели момент, в който не я е заключил.
"Изненада.", изрече тя и се засмя. "Жалко, не заварих нищо интересно, но все едно. Видях, че Силиа дойде да си остави хамстера и това ме подсети, че трябва да сторя същото."

Крисчън се надигна от леглото си и изгледа Лилит, сякаш току що бе казала най-налудничавите възможни думи.
- Лилит, знам, че няма смисъл да се учудвам, но менталните ти проблеми изглежда са се задълбочили. Какво правиш с горкото животно? - изненадано попита той, като ужасно съжали, че е забравил да заключи вратата на стаята си.

"Как какво? Нося ти го.", изрече Лилит. "Вече ти ще трябва да го гледаш."
Жената се доближи до писалището и остави клетката върху него.
"Ще ти бъде забавно, тъй като изглежда харесваш скучни същества. Този хамстер е също толкова скучен, колкото е и госпожица Дърво."

Крисчън бавно се надигна, за да стане от леглото си. Беше още по-озадачен от странното поведение на Лилит.
- Не съм сигурен защо аз трябва да се грижа за някакъв хамстер. Още повече не разбирам защо Силиа също трябва да го прави. Това някой от поредните ти странни намеци ли е?

Лилит сбърчи вежди.
"Амнезия ли получи? Нали се записа за събитие в Еритос? Трябва да гледаме хамстери по отбори. Аз се паднах с теб, за нещастие на Дървото.", засмя се Лилит. "Тя горката се падна с Далия."

- Записал съм се за... - отнесено повтори Крисчън. - Арус. Разбира се. Ако ти не стоиш в дъното на подобна нелепост, ще е той. - изцъка с език наемният убиец, сетне се засмя. - Какво се предполага, че трябва да правя с този хамстер сега? Познавайки Далия, горката Силиа още отсега ще трябва да прежали наградата си.

"Трябва да го поиш и храниш.", отвърна Лилит. "То е тъпо същество, нищо интересно няма в него."

- Не се и съмнявам, даже силно се учудвам, че е жив, познавайки и теб. - продължи Крисчън. - Не съм сигурен и какво "интересно нещо" толкова се надяваше да откриеш в стаята ми.

Лилит сви рамене.
"Знам ли.", изрече тя. "И разбира се, че ще е жив под грижите ми. Оцеляването му ще ми донесе награда.", допълни тя и въздъхна. "Жалко, че Дървото има по-силни дракони от моя. Много ми се щеше да мога да я саботирам и да наблюдавам реакцията ѝ."

- Предполагам, че Силиа е прежалила златото още от момента, в който е разбрала, че е в отбор с Далия за тази задача. - засмя се Крисчън. - Вероятно няма да тъжи прекалено много за някакъв хамстер.

"Има ли нещо, за което тя да не тъжи?", засмя се Лилит. "Не мога да кажа, но го донесе на Далия. Явно все пак ѝ пука какво ще стане с животното."

- Уви, Далия е още по-непредвидима и от теб. Ти си от Еритос, разбирам защо ти трябва злато. - мъжът отново се засмя сам на себе си, тъй като си спомни за нещо. - Докато си тук, съвсем забравих да ти кажа, твоята нова приятелка Нана има ужасно високо мнение за теб. Предполагам събираш толкова злато, за да откупиш къщата ѝ от мен, поне според нея си съвсем способна да го сториш.

"Дори не целя подобно нещо. Не ми трябва имение като нейното, нямам какво да го правя.", въздъхна Лилит. Не разбираше от къде ѝ бе хрумнало това на Нана. "Като цяло да мисля за злато не ми е на дневен ред."

- Ще се постарая да ѝ предам. Аз я предупредих, че ще разбиеш сърцето ѝ един ден. - продължи да се подиграва Крисчън. - Тя възлагаше толкова надежди на теб.

"Не разбирам какво говориш, нито защо Нана си мисли, че искам дома ѝ.", изрече Лилит. "Грижи се добре за хамстера."

- Нана е убедена, че ще я спасиш от... мен и заплахите ми. - подигравателно отвърна Крисчън. - Няма нужда да се притесняваш за хамстера, аз за разлика от теб съм психически стабилен, нищо няма да му стане.

Лилит скръсти ръце.
"Макар и да е ужасно скучно същество, грижила съм се добре за него. Не обича да излиза много извън къщичката си, няма да го виждаш често.", сви рамене Лилит. "Все едно се грижих за Силиа, но в някакъв мини вариант. Хубавото му е, че не реве."

Крисчън завъртя клетката наляво-надясно и огледа хамстера.
- Нещо не го виждам. Не ми прилича твърде много на Силиа. Може би само ето тук. - той посочи с пръст светло петно от козината на животното. - Нейният цвят на косата е подобен.

Лилит се засмя.
"Нека постои още малко в стаята ти и ще се увериш, че двамата със Силиа имат и еднакви характери. Слава богу, че не може да говори и реве, нямаше да го издържа.", извъртя очи жената.

- Еднакви характери. - засмя се Крисчън. - Ще се радвам да видя това, изглежда ще е интересна задача.

"Наистина започвам да се съмнявам, че за теб има надежда. Наистина не мога да разбера какво ти харесва в скучната персона на Силиа.", изрече Лилит и погледна хамстера. "Очевидно боговете ме наказват с това скучно животно, което наподобява Дървото, задето се паднах с теб. Няма да се учудя да ме е проклела идиотката."

Крисчън се изсмя с глас.
- Защо да няма надежда за мен, какво ми е? Аз съм си все същия, а Силиа и аз напоследък не си говорим много, както забелязваш. Вероятно за нея аз съм "скучната персона".

Лилит се засмя.
"Не, съвсем друго се случва между вас, но изглежда и двамата не го разбирате, което е хубаво. Нямам никакво намерение да ви помагам, добре сте си и така.", отвърна жената.

- Да ни помагаш? - учудено повдигна вежда Крисчън. - Не смятам, че имаме нужда от помощ, или че каквото и да било се случва между нас.