Къщата на Арус

- А аз се надявах ти да ми дадеш повече информация какво се случва... - въздъхна Делина. - Въпросната жена, Нана, дойде просто да се запознае с мен. Говорихме си известно време, след което дойде и лейди Беатрис, оказа се че баща ѝ - лорд Гордън Кийтс е редовен клиент на Нана. Познаваш ме и знаеш колко пъти са ми се случвали подобни неща, отначало не се жегнах особено, но лейди Беатрис наистина много се ядоса, нападна Нана и я заплаши, че ще поръча смъртта ѝ на теб. Мисля че успях да я успокоя, но в крайна сметка се притесних...

Крисчън слушаше историята с недоумение, сетне се изсмя с глас.
- Това е най-интересната клюка, която съм чувал днес, благодаря ти. - отвърна той. - Не се учудвам, но те уверявам, че нямам нищо общо с това как Нана подбира клиентелата си, нито бих приел подобна нелепа поръчка, така че новата ти приятелка е в абсолютна безопасност. - подигравателно продължи мъжът.

- Не бих казала, че ми е приятелка, запознах се с нея днес. - отсече Делина. - Това, което ме притесни повече е, че лейди Беатрис спомена, че заедно сте "се справили" с лорд Пейтън Клемингс. В кралството отдавна се знае, че той изчезна безследно преди известно време... Не познавам тази Нана толкова добре, но предвид че просто е вършила работата си, дойдох да ти отправя молба да премислиш и да откажеш поръчката, ако лейди Беатрис наистина реши да настоява.

На Крисчън му отне известно време да сподави смеха си, особено предвид кой наистина се бе "справил" с Пейтън Клемингс.
- Тъна в неведение къде може да се е запилял лорд Пейтън Клемингс. - подигравателно отвърна той. - От друга страна, прекрасна моя, наистина ли вече имаш толкова ниско мнение за мен, че дойде на крак да ме молиш да не убия колежката ти? Кога съм приемал подобни поръчки, смятах че ти също ме познаваш добре и честно казано се чувствам наранен.

- Дойдох, защото след всичко случило се, наистина не знам какво да мисля. - невъзмутимо отвърна Делина. - Нана ми разказа лоши неща и за теб, твърдеше, че си я заплашвал с убийство. Крис, когото познавам не би сторил подобно нещо без причина, а ако има такава - определено не я знам.

- Има не една причина Нана да заслужи подобно отношение, но ако се е случвало, определено аз не съм участвал. - с насмешка отвърна Крисчън. - Съветвам те да не ѝ обръщаш внимание, близка е с Лилит, вероятно все още си спомняш колко психически неуравновесена е тази жена. Нима очакваш нещо различно от приятелките ѝ?

- Нана действително спомена, че е близка с онази Лилит... - въздъхна Делина. - Може би си прав, приех цялата тази ситуация прекалено присърце. На никого няма да кажа все пак, кажи ми, ти ли си виновен за смъртта на лорд Пейтън Клемингс? Знаеш, че можеш да ми имаш доверие.

Крисчън поклати отрицателно глава. Нямаше никакъв смисъл да лъже, тъй като действително не беше убил лудия Пейтън.
- Имаш съвсем честната ми дума, не съм го убил аз. Това, с което лейди Беатрис вероятно е искала да се похвали беше прием, на който се съгласих да присъствам по нейно желание и да го злепоставим в обществото. Всъщност, той сам свърши тази работа за нас, след това не съм си поставял за цел да вървя по следите му, съжалявам.

Делина си отдъхна.
- Добре, вярвам ти. - отвърна тя. - Надявам се всичко с лейди Беатрис да е наред, ситуацията, в която е изпаднала никак не звучи приятна. Ще вървя, освен ако не искаш да остана. - усмихна се жената.

- Изкушаващо, но уви, тъкмо се приготвях да излизам. Арус ме чака на кея с новата пратка робини и определено не искам да обгятам още повече и без това влошените ни отношения напоследък. - засмя се мъжът, сетне изпрати Делина до входа и също излезе навън.

Делина се зачуди какво има предвид Крис с това, че с Арус са скарани, но нямаше време да попита и за това. Жената въздъхна и се запъти към дома си. Надяваше се да не бъде въвличана в подобни скандали отново.

Арус и Крисчън тъкмо се бяха прибрали от среща с партньор на търговеца. Кестенявокосият мъж спря във всекидневната и отключи стъклената етажерка, където пазеше доста скъп алкохол.
- Надявам се не съм ти все още толкова черен, че да откажеш да изпиеш поне чаша с мен? - засмя се той, сетне грабна две чаши за уиски.

Крисчън въздъхна и кимна утвърдително, настанявайки се на едното канапе. Почти предполагаше какво иска Арус.

Търговецът на роби остави двете чаши на масата, сетне донесе уиски и наля в тях. Взе едната чаша и бавно отпи от течността.
- Би било добре да вляза в бизнеса с продажба на алкохол. Този става, но смятам че ще се справя по-добре. - засмя се той.

- С коя точно плантация? - повдигна вежда Крисчън, отпивайки от чашата пред себе си. - Доколкото ми е известно, дворът на тази къща е изцяло декоративен.

- Не знам, Крис, не би ли искал да ми помогнеш? Чувам, че имаш имот с доста голяма площ, при това съвсем близо до това място. - невъзмутимо отвърна Арус.

Крисчън въздъхна. Разбира се.
- Възхищавам се на оптимизма ти, ако вярваш, че Нана би била щастлива да отглежда и бере плодове.

- Тогава я изгони от там. Нали сте в лоши отношения напоследък? - на свой ред повдигна вежда Арус.

- Не бих казал, че сме в лоши отношения. По-правилно би било да се каже, че не сме в никакви отношения. - невъзмутимо отвърна чернокосият мъж.

- Крис, наистина не те разбирам. Лилит може и да има своите странности, но е напълно права за теб. Държиш се като болен. Не съм сигурен защо го правиш, но горката лисичка наистина смята, че със Силиа искате да я убиете. - възмутено продължи Арус. - Крис, когото познавам не би се държал по подобен нелеп начин с красавица като нея.