Къщата на Арус

- Аз не съм на това мнение. - усмихна се Арус. - Много подценяваш моя скъп приятел напоследък, но аз го познавам най-добре от всички ви. Според мен точно там ще отиде.

"Дано си прав.", изрече Лилит. "Може да го питаш, когато се върне."
Жената стана от мястото си.
"Искаш ли да се забавляваме?"

- Защо не? - усмихна се Арус. - Ела, Далия и без това я няма днес. Ще си прекараме страхотно. Утре ще се постарая да го попитам, макар че нямам големи очаквания да сподели.

Лилит се подсмихна и последва Арус.

Крисчън се прибра и изцъка с език, когато завари Арус във всекидневната.
- Аз съм този, който вече започва истински да се притеснява за теб. Нима си ме чакал тук толкова време? - с насмешка попита той.

- Ни най-малко, приятелю мой. Имах доста по-интересна нощ с красавицата Лилит, която ти всячески отбягваш, по незнайни за мен причини. - сви рамене Арус. - Разбира се, зависи ти къде си бил. - засмя се на свой ред той.

- Добре знаеш, че едвам я изтърпявам. - сухо отвърна Крисчън. - Не си падам по жени, които не могат дори да водят нормален разговор.

- Това изобщо не е отговор. - скръсти ръце Арус.

- Не си ми задал въпрос, на който да отговоря. Целият съм в слух. - подигра се Крисчън.

- Напротив. Смятах, че е очевидно че питах къде прекара нощта си.

- За разлика от Лилит, аз не споделям психичните отклонения на онзи еритоски коняр, така че не бих могъл с поглед да предположа какво искаш да питаш. Относно това, наех си стая в таверна. Дори техните подозрителни условия бяха за предпочитане пред разговор с Лилит.

- Крис, наистина не те разбирам и аз. Защо си отишъл в долнопробна таверна, вместо в собствения си имот, който е съвсем недалеч от тук?! - неразбиращо отвърна Арус.

- Защото налудничавото поведение на Нана не е прекрасната алтернатива, която смяташ, че е. За да бъдете всички доволни, ще отида да говоря с нея скоро, надявам се да спре да се държи толкова нелепо. - невъзмутимо отвърна чернокосият мъж.

- Не смятам твърде много да се меся в това, но според мен трябва да отстъпиш този път. Горката лисичка изглеждаше наистина уплашена, не са хубави тези работи. - въздъхна Арус.

- Горката лисичка се постави сама в тази ситуация, аз никога не съм ѝ давал повод да мисли подобни неща за мен. Както и да е, не смятам отново да коментирам това цяла вечер. Лека нощ. - мудно продължи наемният убиец, сетне махна с ръка и продължи към горния етаж, за да отиде в стаята си.

Арус въздъхна тежко. Надяваше се Крис да се вразуми и да спре да ядосва красивите лисици, така никога нямаше да му пуснат!

Лилит се телепортира в имението на Арус и отнесе хамстера в стаята си. Сложи му храна и вода и животното кротко задоволи нуждите си. Жената не го намери за особено интересно, надяваше се всичко да мине добре.

Лилит смени водата и храната на тъпия хамстер и му почисти клетката. Утре трябваше да го предаде на Крисчън, това животно ѝ се струваше ужасно скучно.

Силиа дойде заедно с хамстера до имението на Арус и почука на вратата. Изобщо нямаше представа как онази проклетница Далия ще гледа животното.

Далия чу, че някой е на вратата и въздъхна тежко. Слугата явно нямаше намерение да слезе до долния етаж и да си свърши работата, а Арус го нямаше. Жената се надигна и отиде да отвори. Мигновено се намръщи, когато видя малоумната пикла пред себе си.
- Какво искаш? Слугата не е казвал да те е канил. - студено изсумтя тя.

Силиа извъртя очи.
- Не съм дошла при него, тъпачке. За мое съжаление, при теб идвам. - отвърна Силиа. - Записала си се за събитие в Eритос, което ме учудва като цяло. Ще ти се наложи да се грижиш за този хамстер два дни.

Далия въздъхна тежко.
- Арус ме записа за тази простотия, тъй като според него подобни малоумщини са забавни. Хамстер? Силно се надявам да е в добро здраве, предвид теб и бълхарника, който отглеждаш. Надявам се не си ми спретнала някой номер и да вземе да ми умре още днес.

- Хамстерът си е много добре и Хектор не е бълхарник, за разлика от тебе. - изсъска Силиа. - И няма как да умре под мои грижи, но силно се съмнявам за твоите. Много внимавай как го гледаш. Като те знам колко си проста, трябваше да донеса храната, която му взех. Специална е за него и я харесва. Почистила съм му клетката, гледай да я занесеш на организаторите в спретнат вид.

Далия се изсмя саркастично.
- Тъпа пикло, можеш да ме наречеш всякаква, но не и немарлива, аз за разлика от теб имам достатъчно злато, за да не се тревожа за хигиената си. Пък и не спя с долни тъмни елфи-роби, няма как да имам бълхи или някакви такива подобни гадости, които явно са добре познати за теб. - подигра се жената. - Не се тревожи за хамстера, ако не ме лъжеш, за да се изкараш отново жертва, тук ще бъде в повече от добро състояние. Разбира се, прислугата първо ще провери храната ти, знам ли дали не е отрова.

Силиа извъртя очи.
- Спи си там с миришещи на старо дъртаци, не ми пука. Хамстерът си е добре, храната му не е отровна, от дни яде от нея, проста ненормалнице. - изсумтя принцесата. - Ще видим колко не си немарлива. Имам много опасения за теб и като те знам каква проклетница си - до едно ще се окажат верни.
Силиа реши да не се занимава с тази противна крава повече и си тръгна, оставяйки горкия хамстер в ръцете на тази.