Къщата на Арус

- Не забелязвам никакви проблеми с нея, от друга страна бих могъл много да говоря за поведението ви с така скъпата ти напоследък Нана.

"Аз пък забелязвам много проблеми с госпожица Дърво. Като например този, че не ти говори заради имението, което купи за Нана.", изсмя се Лилит.

- Не съм забелязал да не ми говори. - засмя се Крисчън. - Така или иначе това нямаше нищо общо с нея. Нана е тази, която отказва да ми говори напоследък, въпреки че ѝ купих имение. - подигра се той.

Лилит се засмя.
"Така ли? Затова от както научи за имението, не спира да ти говори.", продължи да се смее Лилит. "Ясно ми е какво е станало, когато е дошла онази нощ тук, но не се радвай. По-скоро е било, за да задоволи нагона си, отколкото да ти прощава или каквото там смята. Определено ще продължи да те гледа на кръв и ще ти се сърди, когато се съберем на едно място."

Крисчън се изсмя с глас.
- Лилит, преди се шегувах, когато казвах че с коняря Каво сте един за друг. Сега вече не съм съвсем сигурен дали е просто шега. Не бях наясно, че имаш ясновидски способности, това е доста интересно.

Лилит въздъхна, извъртя очи и поклати глава.
"Ще ми се да имах, но уви, нямам.", изрече тя. "Ти наистина не си наред нещо. То е ясно като бял ден какви са ѝ били намеренията. Ще се увериш сам на някое парти. Гръм да ме удари, ако дойде да ти говори."

Крисчън се разсмя с глас.
- А какво се случва с теб ако аз отида да я заговоря? Твоята налудничава теория няма особено много логика. Така или иначе имението, в което живее Нана по никакъв начин не е свързано с нея, не виждам защо би я интересувало подобно нещо.

Лилит се засмя.
"Ти сериозно ли? Сигурна съм, че отвътре умира от завист и ревност. Може и да вярва, че с Нана нямате сексуални отношения, но съм убедена, че адски много я дразни това, което си направил за лисицата.", продължи да се смее Лилит.

- Зависи кого попиташ. - отвърна Крисчън и сви рамене. - Ако попиташ въпросната лисица, не съм направил нищо за нея. Едва ли Силиа би завиждала на някого като Нана. Аз лично не бих ѝ завиждал. Относно това дали ревнува, също не виждам защо би било вярно - аз и Нана нямаме връзка, нито нищо подобно.

- Защото си глупак, който не си знае интереса. - добави Арус през смях.

Лилит кимна.
"Прав е.", добави червенокосата жена. "И моля ти се, мислиш ли, че Силиа е достатъчно емоционално зряла, че да знае, че няма нужда да ревнува или да изпитва завист? Не, разбира се."

- Просто намирам за странно обектът на тези ѝ чувства да бъде именно Нана. Отношенията ми с Нана дори не могат да бъдат объркани за приятелски, камо ли нещо повече. - засмя се мъжът.

Лилит сви рамене.
"Намирай го за странно, тя го намира за основателно. Дървото е проблем, но ти не желаеш нито да го разбереш, нито да се отървеш от него.", въздъхна жената. "Това с отношенията ви с Нана ще трябва да го обясниш на госпожицата. Пак няма да те разбере."

- Не смятам да се "отървам" от никого, само защото твоята психическа нестабилност ти говори, че би било положително за мен. Нана може и да е страхотна в леглото, но това в никой случай не я прави нормална. - невъзмутимо отвърна Крисчън, допивайки остатъка от уискито в чашата си.

Лилит въздъхна.
"Дано някой ден не четем за смъртта ти в някой вестник. Да си край Силиа не е особено добре, но ти си знаеш.", махна с ръка Лилит.

- Тоест намекваш, че трябва да бъда като Нана и да се страхувам, че Силиа желае смъртта ми? - продължи да се смее Крисчън. - Подобно нещо не е възможно, съжалявам. Честно казано, рекламата, която спретна за приятелката си работи - признавам, че предпочитам да разговарям с нея в този момент.

"Не ѝ спретвам реклама, не мисля, че има нужда от такава. Достатъчно красива е, че да си набави клиенти и без моя помощ.", изрече Лилит. "Тя Силиа надали желае смъртта ти, но не би ме учудило съвсем да превърти и да те убие."

- Лилит, наистина не си с всичкия си. - продължи да се смее Крисчън. - Дори Нана е нормална в сравнение. Съветвам те да отидеш при специалист по ментално здраве, а ако продължиш да упорстваш, не виждам друг път за теб, освен съжителство с онзи ваш коняр Каво. - подигравателно продължи мъжът.

Арус също се изсмя, чувайки думите на Лилит. Не би повярвал, че Силиа ще посмее да посегне на Крис, но ако го стореше, никога нямаше да му позволи да забрави този момент, със сигурност щеше да му се подиграва, докато е жив. Заслужаваше го така или иначе, заради виконтесата.

"Смей се, смей се.", изрече Лилит. "Времето ще покаже докъде ще стигне лудостта на Дървото."

- Аз единствено се надявам в този случай Крис да е прав. Не знам как сърцето ми би понесло мисълта, че Силиа е зле в леглото. Тотално противоречи на фантазиите ми.

- Ще ви оставя да пофантазирате заедно. - невъзмутимо отвърна Крисчън, сетне стана от креслото и излезе от имението. Лилит абсолютно бе загубила разсъдъка си, започваше наистина да смята, че Нана я е хипнотизирала.

Лилит въздъхна тежко.
"Този защо не се вслушва в нищо, което казваме?"

- Вероятно е решил да е упорит. Пък и не е задължително да не се вслушва. - намигна ѝ той. - Вероятно просто не ни казва, проклетникът. Къде мислиш, че би отишъл в този час, освен в другия си, по-хубав имот.

Лилит сви рамене.
"Наистина не знам. Би било хубаво да посети Нана и да изгладят отношенията си, но той разбира се, няма да го направи."