Къщата на Арус

- Тогава осведоми ме. - скръсти ръце жената. - Кои са тези близки, които според теб наранявам? Не бих наранила Арус, досега съм видяла само хубаво от него. Онази Силиа? Многократно вече казах, тя е тази, която се държи лошо с мен. Никога не съм, нито бих си позволила да я нападна. Не съм глупачка, знам какво ще последва.

Крисчън се засмя тихо.
- Тогава да речем, че просто се притеснявам за личната си сигурност. Във всеки случай, няма да ти дам устройството. - отсече той.

- Разбира се. Не съм и очаквала друго. - нацупи се още повече лисицата и заби поглед встрани. Остатъкът от чая отдавна бе изстинал.

Арус тъкмо се беше прибрал, когато забеляза във всекидневната си красивата лисица Нана.
- Здравейте, прекрасни мои звънчета. - жизнерадостно поздрави търговецът.

Нана повдигна вежди, чувайки странното обръщение.
- Здравей. Исках да те помоля да ме свържеш с твои приятели и в други територии, но вече няма нужда. Не се чувствам добре, доста съм изморена и май ще си вървя. - мудно отвърна лисицата.

Арус наклони глава встрани.
- Това звучи доста лошо, красавице. Остани, сега ще повикам Фий, за да види дали всичко е наред с теб. - загрижено отвърна той.

- Не искам, благодаря. - побърза да откаже Нана, сетне стана и си тръгна от имението. Наемният убиец отново ѝ бе съсипал настроението.

Арус стрелна леден поглед към бодигарда си.
- Какво ѝ направи отново? Ужасен си. - изцъка с език той.

- Интересно. Пазя ти гърба, върша това, за което ми плащаш, а накрая си недоволен. - саркастично отвърна Крисчън, скръствайки ръце. - Нищо не съм ѝ направил. Аз ли съм виновен, че си невъзпитан и караш дамите да чакат толкова много?

- Сигурен съм, че точно затова си тръгна така бързо. - присви очи Арус.

- Именно. Писна ѝ да те чака. - продължи да се подиграва Крисчън.

Арус извъртя очи и се запъти към стаята си. Така или иначе скоро щеше да разбере какво пак е направил Крис. Горката лисичка, никак не беше справедливо отношението му към нея.

Делина дойде до имението на Арус и почука на вратата. Трябваше да разбере истината.

Крисчън тъкмо се приготвяше да излиза, когато чу, че някой е на вратата и отиде да отвори.
- Делина? - изненадано възкликна той. - Радвам се да те видя, но на какво дължим това посещение?

Бившата куртизанка въздъхна.
- Радвам се, че точно теб срещам. Трябва да поговорим за нещо, което се случи в дома ми днес.

Крисчън сбърчи вежди. Отдавна не бе посещавал Делина и думите ѝ доста го учудиха.
- Не съм сигурен как бих могъл да съм свързан, но добре. Последвай ме. - той покани белокосата жена да влезе в имението.

Делина влезе в имението и реши да не губи време, а направо да разкаже за притесненията си.
- Днес в дома ми дойде лейди Беатрис Кийтс и се държа доста притеснително. Имах гостенка, тя я нападна и я заплаши, че ще поръча убийството ѝ, използвайки теб. - започна жената, макар да не беше сигурна как точно да разкаже цялата история.

Крисчън повдигна вежди в почудя.
- Моля? Лейди Беатрис е сторила какво? Делина, скъпа моя, сигурна ли си, че не си сънувала това? - с лека подигравателна нотка отвърна мъжът. - Аз лично бих платил доста злато, за да видя как се случва, но уви, не смятам, че е възможно.

Делина поклати отрицателно глава.
- Ако ме посещаваше редовно както преди, можеше и да станеш пряк свидетел. Знаеш, че нямам никаква причина да те лъжа, нито пък бих си измислила подобна случка за забавление. - изсумтя белокосата жена. - Свързано е с гостенката ми, предполагам, беше жена на име Нана, която също ми каза доста странни неща по твой адрес, но първо искам да изясним случилото се с лейди Беатрис.

Изражението на наемният убиец мигом посърна, щом чу името на лисицата. Мъжът присви очи.
- След като Нана е замесена съм склонен да вярвам. Единствено не съм сигурен какво общо има лейди Беатрис с нея.