Къщата на Арус

Крисчън за момент започна да се съмнява, че Силиа отново е взела нещо, но изглеждаше достатъчно адекватна, така че се надяваше думите ѝ от по-рано да са истина.
- Разбира се, че нямам нищо против. Ще се постарая да променим това ти чувство. - засмя се той. Да прекара вечерта в компанията на красива жена беше за предпочитане, пред това да слуша отново дудненето на Арус.

Силиа се усмихна. Не беше лошо нещата да са поне веднъж като преди.

Нана дойде пред имението на търговеца на роби Арус и почука на вратата.

Крисчън отиде да провери кой е дошъл, Арус все още не се беше върнал от срещата си с търговци от Шиера. Тъй като не можеше да покаже лицето си пред тях, Рин и Нерея го придружаваха вместо него. Наемният убиец сбърчи вежди, когато видя на прага на имението да стои Нана.
- Защо си тук? - попита той.

Нана въздъхна и скръсти ръце. Трябваше да предположи, че това ще се случи, още щом усети как силите ѝ се изпаряват, заради проклетото устройство. Явно наемният убиец не си позволяваше да отделя талисмана от себе си.
- И аз се радвам да те видя. - саркастично отвърна лисицата и извъртя очи. - Може ли да вляза?

- Зависи. - студено отвърна Крисчън. - Какво смяташ да твърдиш, че съм сторил срещу теб този път?

- Съжалявам за това. Не прецених правилно ситуацията. - извини се Нана, макар и да продължаваше да вярва, че наемният убиец нарочно я бе заплашвал. Мисълта, че може дори и сега да я убие без никой да ѝ помогне я плашеше, затова не искаше да рискува да го ядоса. - Искам да говоря за нещо с Арус. Ще ме пуснеш ли да вляза?

- В такъв случай си дошла в неподходящ момент, прекрасният ми шеф отсъства. - подигравателно отвърна Крисчън. - Ако те е поръчал, той също е объркал времето, приеми извиненията ми от негово име. Ще се постарая да го уведомя, че си била тук.

Лисицата изцъка с език.
- Не става въпрос за това. Наистина трябва да разговарям с него. Ще се върне ли скоро? Мога да изчакам.

Чернокосият мъж присви очи. Нана определено беше намислила нещо за пореден път, щеше да е хубаво да научи какво, преди Арус да се е подвел по чара ѝ.
- В такъв случай, заповядай. - саркастично отвърна той, отмествайки се от входа на имението, за да остави място за лисицата да влезе вътре.

Нана въздъхна, сетне влезе в имението и се разположи на едно от креслата. Слугините забелязаха присъствието на гостенка и побързаха да отидат при нея, за да ѝ предложат храна и напитка.
- Искам само чай, благодаря. - учтиво отвърна лисицата.

Крисчън също се върна вътре и седна на другото кресло, срещу лисицата.
- Случило ли се е нещо? - мъжът се постара да звучи загрижен.

Слугините донесоха чай за лисицата, сетне тя го пое в ръце и отпи от чашата си.
- Защо се интересуваш? - студено отвърна Нана, присвивайки очи. - Не е нищо свързано с теб, можеш да бъдеш спокоен.

- Не съм се и надявал да бъде. - подигравателно отвърна Крисчън. - Просто ми е чудно откога с Арус сте толкова близки?

- Не сме близки. - въздъхна лисицата. - Дойдох тук да го помоля за услуга. Ако ти беше човек, щях да помоля теб, но многократно си доказвал, че не си.

- Благодаря за информацията. Не ми беше известно да принадлежа на друга раса, това е ново за мен. - засмя се той. - Не ме разбирай погрешно, не изгарям от желание да върша услуги за теб. Достатъчно проблеми ми създаде с околните.

- Чувствата на околните не ме засягат. - невъзмутимо отвърна Нана. - Отдавна съжалих за всичко, което съм поискала от теб. Не мисля, че дори и във Валдора съм срещала толкова злопаметно и стиснато същество.

Устните на наемния убиец се разтегнаха в подигравателна усмивка.
- Аз? Аз съм стиснат и злопаметен? - с глас се изсмя той. - В такъв случай не бих могъл дори да предположа какво е мнението ти за останалите.

- А не си ли? - хвърли му остър поглед Нана. - Съгласна съм, помогна ми, когато ми даде покрив над главата, но не ми ли го натякваш всеки път, когато разговаряме? Подарък ли е наистина, когато постоянно бивам заплашвана?

Крисчън продължи да се смее.
- Заплахите, за които не пропускаш да обясниш на всички, които имат желание да те слушат, съществуват само и единствено в твоята глава. - невъзмутимо отвърна той. - Ако желаех да те заплашвам, предвид предимството, което имам срещу теб - щеше ли да си още тук? Не отричам, че ти бях доста ядосан заради случилото се със Селесте, но именно понеже не съм злопаметен, гневът ми отдавна се стопи. В крайна сметка вината беше моя, имах грешни очаквания относно теб.