Къщата на Арус

- И отново хвърляш вината за това изцяло върху мен! - запротестира Нана. - Не пожела да ми разкажеш цялата история, защото "не е моя работа", след това ми се ядоса, че съм върнала детето на родителите му. Единственото лошо нещо, което сторих срещу теб е да взема малко повече от жизнената ти енергия. Нещо, за което отдавна признах, че и се извиних многократно!

Наемният убиец въздъхна, сетне пренебрежително махна с ръка.
- Нека не продължаваме с това, съсипваш ми хубавото настроение със стари неща, към които няма смисъл да се връщаме.

Нана въздъхна и се върна към чая си.
- Както кажеш. В такъв случай, нека говорим за друго. - скръсти ръце лисицата. - След като твърдиш, че нямаш интерес да ме нараняваш, защо не ми дадеш устройството на гнома?

- Защото еднакво с това нямам интерес ти да нараняваш близките ми. Защо бих ти го върнал? - невъзмутимо продължи мъжът.

- Аз ти давам думата си, че няма да наранявам никого от близките ти и познатите ти. Ето, готово. След като се предполага, че аз трябва да повярвам на твоята дума, значи и ти трябва да вярваш на моята.

- Някога да съм казвал, че ще сторя нещо и да съм се отмятал? - риторично отвърна Крисчън. - За разлика от теб аз държа на думата си. Прости ми ако не съм убеден в същото за теб.

- Нямам за цел да те убеждавам. - сви рамене Нана. - Разбирам, значи ти харесва да живея в страх.

- Ще си позволя да повторя думите ти от по-рано - не виждам защо да се интересувам от това как се чувстваш. - иронизира я той. - Аз не съм ти дал нито веднъж повод да се страхуваш от мен, всъщност напротив, многократно те уверих, че няма да те нараня. Дали ще избереш да не ми вярваш въпреки всичко, се опасявам че не бих могъл да контролирам това.

- Как бих могла да вярвам, след като това нещо е при теб? - отвърна Нана, визирайки устройството на гнома.

- Както досега забелязваш, използвам го предимно за своя лична защита. - сви рамене чернокосият мъж. - Никога не съм имал за цел да те нараня, дори и след всичко, което стори срещу мен и близките ми.

- И дъртофелницата ли ти е близка? Не започна ли всичко това заради нея? - скръсти ръце Нана.

Наемният убиец отново се разсмя.
- Милейди Марибел в никой случай не ми е близка. Може би наистина трябва да говориш с Арус по подобен въпрос. - с насмешка отвърна Крисчън. - Все пак не съм съгласен да отнемеш живота ѝ заради нещо толкова нелепо като мнението ѝ относно облеклото ти.

- И с кое право защитаваш живота на една нещастна дъртачка, след като "не ти е близка"? - повиши тон Нана, като дори не разбра намека на мъжа относно Арус и старицата, след като не знаеше историята, свързана с него. - Тя беше моя съседка, ако искам да я убия, защо да не я убия?

- Доста интересна реакция. - присмя се мъжът. - Не беше ли ти тази, която ожесточено твърдеше, че нямаш за цел да отнемаш живота на милейди Марибел?

- Нямах такова намерение, но тя прекали! - отсече лисицата. - Не разбирам защо толкова държиш да я защитаваш, аз бях права и тя не трябваше да наднича през оградата, за да ми се прави на интересна.

- За това две мнения няма. - отвърна Крисчън. - Само че милейди Марибел е живяла там през целия си живот, нямаше да ти коства особено много да се съобразиш с нея поне за нещо толкова дребно. Ако не си склонна на никакви компромиси, как тогава очакваш да се адаптираш добре към живота с човеци? Сама каза, че целта ти е да съжителстваш мирно с нас.

- И все още ми е цел! - намусено отвърна Нана. - Интересно ми е обаче как е възможно човеците тук да нямат нищо против начина ми на обличане, а там да се налага да правя подобни компромиси.

- И преди съм ти казвал, че животът на север е рестриктивен, аз също не съм съгласен с доста от разбиранията им, както забелязваш, не се застоявам дълго там. - сви рамене Крисчън. - Ако тук всички се държат толкова прекрасно, колкото твърдиш, не разбирам защо все още подобни мисли са в главата ти.

Нана присви очи.
- Как така защо? Защото не ми даваш устройството! Нямам намерение да ходя при дъртофелницата, но ти не ми вярваш, изглежда че.

- Ти беше тази, която въобще вмъкна милейди Марибел в този разговор. - невъзмутимо отвърна мъжът.