Къщата на Арус

- Тоест намекваш, че трябва да бъда като Нана и да се страхувам, че Силиа желае смъртта ми? - продължи да се смее Крисчън. - Подобно нещо не е възможно, съжалявам. Честно казано, рекламата, която спретна за приятелката си работи - признавам, че предпочитам да разговарям с нея в този момент.

"Не ѝ спретвам реклама, не мисля, че има нужда от такава. Достатъчно красива е, че да си набави клиенти и без моя помощ.", изрече Лилит. "Тя Силиа надали желае смъртта ти, но не би ме учудило съвсем да превърти и да те убие."

- Лилит, наистина не си с всичкия си. - продължи да се смее Крисчън. - Дори Нана е нормална в сравнение. Съветвам те да отидеш при специалист по ментално здраве, а ако продължиш да упорстваш, не виждам друг път за теб, освен съжителство с онзи ваш коняр Каво. - подигравателно продължи мъжът.

Арус също се изсмя, чувайки думите на Лилит. Не би повярвал, че Силиа ще посмее да посегне на Крис, но ако го стореше, никога нямаше да му позволи да забрави този момент, със сигурност щеше да му се подиграва, докато е жив. Заслужаваше го така или иначе, заради виконтесата.

"Смей се, смей се.", изрече Лилит. "Времето ще покаже докъде ще стигне лудостта на Дървото."

- Аз единствено се надявам в този случай Крис да е прав. Не знам как сърцето ми би понесло мисълта, че Силиа е зле в леглото. Тотално противоречи на фантазиите ми.

- Ще ви оставя да пофантазирате заедно. - невъзмутимо отвърна Крисчън, сетне стана от креслото и излезе от имението. Лилит абсолютно бе загубила разсъдъка си, започваше наистина да смята, че Нана я е хипнотизирала.

Лилит въздъхна тежко.
"Този защо не се вслушва в нищо, което казваме?"

- Вероятно е решил да е упорит. Пък и не е задължително да не се вслушва. - намигна ѝ той. - Вероятно просто не ни казва, проклетникът. Къде мислиш, че би отишъл в този час, освен в другия си, по-хубав имот.

Лилит сви рамене.
"Наистина не знам. Би било хубаво да посети Нана и да изгладят отношенията си, но той разбира се, няма да го направи."

- Аз не съм на това мнение. - усмихна се Арус. - Много подценяваш моя скъп приятел напоследък, но аз го познавам най-добре от всички ви. Според мен точно там ще отиде.

"Дано си прав.", изрече Лилит. "Може да го питаш, когато се върне."
Жената стана от мястото си.
"Искаш ли да се забавляваме?"

- Защо не? - усмихна се Арус. - Ела, Далия и без това я няма днес. Ще си прекараме страхотно. Утре ще се постарая да го попитам, макар че нямам големи очаквания да сподели.

Лилит се подсмихна и последва Арус.

Крисчън се прибра и изцъка с език, когато завари Арус във всекидневната.
- Аз съм този, който вече започва истински да се притеснява за теб. Нима си ме чакал тук толкова време? - с насмешка попита той.

- Ни най-малко, приятелю мой. Имах доста по-интересна нощ с красавицата Лилит, която ти всячески отбягваш, по незнайни за мен причини. - сви рамене Арус. - Разбира се, зависи ти къде си бил. - засмя се на свой ред той.

- Добре знаеш, че едвам я изтърпявам. - сухо отвърна Крисчън. - Не си падам по жени, които не могат дори да водят нормален разговор.

- Това изобщо не е отговор. - скръсти ръце Арус.

- Не си ми задал въпрос, на който да отговоря. Целият съм в слух. - подигра се Крисчън.

- Напротив. Смятах, че е очевидно че питах къде прекара нощта си.