Къщата на Арус

Лилит вдигна поглед от кафето си.
"Какво има, госпожице Дърво? Дойде най-накрая, за да те обуча в изкуството да задоволяваш мъже?", засмя се червенокосата жена. 

Силиа прехапа устна. Това беше невъзможна задача!
- Не. Дойдох да си поговорим за нарастващата лудост сред народа на Еритос. - отвърна Силиа. - И тъй като ти си една от тях, дойдох направо да черпя от извора. 

Арус забеляза, че една от слугините води Силиа при Лилит във всекидневната. Мъжът изключително се изненада, виждайки тази гледка, затова отиде в кухнята, близо до всекидневната, взимайки си бутилката с уиски, която пиеше. За нищо на света нямаше да изтърве тази клюка.

Лилит вирна вежда, сетне избухна в смях. Тази явно се беше надрусала. За какво бе дошла?
"Чакай да видя дали съм разбрала правилно. Дойде, за да си говорим за нарастващата лудост в Еритос?", продължи да се смее Лилит. "Че защо не отиде да говориш с Конър? Или пък направо с Каво? От него по-луд няма."

Силиа въздъхна.
- С Конър не желае изобщо да комуникирам, а Каво не мога да го разбера в огромна част от разговорите ни. Затова дойдох тук. - отвърна принцесата. - Е, мислиш ли, че може да има решение на този проблем? Или пък искаш аз да предложа подобно? 

"Хващаш ме неподготвена, госпожице Дърво. От всички теми относно секс, ти искаш за луди да си говорим. Не разбирам защо.", изсмя се Лилит и отпи от кафето си. "Е, аз въобще нямам намерение да водя съществен разговор по тази тема, затова бих изслушала предложението ти. Изглежда доста си мислила над това."

- Ето, постоянната ти мания за секс е признак на лудост. - изрече Силиа. Божества, колко нелепо звучеше. - Терапевтката ми в лудницата е наистина добра, може да разговаряш с нея и да спреш да мислиш само за секс. Има ти нещо, определено. 

Лилит продължи да се смее. Тази наистина се беше надрусала явно.
"Разбира се, че ми има. Има ми това, че съм красива, с прекрасно тяло и съм разкрепостена. Какво да направя, че мъжете лесно си падат по мен? Нямам против това, така и двете страни печелят.", отвърна, смеейки се жената. "Стига, госпожице Дърво, ти сериозна ли си в момента?"

Силиа скръсти ръце. Клара трябваше да бъде изгорена на клада за това тъпо събитие.
- Напълно, Лилит. Ако докажем, че можем да лекуваме лудостите на хората и други хора ще търсят помощ там. Ти ще бъдеш добър първи пример. 

Усмивката не слизаше от лицето на Лилит.
"Ами ако искам да си остана луда?", засмя се тя. "Не ти ли е хрумвало това? Ако искаш да направиш добър първи пример, започни със себе си. Все пак, ти си лудата, която обвини любимия си в изнасилване. Или не ти е толкова любим вече?"

Силиа изсумтя.
- Това е пълно недоразумение и се надявам скоро да се разплете. Не повдигай повече тази тема, Лилит. - отвърна принцесата. - Аз не съм луда, но ползвам услугите на терапевтката, това помага да разсея мислите си. Ако пробваш, може да си намериш друго хоби, освен всякакви неща свързани със секс.

Арус едва сдържаше смеха си, не можеше да повярва на чутото. Не разбираше какво я прихваща Силиа, горката Лилит си беше сравнително нормална от негова гледна точка. Сигурно Крис отново стоеше в дъното на този невероятен разговор.

"Но, госпожице Дърво, аз си имам хоби - да убивам хора. Откакто дойдох в Еритос, професията ми стана хоби.", изрече Лилит и изпи кафето си. "Не знам какви луди са те подгонили, но наистина си избрала неподходящия човек с когото да говориш на тази тема." 

Силиа изсумтя и реши да не се унижава повече. И без това нищо нямаше да постигне с тази ненормалница.
- Стой си полудяла тогава. - изсъска принцесата и си тръгна с бързи крачки. 

Лилит отново се засмя.
"Тази наистина не е наред.", въздъхна жената.

Арус се увери, че Силиа си е тръгнала, сетне се изсмя с глас. Не беше сигурен какво я беше прихванало, но се надяваше да не е започнала отново да се друса с опиум. 

Нана все още не разбираше защо наемният убиец се бе отнесъл така с нея. Първо сам потвърди, че е изпратил поканата и златото, но след като се върнаха в имението на Арус, я заряза във всекидневната и се прибра сам в стаята си. Лисицата реши, че на всяка цена ще получи обяснение за тази ситуация, затова се качи на втория етаж и намери стаята на Крисчън, сетне почука на вратата.

Крисчън въздъхна и отиде да отвори вратата.
- Защо си още тук? - изненада се мъжът.

Нана присви очи, сетне избута наемния убиец от входа и влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си.
- Добре. Вече ме унижи пред всички, можеш да спреш да се преструваш. 

- Да се преструвам? - невярващо повтори Крисчън.

- Изпрати ми поканата и златото, само за да стана за посмешище пред всички онези идиоти от Еритос. След като послушно играх ролята си, искам да ми дадеш и остатъка, който ми обеща. - невъзмутимо отвърна Нана.

Крисчън присви очи.
- Какъв остатък? Дори нямах представа, че си част от получателите на тази покана. Защо ли имам внезапното чувство, че говорим за съвсем различни неща. 

- Ти трябва да ми обясниш това. Получих чувал със сто милиона злато и покана от анонимен клиент да се срещнем в онзи скъп ресторант. В пергамента пишеше, че ако е доволен, ще получа още толкова злато след срещата ни. Шефът ти Арус ми каза, че ти си писал поканата, след което ти потвърди. Не съм сигурна какво си намислил, но няма да позволя да бъда унижавана по този начин повече.

Крисчън сви устни, сетне въздъхна. Вече подозираше какво точно се бе случило, особено след нелепото твърдение на Арус.
- Поканата за която аз говорех, е за прием в имението след седмица. Арус ме накара да изпратя до получателите и кесия със злато. Вече виждам защо е било всичко това и откъде се е породила внезапната му щедрост към благородниците в Кросфайър Муунлайт.

Нана се разгневи от чутото. Значи това означаваше, че няма да получи още сто милиона злато?!
- Не разбирам защо с шефа ти си нямате друга работа, освен да се подигравате с мен! - повиши тон лисицата. - Но след като съм тук вече, има и още нещо, което трябва да ти кажа.