Имение - Черна роза

Този дом е построен само преди две години по заръка на две заможни дами. Величественият дом има петнадесет спални и притежава една от най-красивите гледки в Кросфайър Муунлайт, директен изглед към океана.

Нана дойде до имението, където ѝ казаха, че живее тази въпросна известна проститутка и почука на вратата. След като онези двамата нямаше да ѝ помогнат, може би тя щеше. Лисицата зачака някой да отвори.

Делина дочу, че някой е дошъл и отиде да провери кой е. Отдавна не работеше, така че беше странно да е клиент. Бившата куртизанка отвори вратата и видя странна, непозната за нея жена на прага си.
- Здравейте, не мисля че се познаваме? - усмихна се Делина, хвърляйки въпросителен поглед към новодошлата.

- Здравей. - жизнерадостно се усмихна лисицата. - Аз съм Нана, нова съм в кралството и съм про... куртизанка. - поправи се тя.

Делина сбърчи учудено вежди.
- Приятно ми е да се запознаем, но простете ми... Не съм сигурна, че разбирам защо сте тук.

- Един от клиентите ми те спомена, каза че му липсват времената, в които те е посещавал. - отвърна лисицата. Това беше истина, трябваше да научи как точно тази е станала толкова известна и също така по възможност да вземе от нея още контакти на влиятелни човеци в Кросфайър Муунлайт.

Делина още повече се учуди.
- Съжалявам, ако е поискал да го обслужим заедно и затова идвате, трябва да Ви кажа, че от известно време приключих с тази професия. - учтиво се усмихна жената. - Събрах достатъчно злато, за да живея добре до края на дните си, нямам нужда от повече за момента.

Нана се изсмя и махна с ръка в отрицание.
- Не, не, нищо подобно. Просто ми стана интересно що за човек си и дойдох да се запознаем. - усмихна се на свой ред лисицата. - Може ли да вляза?

Делина се изненада, но все пак кимна утвърдително. Нямаше против да поговори с някоя от колежките си.
- Заповядайте. Настанете се във всекидневната. - отвърна тя и се отмести от входа на дома си.

Нана кимна и влезе в имението, тази къща също си я биваше. Явно бе съвсем възможно да се поддържа подобен начин на живот с тази професия. Тя се настани на голямото розово кресло във всекидневната и зачака другата жена да се върне.

Скоро след това, Делина се върна с поднос сладки, както ѝ две чаши, пълни с розе. Тя постави едната чаша пред Нана, сетне другата пред себе си и седна срещу жената.
- Трябва да си призная, отдавна не съм се интересувала от занаята. Сестра ми Авая все още работи в Перлата в Кросфайър Муунлайт, но не обсъждаме подобни теми. Дори и сега е на работа там, след като Вие също работите, навярно се познавате?

Нана отпи от чашата си. Дори и виното, което тази жена притежаваше беше висок клас.
- Аз не работя в публичен дом, засега каня клиентите си вкъщи. - усмихна се тя. - Надявам се да станем близки, няма нужда да бъдеш толкова учтива с мен. В края на краищата и двете сме просто куртизанки. - засмя се лисицата.

Делина изгледа другата жена подозрително.
- Но не каза ли току-що, че си нова в кралството? Как успя толкова бързо да откриеш клиентела, която да те посещава извън публичния дом? - изненада се тя.

Нана въздъхна.
- Един търговец на роби ми даде списък с приятелите си, на които писах. Повечето от тях откликнаха и събрах контакти по този начин. - отвърна Нана.

- Познавам няколко търговци на роби... - замисли се Делина. - Интересен начин, явно си доста находчива. Откъде идваш по принцип?

Лисицата не намери за нужно да разказва цялата история на живота си пред човешка жена, така или иначе щеше да е трудно да разбере.
- Идвам от Еритос. - пораженчески въздъхна тя. - Там нямах никакъв късмет, в онова място не живеят нормални хора, а и бяха прекалено бедни. Не ми се умираше от глад, затова дойдох тук да търся по-добър живот.

- Еритос? - възкликна Делина, отпивайки от чашата си с вино. - Посещавала съм това място, жителите действително бяха малко... странни. Не искам да те обидя но... Какво ти има на ушите? Защо изглеждат по този начин?

Нана се изсмя с глас.
- Не съм обидена, вероятно са и причината толкова бързо да стана популярна тук. Аз не съм точно човек... След като си посещавала Еритос, вероятно знаеш, че там съжителстват доста раси. Аз съм магическа лисица. Човешката ми форма е нещо, което успях да сътворя за себе си, когато пораснах достатъчно и енергията ми стана по-силна. Уви, някои белези не могат да бъдат скрити, като тях. - Нана посочи към ушите си. Леко беше изкривила историята за произхода си, но не предполагаше, че тази човешка жена ще я разбере. Никой в това кралство не я разбираше особено относно това. - Иначе да ги наречеш странни е меко казано. Доста проблеми ми създадоха. - намуси се тя.

- Интересно... - замислено отвърна Делина, не беше чувала за съществуване на "магически лисици", но пък съществуваха елфи, вероятно беше възможно. - Какви проблеми са ти създали? С мен се държаха странно, но не бих казала, че бяха агресивни.

Нана въздъхна.
- Е, при мен беше точно обратното. Отнесоха се грубо, клеветиха ме, преследваха ме, трудно би било да изброя всички злини, които сториха някои от жителите там срещу мен. Дори не разбирам защо, стараех се винаги да поддържам добрия тон с тях, дори и когато сме били в разногласия. Както и да е, тук ми е много по-добре.