Имение - Черна роза

Нана никак не хареса този отговор. Проблемите на Шиера никак не я засягаха, защото беше убедена, че е по-силна от всички човеци там, но не можеше да отиде на подобно място и просто да ги нарани, това никак нямаше да ѝ помогне да живее охолно.
- Наистина звучи ужасно, не мога да повярвам, че го обмислях... - въздъхна лисицата.

- Не разбирам защо дори си го обмисляла. - тихо се засмя Делина. - Нали каза, че си популярна тук.

- Така е, но си дадох сметка, че вероятно тази клиентела няма да ми стигне, за да живея живота, който искам. - наведе глава Нана. - Имам нужда от повече контакти, но не съм сигурна как да се сдобия с такива. Винаги моля клиентите си да ме препоръчат и те го правят, но... Не се чувствам особено заета.

Делина се замисли.
- Ако ти се работи в Перлата, сестра ми лесно може да ти помогне да започнеш. - отвърна тя. - От друга страна, кой е този търговец на роби? Както казах, познавам няколко, може би ще се сетя.

- Търговецът се казва Арус, но не мога повече да го моля за помощ. - отвърна Нана. - Не искам и да работя в публичен дом, тогава няма да ми остава време да се радвам на дома си.

Делина се засмя.
- Това определено е така, смените там са дълги, сестра ми още не се е прибрала от нощната си смяна вчера, а вече е обяд. Това е нормално за Перлата и повечето подобни места. - отвърна тя. - Арус е добър човек, той и Крис са ми помагали много през годините.

Нана извъртя очи и отпи от виното си.
- Арус е добър човек, но другия изобщо не е. - изсумтя лисицата. - Той е причината да съм в това ужасно положение!

Делина още повече се учуди.
- Познавам Крис от години, това не е възможно! - възкликна тя. - Ако ще ми кажеш, че те е наранил, по-добре да имаш сериозни доказателства, защото не бих повярвала иначе.

- Ако имах доказателства за заплахите му, щях вече да съм отишла при владетелите на това място. - изцъка с език Нана. - Но уви, той не е толкова глупав, че да го прави, когато някой друг може да види и чуе. Не ме е наранявал, но може да се каже, че не сме в добри отношения, така че те отпадат и съм в безизходица.

- Крис те е заплашвал с нещо? Сигурна ли си, че става въпрос за същия човек? Никога не съм чувала някоя жена да се оплаква от поведението му. - невярващо отвърна Делина.

- След като познаваш Арус, вероятно няма как да бъркам другия. - отвърна Нана. - Повярвай ми, всичко което казвам е истина, но не е чак такъв проблем, не желая да го обсъждам.

- Това е наистина доста странно, не разбирам какво би го провокирало да те заплашва, но след като не желаеш да споделиш, единствено се надявам да не те е наранил наистина. - въздъхна Делина. Явно не само онази Лилит се беше променила от последната им среща. Трябваше да разбере какво се случва тук. Крис, който познаваше, никога не би си позволил да се държи така с една жена.

Беатрис беше разбрала от минувачи, че куртизанката, която търсеше е тръгнала в тази посока. Пътят ѝ я отведе до някакво имение. Жената си пое дълбоко въздух, сетне треперейки издиша и почука на вратата.

Делина чу, че отново някой чука на вратата. Какво им ставаше на всички днес?! Обикновено никой не идваше тук.
- Извини ме, ще отида да проверя кой е.
Жената стана от мястото си и отиде да отвори вратата. Жената на прага отново ѝ беше непозната, но макар и да не я познаваше лично, бегло знаеше коя е. - Лейди Беатрис Кийтс? Адреса ли объркахте?

Беатрис отново си пое въздух. Не беше тази жена.
- Зависи. Има ли в този дом розовокоса куртизанка на име Нана? - с равен тон попита тя.

Делина извърна глава назад и хвърли поглед върху жената във всекидневната си.
- По принцип не живее тук, но днес ми е на гости. Току-що се запознах с нея. Вие откъде я познавате?

- Не я познавам. - отсече Беатрис. - Но ще се наложи да се запозная с нея. Може ли да вляза? Много е важно.

Делина се учуди, лейди Беатрис изглеждаше доста притеснена. Тя кимна и се отмести от входа, сетне я последва вътре.

С бързи стъпки Беатрис влезе вътре във всекидневната, разположението беше подобно като на това в имението на Арус, така че не ѝ бе трудно да се ориентира. Тя се изправи пред канапето, върху което седеше розовокосата куртизанка.
- Здравей, ти си Нана, нали?

Нана сви рамене и се усмихна. Имаше някакъв спомен, че е виждала тази жена в имението на Арус, но не беше съвсем сигурна.
- Да, аз съм Нана. - кимна с глава тя.

Устните на Беатрис се разтрепериха.
- Имала ли си клиент на име Гордън... Гордън Кийтс, лорд Кийтс? Нещо от този сорт? - с видима уплаха в гласа попита тя.

Нана сбърчи вежди, сетне се усмихна.
- Да, той е мой редовен клиент. - жизнерадостно отвърна лисицата. - Идва почти всеки ден, единственото странно е, че настоява да дойде следобяд, винаги, но за днес ме предупреди, че ще отсъства и няма да се видим. При теб ли ще е днес? - жената реши, че разговаря с друга куртизанка.

Беатрис си пое рязко въздух.
- Няма да дойде днес, защото с майка ми имат годишнина от сватбата си. - с треперещ глас продължи жената. - Нещастнице, ти не знаеше ли, че има семейство? - повиши тон тя.

Делина сви устни, съжаляваше горката Нана, самата тя бе ставала обект на подобни ситуации доста пъти, обикновено от съпругите на клиентите си. Тя се отдръпна назад, не искаше да бъде въвлечена в това.

Нана сбърчи вежди.
- Съжалявам, но не разбирам какъв е проблема. Той ми каза, че съпругата и дъщеря му са отчуждени от него и смята да се разведе скоро. А и да не беше така, не виждам защо трябва да се превръща в мой проблем. - сви рамене лисицата. - Аз съм куртизанка, плаща ли за определени услуги, останалото не е моя работа.