Имение - Черна роза

- Това, което казваш ме изненадва. Спомням си единствено една жена... мисля че името ѝ беше Лили? Лилит? Нещо подобно на това. Не бих казала, че се държа грубо с мен, но определено намерих поведението ѝ за доста налудничаво. Останалите бяха учтиви, отново с изключение на някакъв странен мъж, който беше доста близък с... коня си.

- Лилит е може би единствената, която се държа добре с мен на онова място. - извъртя очи Нана. - Даже не желая да коментирам този луд и коня му. Да, поради подобни причини се махнах от там.

Делина намери думите на тази... лисица за доста странни, но пък вероятно тази Лилит бе променила държанието си, в крайна сметка бе минало доста време.
- Радвам се да чуя, че тук ти харесва повече. Аз самата заминах за Шиера, тъй като разбрах, че там плащат повече за нашата професия. Оказа се вярно, но въпреки това не ти го препоръчвам изобщо.

Нана искаше да разбере повече за Шиера, тъй като също обмисляше да стори подобно нещо.
- Така ли? Защо? - полюбопитства лисицата.

Делина въздъхна.
- Хората тук никак не се шегуват, когато казват, че Шиера е рай за престъпници. Даже бих казала, че не представят цялата картина на обстановката там. Разбери - там друго, освен престъпници няма. Всички... жители на този остров са абсолютно луди. Жени като мен, които нямат сериозен партньор с власт на острова биват третирани като подметки. Да, плащат за всичко, което вършат спрямо нас, но според мен лично не си струва изобщо. Като видях каква е ситуацията, изобщо не пожелах да се опитвам да се устроя там, следователно не съм търсила защита от влиятелните организации.

Нана никак не хареса този отговор. Проблемите на Шиера никак не я засягаха, защото беше убедена, че е по-силна от всички човеци там, но не можеше да отиде на подобно място и просто да ги нарани, това никак нямаше да ѝ помогне да живее охолно.
- Наистина звучи ужасно, не мога да повярвам, че го обмислях... - въздъхна лисицата.

- Не разбирам защо дори си го обмисляла. - тихо се засмя Делина. - Нали каза, че си популярна тук.

- Така е, но си дадох сметка, че вероятно тази клиентела няма да ми стигне, за да живея живота, който искам. - наведе глава Нана. - Имам нужда от повече контакти, но не съм сигурна как да се сдобия с такива. Винаги моля клиентите си да ме препоръчат и те го правят, но... Не се чувствам особено заета.

Делина се замисли.
- Ако ти се работи в Перлата, сестра ми лесно може да ти помогне да започнеш. - отвърна тя. - От друга страна, кой е този търговец на роби? Както казах, познавам няколко, може би ще се сетя.

- Търговецът се казва Арус, но не мога повече да го моля за помощ. - отвърна Нана. - Не искам и да работя в публичен дом, тогава няма да ми остава време да се радвам на дома си.

Делина се засмя.
- Това определено е така, смените там са дълги, сестра ми още не се е прибрала от нощната си смяна вчера, а вече е обяд. Това е нормално за Перлата и повечето подобни места. - отвърна тя. - Арус е добър човек, той и Крис са ми помагали много през годините.

Нана извъртя очи и отпи от виното си.
- Арус е добър човек, но другия изобщо не е. - изсумтя лисицата. - Той е причината да съм в това ужасно положение!

Делина още повече се учуди.
- Познавам Крис от години, това не е възможно! - възкликна тя. - Ако ще ми кажеш, че те е наранил, по-добре да имаш сериозни доказателства, защото не бих повярвала иначе.

- Ако имах доказателства за заплахите му, щях вече да съм отишла при владетелите на това място. - изцъка с език Нана. - Но уви, той не е толкова глупав, че да го прави, когато някой друг може да види и чуе. Не ме е наранявал, но може да се каже, че не сме в добри отношения, така че те отпадат и съм в безизходица.

- Крис те е заплашвал с нещо? Сигурна ли си, че става въпрос за същия човек? Никога не съм чувала някоя жена да се оплаква от поведението му. - невярващо отвърна Делина.

- След като познаваш Арус, вероятно няма как да бъркам другия. - отвърна Нана. - Повярвай ми, всичко което казвам е истина, но не е чак такъв проблем, не желая да го обсъждам.

- Това е наистина доста странно, не разбирам какво би го провокирало да те заплашва, но след като не желаеш да споделиш, единствено се надявам да не те е наранил наистина. - въздъхна Делина. Явно не само онази Лилит се беше променила от последната им среща. Трябваше да разбере какво се случва тук. Крис, който познаваше, никога не би си позволил да се държи така с една жена.

Беатрис беше разбрала от минувачи, че куртизанката, която търсеше е тръгнала в тази посока. Пътят ѝ я отведе до някакво имение. Жената си пое дълбоко въздух, сетне треперейки издиша и почука на вратата.

Делина чу, че отново някой чука на вратата. Какво им ставаше на всички днес?! Обикновено никой не идваше тук.
- Извини ме, ще отида да проверя кой е.
Жената стана от мястото си и отиде да отвори вратата. Жената на прага отново ѝ беше непозната, но макар и да не я познаваше лично, бегло знаеше коя е. - Лейди Беатрис Кийтс? Адреса ли объркахте?

Беатрис отново си пое въздух. Не беше тази жена.
- Зависи. Има ли в този дом розовокоса куртизанка на име Нана? - с равен тон попита тя.