Имение - Черна роза

Беатрис се разгневи от нехайното поведение на тази нещастна курва, както ѝ от очевидните лъжи на баща си.
- Отчуждени? - с горчивина в гласа се изсмя тя. - Затова ли работих като прислужница толкова време, за да му върна златото, което да изхарчи за курви?! Не мога да повярвам! - повиши тон жената.

Нана изобщо не разбираше излиянията на тази жена.
- Не съм сигурна какво общо имам с тази история. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Виждала съм те в дома на онзи Арус, след като си в добри отношения с него, вероятно това, което правя, не ти е чуждо.

Беатрис отново си пое дълбоко въздух, сетне издиша.
- Никого не съм лъгала! Отношенията ми с Арус са известни на всички в онзи дом, а и той няма семейство! Наистина ли смяташ, че си невинна? - продължи да крещи жената.

- Не смятам, че съм виновна. - все така невъзмутимо отвърна Нана. - Както казах, аз това работя. След като господинът си плащаше, не разбирам защо бих му отказала.

Беатрис се опита да се успокои и да мисли рационално. Не знаеше кое я наранява повече, дали лъжите на баща ѝ, или поведението на тази курва.
- Виждала си ме в дома на Арус. Защо не дойде при мен и не ми каза всичко това още първия път, когато те е посетил?

Нана се изсмя с глас. Тази жена наистина не беше с всичкия си.
- Благодаря за комплимента, но далеч не съм толкова мощна, че да мога да разпозная самоличността на всеки, когото видя. Как бих могла да знам, че този ти е баща, никога не е споменавал името ти. - сви рамене лисицата.

Беатрис се чувстваше още по-ужасно.
- Искам да престанеш да се виждаш с баща ми. - отсече гневно тя. - Вероятно не си единствената, но сама ще намеря другите курви. Не мога да повярвам, майка ми се чудеше къде заминават милиони от златото ни напоследък, а той най-нагло ни е лъгал... Благодари се, че не съм в положение да те принудя да върнеш всяка мръсна жълтица, която ти е дал, благодарение на моя труд!

Нана наклони глава встрани.
- В това няма никаква логика, не виждам защо да ти връщам каквото и да било. Беше ми платено за услуга, извършила съм услугата, следователно златото е мое, ако ще и да го е откраднал пред очите ти от теб. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Относно това с кого ще се виждам, ако добър мой клиент иска да ме посещава, не виждам как бих могла да го отхвърля.

Беатрис не издържа повече. Дълбоко в себе си осъзнаваше, че баща ѝ е главният виновник за тази ситуация, но бе прекарала няколко дни откакто започна да го подозира в изключителен стрес, определено трезвата мисъл ѝ убягваше в този момент, особено изправена пред надменното държание на мръсната курва. Жената избута масата, разливайки остатъка от розето в двете чаши по пътя си, сетне се приближи до розовокосата жена и я хвана за косата.
- Нещастна курво, ако отново посмееш да се видиш с баща ми, ще бъде последният път, в който ще се видиш с когото и да било. Както вече предполагаш, имам злато, след като толкова време се възползва от него, не ми е проблем да дам още малко в твоя чест и да намеря някой, който да те очисти.

Нана ни най-малко не се впечатляваше от изблика на жената. Слаба човешка жена изобщо не беше заплаха за нея, но не можеше и да си позволи да я убие, особено пред очите на Делина.
- Не съм толкова достойна, за да пилееш злато по мен. Клиентите ми са така добри да те отменят в това бреме. - изсмя се тя, вдигайки поглед и сключвайки го с този на другата жена.

На Делина никак не ѝ харесваше как ескалира тази ситуация, но не смееше да се намеси, предвид естеството ѝ.

Беатрис още повече се разгневи и дръпна лисицата за косата.
- След като вече знаеш, че с Арус сме в добри отношения, предполагам знаеш и кой е той и още повече, кои са приятелите му. Ако посмееш да не ме послушаш, ще ти се стъжни!

Нана въздъхна.
- Няма да си първата, която ме е поръчала на въпросния му приятел, както виждаш, още съм тук. - лисицата не разбираше какво толкова ѝ става на тази жена, не ѝ беше виновна с нищо. А ако наемният убиец действително беше толкова близък с нея и опиташе да я убие, просто щеше да извика Юки да я защити.

- Тогава ще те убия аз! - изкрещя Беатрис, все още не отпускайки захвата си върху косата ѝ. - Не ме подценявай, кучко, справих се с онзи нещастник Пейтън, ти също няма да ми се опреш.

Нана отново не успя да сдържи смеха си. С въпросният Пейтън се бе "справила" именно тя, ако подозренията ѝ бяха верни, и лудата жена визираше него.
- Бих желала да видя това. - лисицата реши да използва умението си, негативната енергия бе най-вкусна в подобни моменти. Тя започна да абсорбира жизнените сили на другата жена.

След съвсем кратко време, Беатрис отпусна захвата си и се олюля назад.
- Не се чувствам добре... - тихо прошепна жената, сетне се строполи на килима във всекидневната.

Делина се ужаси от видяното. Само това ѝ липсваше, заможна дъщеря на богаташи да умре в дома ѝ. Тя се втича и грабна падналата жена, в опит да я свести.
- Лейди Беатрис, чувате ли ме? Лейди Беатрис...?

Нана абсорбира достатъчно енергия, колкото да отдели жената от себе си, без да я убива. Вероятно скоро щеше да се събуди. Лисицата реши да си тръгне преди това да се е случило.
- Съжалявам за този цирк. - въздъхна тя, приближавайки се до припадналата Беатрис и Делина. - Вероятно вината е моя, не реагирах правилно... Май е по-добре да вървя, преди да е дошла в съзнание.

Делина се увери, че жената в ръцете ѝ още диша, сетне вдигна поглед и кимна. Не можеше да обвинява горката Нана, все пак това беше често срещан риск в тяхната професия.
- Права си. Аз ще се опитам да я успокоя. Не се тревожи, Арус надали ще те нарани, но може би е добре наистина да отхвърлиш този мъж. Не си струва разправиите. - посъветва я тя.

Нана реши да не спори, затова кимна утвърдително, сетне си тръгна. Не можеше да повярва какви луди живееха и в това кралство.

Не след дълго след като лисицата си тръгна, Беатрис дойде в съзнание.
- Аз... Какво ми се случи? - тихо прошепна тя.

- Припаднахте. - въздъхна Делина, все още придържайки я. - Елате, ще Ви помогна да се изправите и ще Ви донеса вода.
Бившата куртизанка помогна на Беатрис да се изправи и да седне на креслото, сетне отиде да напълни чаша със студена вода, след което се върна и я поднесе в ръцете ѝ.

Беатрис отпиваше водата на малки глътки. Вероятно гневът ѝ бе взел превес и затова бе изгубила съзнание.
- Благодаря. - отвърна тя, оставяйки чашата обратно на масата. - Добре ли познаваш тази Нана?

Делина поклати отрицателно глава и също седна на креслото. Трябваше да изчисти и бъркотията с разлятите чаши, но щеше да го стори, след като изпрати и тази жена.
- Както казах, запознах се с нея днес. Дойде да говорим относно професията ѝ, искаше да знае дали мога да я запозная с потенциални клиенти. - Делина не желаеше да разкрива, че тя също е работила подобно нещо, особено след като вероятно лейди Беатрис все още бе гневна.

Беатрис въздъхна тежко.
- Съжалявам, че сторих това в дома ти. - тя хвърли поглед към разлятите чаши и напоеният с вино килим. - Изобщо не е присъщо за мен, дори осъзнавам, че тя вероятно има право, но надменното ѝ поведение ме изкара извън нерви.