Имение - Черна роза

Делина извърна глава назад и хвърли поглед върху жената във всекидневната си.
- По принцип не живее тук, но днес ми е на гости. Току-що се запознах с нея. Вие откъде я познавате?

- Не я познавам. - отсече Беатрис. - Но ще се наложи да се запозная с нея. Може ли да вляза? Много е важно.

Делина се учуди, лейди Беатрис изглеждаше доста притеснена. Тя кимна и се отмести от входа, сетне я последва вътре.

С бързи стъпки Беатрис влезе вътре във всекидневната, разположението беше подобно като на това в имението на Арус, така че не ѝ бе трудно да се ориентира. Тя се изправи пред канапето, върху което седеше розовокосата куртизанка.
- Здравей, ти си Нана, нали?

Нана сви рамене и се усмихна. Имаше някакъв спомен, че е виждала тази жена в имението на Арус, но не беше съвсем сигурна.
- Да, аз съм Нана. - кимна с глава тя.

Устните на Беатрис се разтрепериха.
- Имала ли си клиент на име Гордън... Гордън Кийтс, лорд Кийтс? Нещо от този сорт? - с видима уплаха в гласа попита тя.

Нана сбърчи вежди, сетне се усмихна.
- Да, той е мой редовен клиент. - жизнерадостно отвърна лисицата. - Идва почти всеки ден, единственото странно е, че настоява да дойде следобяд, винаги, но за днес ме предупреди, че ще отсъства и няма да се видим. При теб ли ще е днес? - жената реши, че разговаря с друга куртизанка.

Беатрис си пое рязко въздух.
- Няма да дойде днес, защото с майка ми имат годишнина от сватбата си. - с треперещ глас продължи жената. - Нещастнице, ти не знаеше ли, че има семейство? - повиши тон тя.

Делина сви устни, съжаляваше горката Нана, самата тя бе ставала обект на подобни ситуации доста пъти, обикновено от съпругите на клиентите си. Тя се отдръпна назад, не искаше да бъде въвлечена в това.

Нана сбърчи вежди.
- Съжалявам, но не разбирам какъв е проблема. Той ми каза, че съпругата и дъщеря му са отчуждени от него и смята да се разведе скоро. А и да не беше така, не виждам защо трябва да се превръща в мой проблем. - сви рамене лисицата. - Аз съм куртизанка, плаща ли за определени услуги, останалото не е моя работа.

Беатрис се разгневи от нехайното поведение на тази нещастна курва, както ѝ от очевидните лъжи на баща си.
- Отчуждени? - с горчивина в гласа се изсмя тя. - Затова ли работих като прислужница толкова време, за да му върна златото, което да изхарчи за курви?! Не мога да повярвам! - повиши тон жената.

Нана изобщо не разбираше излиянията на тази жена.
- Не съм сигурна какво общо имам с тази история. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Виждала съм те в дома на онзи Арус, след като си в добри отношения с него, вероятно това, което правя, не ти е чуждо.

Беатрис отново си пое дълбоко въздух, сетне издиша.
- Никого не съм лъгала! Отношенията ми с Арус са известни на всички в онзи дом, а и той няма семейство! Наистина ли смяташ, че си невинна? - продължи да крещи жената.

- Не смятам, че съм виновна. - все така невъзмутимо отвърна Нана. - Както казах, аз това работя. След като господинът си плащаше, не разбирам защо бих му отказала.

Беатрис се опита да се успокои и да мисли рационално. Не знаеше кое я наранява повече, дали лъжите на баща ѝ, или поведението на тази курва.
- Виждала си ме в дома на Арус. Защо не дойде при мен и не ми каза всичко това още първия път, когато те е посетил?

Нана се изсмя с глас. Тази жена наистина не беше с всичкия си.
- Благодаря за комплимента, но далеч не съм толкова мощна, че да мога да разпозная самоличността на всеки, когото видя. Как бих могла да знам, че този ти е баща, никога не е споменавал името ти. - сви рамене лисицата.

Беатрис се чувстваше още по-ужасно.
- Искам да престанеш да се виждаш с баща ми. - отсече гневно тя. - Вероятно не си единствената, но сама ще намеря другите курви. Не мога да повярвам, майка ми се чудеше къде заминават милиони от златото ни напоследък, а той най-нагло ни е лъгал... Благодари се, че не съм в положение да те принудя да върнеш всяка мръсна жълтица, която ти е дал, благодарение на моя труд!

Нана наклони глава встрани.
- В това няма никаква логика, не виждам защо да ти връщам каквото и да било. Беше ми платено за услуга, извършила съм услугата, следователно златото е мое, ако ще и да го е откраднал пред очите ти от теб. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Относно това с кого ще се виждам, ако добър мой клиент иска да ме посещава, не виждам как бих могла да го отхвърля.

Беатрис не издържа повече. Дълбоко в себе си осъзнаваше, че баща ѝ е главният виновник за тази ситуация, но бе прекарала няколко дни откакто започна да го подозира в изключителен стрес, определено трезвата мисъл ѝ убягваше в този момент, особено изправена пред надменното държание на мръсната курва. Жената избута масата, разливайки остатъка от розето в двете чаши по пътя си, сетне се приближи до розовокосата жена и я хвана за косата.
- Нещастна курво, ако отново посмееш да се видиш с баща ми, ще бъде последният път, в който ще се видиш с когото и да било. Както вече предполагаш, имам злато, след като толкова време се възползва от него, не ми е проблем да дам още малко в твоя чест и да намеря някой, който да те очисти.

Нана ни най-малко не се впечатляваше от изблика на жената. Слаба човешка жена изобщо не беше заплаха за нея, но не можеше и да си позволи да я убие, особено пред очите на Делина.
- Не съм толкова достойна, за да пилееш злато по мен. Клиентите ми са така добри да те отменят в това бреме. - изсмя се тя, вдигайки поглед и сключвайки го с този на другата жена.