Томбола на Старейшините

Орденът на Старейшините е може би най-голямата и опасна престъпна организация. Те притежават голяма част от властта в Шиера, както и несметни богатства.

Начин за участие в томболата:
Трябва да притежавате печат от Далия.

Възможни награди:

- 100 кристала.
- 300 000 злато.
- Нищо. (при лош късмет)
- Право на едно пътуване до Ониксовият остров
- Благословията на Далия (+ 10 000 злато и 1000 опит на битка в продължение на една седмица - не важи за лов с други играчи)

Право на участие:
- По веднъж на играч.

Как може да се сдобиете с печат от Далия - трябва да сте закупили поне 1 Шиерска стока и да се навъртате край площада.

Елвира дойде до лотарията в Шиера и показа билета си на един от служителите, след което зачака.

Служителят отиде и изтегли парче пергамент от лотарията.
- Честито, печелите 100 кристала. - усмихна се той и не след дълго подчинен донесе кесия с кристали, връчвайки я на жената.

Елвира не можеше да повярва на късмета си. За пръв път от доста време да ѝ се падне да спечели нещо хубаво.

Конър доди до тъз шибана лотария и даде билета на някъв служител, след което зачака.

Не след дълго, служителят се върна и макар и да беше доста изненадан как така тъмен елф идва да участва в лотарията на милейди Далия, все пак трябваше да му връчи наградата. Така или иначе, сигурно участваше от името на господаря или господарката си.
- Честито, господарят или господарката Ви печелят Пътуване до Ониксовият остров. Надявам се да си изкарат добре на това мистериозно място. - усмихна се служителят, макар и да прикриваше погнусата си при вида на този роб. Вероятно господарите му не бяха заможни, инак щяха да си купят чист елф, а не тъмен.

- Аз нямам господар, шибаняко. - изсумтя Конър и прибра тъпия билет. Ко щеше да го прай?

Служителят се зачуди, но все пак изпрати тъмния елф. Така или иначе повечето от тях бяха долни и лъжливи твари, вероятно и този лъжеше.

Дейвид се телепортира в театъра в Шиера и връчи билета, който спечели, на един от служителите.

Скоро след като получи билета, служителят се върна с кесия кристали.
- Честито, спечелихте 100 кристала от лотарията на милейди Далия. - усмихна се мъжът и връчи кесията на победителя.

- Благодаря! - изрече Дейвид и се телепортира обратно в замъка си.

Афсол влезе в театъра и откри един от служителите.
- Здравейте. Далия ми даде този билет и дойдох да си пробвам късмета. - изрече той и показа билета.

След като получи билета, служителят не след дълго се върна с мрачно изражение на лице.
- Съжалявам, този път не печелите нищо. Пожелаваме Ви повече късмет следващия път. - поклони се служителят.

Афсол въздъхна. Възможно ли беше Далия да му е дала непечеливш билет? Тя ги раздаваше, защо тези в театъра да не правеха някакви номера? Принцът пожела лек ден на служителя и си тръгна.

Юки се телепортира до театъра и подаде билета си за участие в лотарията, сетне зачака.

Служителят скоро се върна с усмивка на лице.
- Честито, печелите сто кристала. - мъжът подаде на жената пред себе си малка кесия с кристали.

- Благодаря. - сухо отвърна Юки и грабна кесията с кристали от ръцете на мъжа. Макар и да не беше съвсем лоша печалба, не възстанови никак изгубеното ѝ злато. Лисицата ядно въздъхна и използва кристала си за телепортация, за да се прибере обратно в Еритос.

Юки получава 100 кристала.

Използвайки камъка си за телепортация, Юки се върна обратно в онзи театър в Шиера. Тя подаде спечеления от лотарията в Еритос билет на служителя.
- Спечелих това наскоро. Печеля ли нещо? - попита тя.

Служителят се усмихна широко.
- Честито! Печелите нашата най-голяма награда! Благословията на милейди Далия! - жизнерадостно отвърна той.

Юки извъртя очи и скръцна със зъби. Това беше напълно безполезно. 
- Добре. - с леден тон отвърна тя, сетне се телепортира обратно в Еритос. Ако още веднъж се наложеше да си изгуби времето за подобна простотия, тези щяха да си го получат.

Конър влезе в театъра и отиде при един от служителите. 
- Дадоха ми тоз билет, казвайте ко печеля.

Служителят в лотарията не беше сигурен как да постъпи. Падна се доста голяма печалба и той се консултира със съдържателите на театъра дали има право да издаде толкова злато на един роб. В крайна сметка те разрешиха и чувалът бе донесен.
- Робе, много поздрави на господаря ти! - жизнерадостно обяви той. - Печели 300 000 злато. 

- Нямам господар, шибаняци. - изсумтя Конър и взе чувала.
Поне си върна част от златото.