Търсене

След края на урока Адриан остави Никс в тренировъчния лагер и пое към ковачницата. Още от улицата се чуваше познатият звън на метал. Супер уикендът беше докарал повече клиенти от обикновено. Ковачът дори не вдигна глава,…

Ковачницата беше гореща още от входа. Ритмичният звук на чукове върху метал отекваше из помещението, а въздухът миришеше на въглища, желязо и пот. Адриан остави палтото си на обичайното място и без излишни приказки се за…

Ковачницата ги посрещна с познатата горещина още преди да прекрачат прага. Нагорещен метал. Искри. Удари по наковални. Миризма на работа, която поне има достойнство. Адриан спря за секунда на входа. Огледа. После сухо: —…

Ковачницата ги посрещна с горещ въздух, миризма на нагорещен метал и постоянния ритъм на чукове върху наковални. Много по-различно от конюшните. Много по-поносимо. Адриан спря за секунда на входа. Огледа. После сухо: — Н…

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да стигне входа. Сено. Кал. Конска пот. И познатото унизително усещане, че отново доброволно върви към нископлатен физически труд. Той спря за секунда на прага. — Започвам да…

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да стигне входа. Сено. Кал. Конска пот. И онова прекрасно усещане, че отново доброволно идва да върши нископлатен физически труд. Той спря за секунда на прага. — Започвам да …

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да стигне вратата. Сено. Кал. Конска пот. И познатото унизително усещане, че отново доброволно идва тук. Той спря за секунда на входа. — Мразя това място. Никс не беше до нег…

Миризмата на конюшните го удари още преди да стигне входа. Същата. Отвратителна. Упорита. Само че този път нещо беше различно. Ръката на Адриан за миг се спря върху дръжката на меча на кръста му. Новото усещане още беше …

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да прекрачи прага. Сено. Кал. Конска пот. И онзи специфичен аромат на място, където никой не е щастлив. Той спря за секунда на входа. — Започвам да ви мразя. Никс изсумтя до …

Миризмата на конюшните вече беше неприятно позната. Сено. Пот. Кал. Коне с твърде много зъби и твърде малко уважение. Адриан прекрачи вътре с онова спокойно раздразнение на човек, който знае точно колко жалко е положение…

Работата в конюшните беше точно толкова досадна, колкото я помнеше. До обяд Адриан вече искрено мразеше поне два коня. Един от тях отново се опита да го ухапе. Този път той просто го изгледа студено. — Опитай пак. Конят …

Оставям Никс в тренировъчния лагер с последен дълъг поглед. Тя не изглежда особено доволна от идеята някой друг да ѝ казва какво да прави. — Не убивай никого, ако не е част от обучението. Тя не дава обещания. След това п…