Търсене

Афсол забеляза, че Силиа и Елвира явно разговаряха за нещо забавно и се усмихна. Трябваше после да поговори със Силиа и да я убеди да се върне в замъка.

Афсол тежко преглътна. - Беше се напила до безпаметност. Беше изпила толкова много алкохол, че е чудо, че е жива. - отвърна той. - Постепенно започна да възвръща силите си, но ѝ трябва още почивка.

Афсол дойде до покрайнините и поздрави присъстващите. Нямаше представа дали Елвира щеше да дойде.

Афсол знаеше, че тя не може да го види, затова си позволи да погледне към белите ѝ бедра и добре закръгленото ѝ дупе, което се показваше и сякаш го подканваше. Принцът пое дълбоко дъх и си наложи да стои като дърво на мя…

Афсол преглътна. Божества, вече не знаеше защо бе решил толкова дълго да се откъсва от тази гледка. Той се преструваше, че гледа нещо зад Елвира, но пред очите му беше тя и невероятното ѝ тяло. Забелязал накъде върви жен…

Афсол въздъхна и отиде да ѝ сипе чаша вода. Подаде ѝ я. - Ще ти стане по-добре. Ще накарам Мели да ти приготви нещо. Състоянието ти наистина ме тревожи. - изрече той. - Между другото, Лилит е организирала парти за тази в…

Афсол чу думите ѝ и се слиса. Изгубила се е? В банята? Той се засмя, сетне сложи ръка на устата си, надявайки се тя да не го е чула. Принцът отиде да провери все пак какво става и когато отвори вратата се учуди. Елвира д…

- Добре. - едва успя да отвърне и тя хлопна вратата на банята. Принцът въздъхна. Елвира несъмнено щеше да се почувства по-добре и навярно щеше направо да го убие задето я бе докарал до подобно състояние. Тази мисъл го из…

Афсол успя да я хване, преди да е ударила главата си в пода. Той я вдигна на ръце и веднага я поведе към стаята ѝ. Положи я върху леглото ѝ и я зави. Тя не биваше така рязко да се изправя. Той реши да остане край нея и д…

- Разбирам. Не знам кога за последно си се хранила, но утре сутрин ще ядеш. - изрече той и допи чая си. - Ще си лягам, нека те съпроводя до стаята ти.

Афсол присви устни. Знаеше, че той има голяма вина за състоянието, в което се намираше Елвира. Не желаеше да я гледа по този начин. - Ще помоля Мели да приготви нещо по-силно. - отвърна той. - Състоянието ти не ми харесв…

Афсол се обърна към нея и се усмихна. - Здравей. Как се чувстваш?

- Добре. - изрече Афсол и свали часовника от стената. - Ще те оставя да си почиваш. До леглото има кофа, ако ти потрябва, приготвил съм и вода. Ако намериш малко сили в себе си, изпий отварата. Той отвори вратата на стая…

- Аз те доведох. Минах през таверната снощи и те заварих зарината с бутилки алкохол. - отвърна той. - Реших да те доведа тук, защото не бях сигурен дали няма да се влошиш. Доведох и Мели, за да ми помага. Той отиде до но…

Афсол кимна, макар и да знаеше, че тя не го е видяла. - Това би било добре. - тихо изрече той. - Тялото ти има нужда да се възстанови от онова снощи.

Афсол бе довел Елвира в замъка си и цяла нощ стоя край леглото ѝ, за да я наблюдава. Жената спеше и се събуждаше само за да повърне. Той знаеше, че тя ще се чувства ужасно, когато се събуди изцяло, затова бе приготвил си…

Афсол въздъхна. - Сега ще се върна. Той отиде да плати сметката си, сетне се върна при жената. - Хайде, ще те изпратя. Афсол плаща 75 злато и Исай получава 25 опит.

Афсол присви устни. Не можеше да ѝ позволи да си тръгне с някоя пияница или да скита из улиците в това уязвимо състояние. - Съжалявам, но не мога да те оставя да се скиташ самичка в този час. - изрече той. - Нека се увер…

- Съжалявам. Опитвам се да не му придавам значение. - отвърна принцът. Той си допи чашата. - Искаш ли да тръгваме?

Афсол тежко въздъхна. Познаваше Елвира и знаеше, че тя реално не мисли тези неща, които изричаше в момента. Отдаваше поведението ѝ на алкохола. - Права си. - отвърна спокойно принцът. - Позволих на случилото се с Борто д…

Язвителната ѝ забележка нямаше как да бъде подмината, но жената беше права. - Пренебрегнах те, знам. Държах се лошо и със Силиа, а не го заслужавате. Притесних се, когато научих, че не се беше прибрала. В замъка си ли бе…

- Няма нужда. - изрече Афсол и отказа поръчката. - Елвира, защо пиеш толкова? - посочи той бутилките. - Няма да се чувстваш добре.

Афсол беше излязъл на дълга разходка и преди да се прибере в замъка си, реши да мине през таверната и да пийне едно. Той влезе вътре и застана на бара. - Чаша уиски, моля. Барманът кимна и наля на принца желаното. Афсол …

Афсол тежко въздъхна. Джой влезе в библиотеката. - Добре ли сте, господарю? Чух викове и дойдох да проверя какво става. - Всички си тръгнаха. - горчиво се изсмя Афсол. - Тръгнаха си? Не ви разбирам. - Елвира и Силиа напу…

- Снощи прекалих, признавам. - въздъхна принцът. - Няма нужда да се изнасяш. Поне ти недей.