Замъкът на Афсол Фингел

Афсол успя да я хване, преди да е ударила главата си в пода. Той я вдигна на ръце и веднага я поведе към стаята ѝ. Положи я върху леглото ѝ и я зави. Тя не биваше така рязко да се изправя. Той реши да остане край нея и да се увери, че тя ще си почива и ще се наспи. Придърпа един стол и седна на него, сетне взе едната ѝ ръка в своята. Докосна с пръст лицето ѝ и си припомни колко мека беше кожата ѝ. Не беше сигурен какво се случваше с него, но изобщо не се почувства добре, когато узна, че тя си беше тръгнала. Разбираше постъпката ѝ, той бе избрал да я игнорира и тя бе в правото си да го напусне. Нямаше я само два дни, а той се бе чувствал така, сякаш беше изгубил най-важното нещо в живота си.
- Не знам какво ми става, но искам да останеш до мен. - тихо изрече той, сетне въздъхна.

Елвира отвори очи. Чувстваше се много по-добре, но не достатъчно, за да излее гнева си върху Афсол така, както заслужава. Тя се надигна в леглото си и леко ѝ се зави свят. Добре, щеше да се нахрани, колкото и да не желаеше.
- Ще ям, добре. Първо обаче ще се изкъпя. - изрече тя и стана от леглото доста по-внимателно. - Ако има нещо, ще те извикам.

- Добре. - едва успя да отвърне и тя хлопна вратата на банята.
Принцът въздъхна. Елвира несъмнено щеше да се почувства по-добре и навярно щеше направо да го убие задето я бе докарал до подобно състояние. Тази мисъл го изби на смях. Трябваше да ѝ каже за партито по-късно вечерта.

Елвира дълго се къпа. Не обръщаше внимание на почти горещата вода. Искаше просто да напари тялото си и да се затопли. След като приключи, Елвира с мъка облече халата си. Банята бе обгърната от гъста мъгла. Не можеше да види вратата.
- Афсол? Имам нужда от помощ. Изгубих се.

Афсол чу думите ѝ и се слиса. Изгубила се е? В банята? Той се засмя, сетне сложи ръка на устата си, надявайки се тя да не го е чула. Принцът отиде да провери все пак какво става и когато отвори вратата се учуди. Елвира демони ли се беше опитвала да призовава? Мъглата бе толкова гъста, че той не можеше да види жената. Накрая я забеляза и я хвана за ръка, сетне я изведе от банята. Той затвори вратата, за да не влезе парата и в стаята.
- Добре ли си? Какво се случи там?

Елвира седна на края на леглото. Чувстваше се отново зле.
- Прекалих с топлата вода. - задъхано отвърна жената. - След няколко минути ще съм по-добре.

Афсол въздъхна и отиде да ѝ сипе чаша вода. Подаде ѝ я.
- Ще ти стане по-добре. Ще накарам Мели да ти приготви нещо. Състоянието ти наистина ме тревожи. - изрече той. - Между другото, Лилит е организирала парти за тази вечер.

Елвира взе чашата и жадно я изпи. Сетне се намуси.
- Партито навярно ще ме довърши. Няма да пия, но скандалите ще върнат главоболието ми. - въздъхна тя.
Изобщо не я интересуваше партито на Лилит. Ей сега Афсол щеше да види. Жената стана внимателно от леглото и остави чашата на нощното шкафче. Въобще не си направи труда да загърне голото си тяло, когато халатът ѝ се разтвори. Тя трябваше да си избере бельо, а гардеробът се намираше зад Афсол. Маркизата с бавни крачки се отправи натам. Когато преполови пътя, тя захвърли халата си в края на леглото и остана чисто гола пред очите на принца.

Афсол преглътна. Божества, вече не знаеше защо бе решил толкова дълго да се откъсва от тази гледка. Той се преструваше, че гледа нещо зад Елвира, но пред очите му беше тя и невероятното ѝ тяло. Забелязал накъде върви жената, той се дръпна от пътя ѝ.

Идиот! Пълен идиот! Елвира го наруга в ума си както намери за добре и намусено отвори гардероба си. Реши да е милостива и да му даде още един шанс на правилен избор, затова започна да преразглежда всеки чифт от бельото си.

Афсол знаеше, че тя не може да го види, затова си позволи да погледне към белите ѝ бедра и добре закръгленото ѝ дупе, което се показваше и сякаш го подканваше. Принцът пое дълбоко дъх и си наложи да стои като дърво на мястото си. Не желаеше да я изтощава ненужно, тя имаше нужда да възвърне силите си. Протестите му болезнено се свиха в панталона му. Трябваше да излезе, иначе нямаше да издържи.
- Облечи се, ще накарам Джой да ти донесе питейна храна. - изрече набързо той и побърза да излезе от стаята на жената.
"Първо храната, после проблема.", мислеше си Афсол, докато вървеше към кухнята. Набързо нареди на Джой да занесе храна на Елвира, сетне се отправи към стаята си, за да се погрижи за себе си.

Елвира извади чифт бельо и изсумтя.
- Е, не! Ти трябва да се шегуваш! - извика тя, но надали някой я чу.
Беше стояла пред него така, както майка ѝ я беше родила, а той - нищо! Никаква реакция! Жената се облече, сетне се закани няколко пъти, че просто вече ще го изнасили. Джой ѝ донесе храната и маркизата започна да се храни.

Елвира беше будна и реши да започне жизненоважна мисия. Щеше да опита за последно да събуди нещо в Афсол и ако не успееше, щеше да си тръгне и никога повече да не се върне. Тя стана от леглото си и по нощница реши да търси принца. Излезе от стаята си и тръгна към всекидневната. Разбира се, Афсол беше там.
- Здрасти. - сънено изрече тя и нарочно разтърка едното си око.

- Здравей. - усмихна се принцът.
Опитваше се да не я гледа твърде дълго, за да не стане очевидно.
- Как се чувстваш днес?

Елвира въздъхна. Край, този съвсем се беше сдухал.
- Доста добре. Никакво главоболие, нито гадене, сякаш не се бях почти умъртвила само преди дни. - засмя се жената. - Много ти благодаря за грижите. След като се чувствам доста по-добре, смятам че мога да се прибера.

Афсол се усмихваше, докато я слушаше, но усмивката му помръкна, когато чу последното ѝ изречение. Наистина ли щеше да си тръгне отново?
- Разбира се, аз... - изкашля се, тъй като осъзна, че гласът му трепери. - Не мога да те задържа насила тук. Щом наистина се чувстваш добре, може да си... тръгнеш. - едва изрече последната дума.

Елвира стисна ръце в юмруци. Как само ѝ се искаше направо да го убие! Едната презрамка на нощницата ѝ се свлече по ръката ѝ, когато жената се обърна към него.
- Ще наредя на Лиса да ми донесе нещата. - изрече Елвира. - Горкото момиче, ще се очарова от красотата на Зола.

Афсол горчиво се усмихна.
- Сигурна ли си, че си достатъчно добре, за да си идеш?

- Напълно. - отвърна Елвира. - Няма да се натрапвам повече.

- Да се натрапваш? Ти не си натрапник в моя дом, Елвира.
Не искаше да я пуска. Знаеше, че ако тя си тръгне сега, навярно щеше да я загуби завинаги. Искаше тя да е щастлива, но не беше сигурен дали може да ѝ осигури това щастие. Не, трябваше да се пребори със себе си и да я запази. Не можеше да се остави на нещо несъществуващо да съсипва живота, който имаше. Той се доближи до нея и погали с пръст бузата ѝ.
- Не си отивай. - прошепна.

Елвира присви очи. Беше ли спечелила или това беше някаква заблуда? Реши да го предизвика.
- Накарай ме. - твърдо изрече тя.

Афсол се усмихна и я вдигна на ръце, сетне излезе от всекидневната и тръгна по коридора към спалнята си. Влезе вътре и остави Елвира върху леглото. Надвеси се над нея и жадно целуна устните ѝ.
- Вчера не те докоснах въпреки малката ти игра, тъй като все още не се чувстваше добре. - изрече той и набързо я целуна, сетне отново надигна глава. - Щом се чувстваш добре, нямам намерение да те щадя.

Елвира не успя да скрие задоволството си от този отговор.
- О, значи все пак си искал да бъдеш с мен вчера? - изрече тя и прокара ръка по лицето му.

- Аз не съм от желязо. - простена Афсол.
Принцът се изправи от леглото, за да се отърве от дрехите си, сетне отново се надвеси над Елвира. Смъкна презрамките на нощницата ѝ и я издърпа, за да разкрие гърдите ѝ. Едната му ръка шареше из бедрото ѝ. Той повдигна и другия край на нощницата ѝ, набирайки я върху корема ѝ. Изведнъж се сепна и я погледна. Спомни си как Борто се беше надвесил над горката Малена по подобен начин. Той разтърси глава. Това не беше Малена, а той не беше Борто. Те не съществуваха. Афсол целуна устните на Елвира, сетне зарови лице във врата ѝ.

Елвира тихо изстена. Тя обви врата на Афсол с ръце и отвърна на ласките му. Колко ѝ липсваха тези мигове.