Замъкът на Афсол Фингел

Елвира започна да разтрива едното си слепоочие.
- Така сякаш всеки момент ще умра. Жалко, не се случва. - отвърна тя тихо. - Да ме пита някой защо пих толкова...

Афсол присви устни. Знаеше, че той има голяма вина за състоянието, в което се намираше Елвира. Не желаеше да я гледа по този начин.
- Ще помоля Мели да приготви нещо по-силно. - отвърна той. - Състоянието ти не ми харесва. Трябва и нещичко да хапнеш.

- О, не, не бих могла. - намуси се Елвира. - Само при мисълта за храна ми призлява. Чувствам се зле, не желая да се тормозя и с храна.

- Разбирам. Не знам кога за последно си се хранила, но утре сутрин ще ядеш. - изрече той и допи чая си. - Ще си лягам, нека те съпроводя до стаята ти.

Елвира махна с ръка.
- Няма нужда и сама мога.
Жената се изправи рязко от мястото си и пред очите ѝ заиграха десетки черни петна. Тялото ѝ се отпусна и тя се свлече.

Афсол успя да я хване, преди да е ударила главата си в пода. Той я вдигна на ръце и веднага я поведе към стаята ѝ. Положи я върху леглото ѝ и я зави. Тя не биваше така рязко да се изправя. Той реши да остане край нея и да се увери, че тя ще си почива и ще се наспи. Придърпа един стол и седна на него, сетне взе едната ѝ ръка в своята. Докосна с пръст лицето ѝ и си припомни колко мека беше кожата ѝ. Не беше сигурен какво се случваше с него, но изобщо не се почувства добре, когато узна, че тя си беше тръгнала. Разбираше постъпката ѝ, той бе избрал да я игнорира и тя бе в правото си да го напусне. Нямаше я само два дни, а той се бе чувствал така, сякаш беше изгубил най-важното нещо в живота си.
- Не знам какво ми става, но искам да останеш до мен. - тихо изрече той, сетне въздъхна.

Елвира отвори очи. Чувстваше се много по-добре, но не достатъчно, за да излее гнева си върху Афсол така, както заслужава. Тя се надигна в леглото си и леко ѝ се зави свят. Добре, щеше да се нахрани, колкото и да не желаеше.
- Ще ям, добре. Първо обаче ще се изкъпя. - изрече тя и стана от леглото доста по-внимателно. - Ако има нещо, ще те извикам.

- Добре. - едва успя да отвърне и тя хлопна вратата на банята.
Принцът въздъхна. Елвира несъмнено щеше да се почувства по-добре и навярно щеше направо да го убие задето я бе докарал до подобно състояние. Тази мисъл го изби на смях. Трябваше да ѝ каже за партито по-късно вечерта.

Елвира дълго се къпа. Не обръщаше внимание на почти горещата вода. Искаше просто да напари тялото си и да се затопли. След като приключи, Елвира с мъка облече халата си. Банята бе обгърната от гъста мъгла. Не можеше да види вратата.
- Афсол? Имам нужда от помощ. Изгубих се.

Афсол чу думите ѝ и се слиса. Изгубила се е? В банята? Той се засмя, сетне сложи ръка на устата си, надявайки се тя да не го е чула. Принцът отиде да провери все пак какво става и когато отвори вратата се учуди. Елвира демони ли се беше опитвала да призовава? Мъглата бе толкова гъста, че той не можеше да види жената. Накрая я забеляза и я хвана за ръка, сетне я изведе от банята. Той затвори вратата, за да не влезе парата и в стаята.
- Добре ли си? Какво се случи там?

Елвира седна на края на леглото. Чувстваше се отново зле.
- Прекалих с топлата вода. - задъхано отвърна жената. - След няколко минути ще съм по-добре.

Афсол въздъхна и отиде да ѝ сипе чаша вода. Подаде ѝ я.
- Ще ти стане по-добре. Ще накарам Мели да ти приготви нещо. Състоянието ти наистина ме тревожи. - изрече той. - Между другото, Лилит е организирала парти за тази вечер.

Елвира взе чашата и жадно я изпи. Сетне се намуси.
- Партито навярно ще ме довърши. Няма да пия, но скандалите ще върнат главоболието ми. - въздъхна тя.
Изобщо не я интересуваше партито на Лилит. Ей сега Афсол щеше да види. Жената стана внимателно от леглото и остави чашата на нощното шкафче. Въобще не си направи труда да загърне голото си тяло, когато халатът ѝ се разтвори. Тя трябваше да си избере бельо, а гардеробът се намираше зад Афсол. Маркизата с бавни крачки се отправи натам. Когато преполови пътя, тя захвърли халата си в края на леглото и остана чисто гола пред очите на принца.

Афсол преглътна. Божества, вече не знаеше защо бе решил толкова дълго да се откъсва от тази гледка. Той се преструваше, че гледа нещо зад Елвира, но пред очите му беше тя и невероятното ѝ тяло. Забелязал накъде върви жената, той се дръпна от пътя ѝ.

Идиот! Пълен идиот! Елвира го наруга в ума си както намери за добре и намусено отвори гардероба си. Реши да е милостива и да му даде още един шанс на правилен избор, затова започна да преразглежда всеки чифт от бельото си.

Афсол знаеше, че тя не може да го види, затова си позволи да погледне към белите ѝ бедра и добре закръгленото ѝ дупе, което се показваше и сякаш го подканваше. Принцът пое дълбоко дъх и си наложи да стои като дърво на мястото си. Не желаеше да я изтощава ненужно, тя имаше нужда да възвърне силите си. Протестите му болезнено се свиха в панталона му. Трябваше да излезе, иначе нямаше да издържи.
- Облечи се, ще накарам Джой да ти донесе питейна храна. - изрече набързо той и побърза да излезе от стаята на жената.
"Първо храната, после проблема.", мислеше си Афсол, докато вървеше към кухнята. Набързо нареди на Джой да занесе храна на Елвира, сетне се отправи към стаята си, за да се погрижи за себе си.

Елвира извади чифт бельо и изсумтя.
- Е, не! Ти трябва да се шегуваш! - извика тя, но надали някой я чу.
Беше стояла пред него така, както майка ѝ я беше родила, а той - нищо! Никаква реакция! Жената се облече, сетне се закани няколко пъти, че просто вече ще го изнасили. Джой ѝ донесе храната и маркизата започна да се храни.

Елвира беше будна и реши да започне жизненоважна мисия. Щеше да опита за последно да събуди нещо в Афсол и ако не успееше, щеше да си тръгне и никога повече да не се върне. Тя стана от леглото си и по нощница реши да търси принца. Излезе от стаята си и тръгна към всекидневната. Разбира се, Афсол беше там.
- Здрасти. - сънено изрече тя и нарочно разтърка едното си око.

- Здравей. - усмихна се принцът.
Опитваше се да не я гледа твърде дълго, за да не стане очевидно.
- Как се чувстваш днес?

Елвира въздъхна. Край, този съвсем се беше сдухал.
- Доста добре. Никакво главоболие, нито гадене, сякаш не се бях почти умъртвила само преди дни. - засмя се жената. - Много ти благодаря за грижите. След като се чувствам доста по-добре, смятам че мога да се прибера.