Замъкът на Афсол Фингел

Селиандър пристигна с армията и гостите си. Този път щеше да получи онова, което иска. Вярно, нямаше да бъде изпълнено от онази проклетница Силиа, но имаше още две деца, затова не му пукаше особено. Той влезе в дома на Афсол и нареди на Джой да го повика.

Джой уведоми господаря си, че Селиандър е пристигнал. Афсол тежко въздъхна и двамата със Сандреа отидоха да го посрещнат.
- И на какво дължим тази визита? Наскоро си тръгна, защо пак се върна?

Селиандър въздъхна.
- Много топло посрещане, няма защо. - изрече кралят. - Войниците ми ще се настанят сами, но искам робите ти да приготвят стаи за гостите ни.

Афсол скръсти ръце.
- Нашите гости? - вирна вежда той. - Не помня да съм канил гости, още повече такива, които да се домъкнат с теб, татко.

Селиандър отново въздъхна.
- По-късно ще разбереш повече за това. Сега всички са изморени, нека си починем малко. - изрече Селиандър и се обърна към гостите си. - Това са принцеса Аша Краунууд, престолонаследница на Милбърн, това е принц Силас Краунууд, неин първи братовчед и другото момиче е тяхна повереница - Ейда. Те ще останат тук.

Афсол се изсмя. Изражението му беше видимо раздразнено.
- Интересува ли ме наистина? - попита той. - Кой е казал, че ще останат тук? И защо?

Селиандър започна да се ядосва. Афсол беше започнал да му противоречи, както Силиа.
- Интересува те, разбира се. Опасявам се обаче, че обясненията ще отнемат много време, а сега сме уморени от пътя. - изрече Селиандър. - Къде е онази курва Силиа? Войниците ми биха ползвали услугите ѝ, за да разпуснат малко.

Афсол се намръщи.
- Нямаш никакво право да говориш така за нея. - изсъска принцът. - Заради теб избяга.
Той си пое дълбоко дъх и злорада усмивка се появи на устните му.
- Посмя да съсипеш настроението ми, затова няма да се погрижа за гостите ти. Робите ми не са техни слуги, че да правят каквото и да е. Като толкова искаш да им е удобно, подреди лично стаите им.
Афсол се обърна с гръб към всички и просто се оттегли във всекидневната. Изобщо не разбираше какви ги беше намислил баща му, но не му харесваше.

Аша и Силас излязоха отвън. Принцесата изглеждаше доста притеснена от първата им среща с Афсол.
- Мислиш ли, че изобщо ще се случи? - попита тя на техния роден език. Нямаше как някой да го знае по тези земи.

Силас си пое дъх.
- Надявам се. Трябва да се случи, ако искаме да сме добре. - отвърна той. - Баща му още не му е казал какво точно ще се случи. Трябва да очакваме още по-остра реакция от тази, която видяхме. Разбрах, че крал Селиандър има против дъщеря си, но явно този ѝ брат я обича достатъчно, за да се противопостави на баща си. Гледай да се държиш добре, инак наистина можем да изгубим всичко.

- Не се държа лошо, знаеш, че нямам право. - изрече Аша. - Просто този ме плаши.

- А това съвсем не бива да го правиш. Страхувай се като искаш, но никога не бива да го показваш. - изрече Силас. - Обаче ще трябва да свикнеш. Няма как да изпуснем толкова много злато.

След вечеря, Афсол се оттегли във всекидневната. Добре че Елвира не беше присъствала, нямаше представа какво щеше да ѝ обясни. Не разбираше кои бяха тези хора и защо се домъкнаха с баща му, нито осъзнаваше защо трябва да го интересува, че те са тук. Принцът си наля в една чаша уиски и отпи голяма глътка.

Селиандър тръгна след Афсол. Беше време да му каже защо всъщност беше тук. Кралят влезе във всекидневната и се настани в едно от свободните канапета.
- Е, време е да ти кажа какво предстои да се случи. Опасявам се, че нямаш особен избор. - започна Селиандър. - Ще се ожениш за принцеса Аша, искаш или не.

Елвира се беше прибрала от разходката си и смяташе да поговори с Афсол, когато чу гласа на баща му от всекидневната. Жената се заслуша в разговора им и очите ѝ се разшириха от изненада, когато чу, че Афсол трябва да се ожени за някаква жена, чието име не беше чувала до сега. Елвира беше вцепенена, затова не се отмести от вратата и продължи да подслушва.

Афсол се задави с поредната си глътка уиски. Принцът се закашля.
- Какво каза? - извика изненадано той. - Ти чуваш ли се? Как така ще се женя за онази принцеса?

- Казах, че нямаш избор. - отвърна Селиандър. - Принцеса Аша също няма, така че всичко е уредено. Ще ти покажа документите, които аз и крал Зандър подписахме. Милбърн е изпаднало в тежка ситуация и имаха отчаяна нужда от помощ. Аз се отзовах.
Кралят отиде да си налее нещо за пиене.
- Поисках наследник от принцеса Аша, а в замяна ще им дам злато и армия, с които да спечелят тежките войни, които водят.

Афсол с поглед следеше движенията на баща си, сякаш всеки момент щеше да му се нахвърли. Този луд ли беше?
- Татко, ти чуваш ли се? - изсмя се принцът. - Как, по дяволите, ще ме накараш да се оженя за онази принцеса? Аз не съм съгласен на този брак и точка.

Селиандър сви рамене.
- Може да се сърдиш на оная курва сестра си за тази ситуация. Ако не беше такава пропаднала уличница, сега тя щеше да се омъжи за принц Силас и всичко щеше да е наред. - отвърна незаинтересовано Селиандър. - Казах ти вече - нямаш избор.

Лицето на Афсол помръкна от ярост.
- Казах ти да не говориш така за Силиа! - изсъска принцът. - И мен също не ме интересува, не можеш да ме накараш да сключа брак с тази жена. И като толкова искаш наследници и да се правиш на месия, защо не се ожениш ти за Аша? Какво значение има?

Селиандър тежко въздъхна.
- Аз вече съм възрастен, не съм сигурен дали бих могъл да създам наследник. Пък и не мога да предам майка ти по този начин, все още я обичам.

Афсол се изсмя отново.
- А от мен се очаква да предам по този начин Реа? Дори Елвира? Няма никаква логика в думите ти.

- Можеш да задържиш любовницата си и след брака. На никого няма да му направи особено впечатление, че изневеряваш на съпругата си, макар и да е неморално. - отвърна Селиандър. - Бракът ви е само за една година. Една година, в която Аша трябва да забременее, след което се развеждате и пак ще сте доволни. Аз ще получа наследник, от който да става нещо, а нейното кралство ще продължи да съществува.

На Афсол никак не му стана приятно от изказването на баща му относно Елвира.
- Това няма да стане, татко. - поклати глава принцът. - А кое те кара да мислиш, че мога да създам дете? Аз бях мъртъв, няма как да знам дали ще бъде възможно. Тогава какво ще правиш?

- Докато не опиташ, няма как да знаеш, сине. - отвърна Селиандър. - Ако не се получи, бракът ви пак ще се разтрогне и принцеса Аша ще се върне в Милбърн, а аз ще оттегля армията си и ще поискам да ми бъде върнато златото.