Замъкът на Афсол Фингел

Афсол се изсмя. Изражението му беше видимо раздразнено.
- Интересува ли ме наистина? - попита той. - Кой е казал, че ще останат тук? И защо?

Селиандър започна да се ядосва. Афсол беше започнал да му противоречи, както Силиа.
- Интересува те, разбира се. Опасявам се обаче, че обясненията ще отнемат много време, а сега сме уморени от пътя. - изрече Селиандър. - Къде е онази курва Силиа? Войниците ми биха ползвали услугите ѝ, за да разпуснат малко.

Афсол се намръщи.
- Нямаш никакво право да говориш така за нея. - изсъска принцът. - Заради теб избяга.
Той си пое дълбоко дъх и злорада усмивка се появи на устните му.
- Посмя да съсипеш настроението ми, затова няма да се погрижа за гостите ти. Робите ми не са техни слуги, че да правят каквото и да е. Като толкова искаш да им е удобно, подреди лично стаите им.
Афсол се обърна с гръб към всички и просто се оттегли във всекидневната. Изобщо не разбираше какви ги беше намислил баща му, но не му харесваше.

Аша и Силас излязоха отвън. Принцесата изглеждаше доста притеснена от първата им среща с Афсол.
- Мислиш ли, че изобщо ще се случи? - попита тя на техния роден език. Нямаше как някой да го знае по тези земи.

Силас си пое дъх.
- Надявам се. Трябва да се случи, ако искаме да сме добре. - отвърна той. - Баща му още не му е казал какво точно ще се случи. Трябва да очакваме още по-остра реакция от тази, която видяхме. Разбрах, че крал Селиандър има против дъщеря си, но явно този ѝ брат я обича достатъчно, за да се противопостави на баща си. Гледай да се държиш добре, инак наистина можем да изгубим всичко.

- Не се държа лошо, знаеш, че нямам право. - изрече Аша. - Просто този ме плаши.

- А това съвсем не бива да го правиш. Страхувай се като искаш, но никога не бива да го показваш. - изрече Силас. - Обаче ще трябва да свикнеш. Няма как да изпуснем толкова много злато.

След вечеря, Афсол се оттегли във всекидневната. Добре че Елвира не беше присъствала, нямаше представа какво щеше да ѝ обясни. Не разбираше кои бяха тези хора и защо се домъкнаха с баща му, нито осъзнаваше защо трябва да го интересува, че те са тук. Принцът си наля в една чаша уиски и отпи голяма глътка.

Селиандър тръгна след Афсол. Беше време да му каже защо всъщност беше тук. Кралят влезе във всекидневната и се настани в едно от свободните канапета.
- Е, време е да ти кажа какво предстои да се случи. Опасявам се, че нямаш особен избор. - започна Селиандър. - Ще се ожениш за принцеса Аша, искаш или не.

Елвира се беше прибрала от разходката си и смяташе да поговори с Афсол, когато чу гласа на баща му от всекидневната. Жената се заслуша в разговора им и очите ѝ се разшириха от изненада, когато чу, че Афсол трябва да се ожени за някаква жена, чието име не беше чувала до сега. Елвира беше вцепенена, затова не се отмести от вратата и продължи да подслушва.

Афсол се задави с поредната си глътка уиски. Принцът се закашля.
- Какво каза? - извика изненадано той. - Ти чуваш ли се? Как така ще се женя за онази принцеса?

- Казах, че нямаш избор. - отвърна Селиандър. - Принцеса Аша също няма, така че всичко е уредено. Ще ти покажа документите, които аз и крал Зандър подписахме. Милбърн е изпаднало в тежка ситуация и имаха отчаяна нужда от помощ. Аз се отзовах.
Кралят отиде да си налее нещо за пиене.
- Поисках наследник от принцеса Аша, а в замяна ще им дам злато и армия, с които да спечелят тежките войни, които водят.

Афсол с поглед следеше движенията на баща си, сякаш всеки момент щеше да му се нахвърли. Този луд ли беше?
- Татко, ти чуваш ли се? - изсмя се принцът. - Как, по дяволите, ще ме накараш да се оженя за онази принцеса? Аз не съм съгласен на този брак и точка.

Селиандър сви рамене.
- Може да се сърдиш на оная курва сестра си за тази ситуация. Ако не беше такава пропаднала уличница, сега тя щеше да се омъжи за принц Силас и всичко щеше да е наред. - отвърна незаинтересовано Селиандър. - Казах ти вече - нямаш избор.

Лицето на Афсол помръкна от ярост.
- Казах ти да не говориш така за Силиа! - изсъска принцът. - И мен също не ме интересува, не можеш да ме накараш да сключа брак с тази жена. И като толкова искаш наследници и да се правиш на месия, защо не се ожениш ти за Аша? Какво значение има?

Селиандър тежко въздъхна.
- Аз вече съм възрастен, не съм сигурен дали бих могъл да създам наследник. Пък и не мога да предам майка ти по този начин, все още я обичам.

Афсол се изсмя отново.
- А от мен се очаква да предам по този начин Реа? Дори Елвира? Няма никаква логика в думите ти.

- Можеш да задържиш любовницата си и след брака. На никого няма да му направи особено впечатление, че изневеряваш на съпругата си, макар и да е неморално. - отвърна Селиандър. - Бракът ви е само за една година. Една година, в която Аша трябва да забременее, след което се развеждате и пак ще сте доволни. Аз ще получа наследник, от който да става нещо, а нейното кралство ще продължи да съществува.

На Афсол никак не му стана приятно от изказването на баща му относно Елвира.
- Това няма да стане, татко. - поклати глава принцът. - А кое те кара да мислиш, че мога да създам дете? Аз бях мъртъв, няма как да знам дали ще бъде възможно. Тогава какво ще правиш?

- Докато не опиташ, няма как да знаеш, сине. - отвърна Селиандър. - Ако не се получи, бракът ви пак ще се разтрогне и принцеса Аша ще се върне в Милбърн, а аз ще оттегля армията си и ще поискам да ми бъде върнато златото.