Замъкът на Афсол Фингел

Елвира изгледа тази Аша погнусена.
- Аз пък не разбирам как подобни думи излизат от устата на жена. - изрече маркизата. - Готова сте да продадете собствената си плът и кръв, за да живеете добре?

Аша даде воля на сълзите си.
- Наистина ли мислите, че ми е приятно? Знам за брака от доста време и не мога да се примиря с подобна ситуация, но аз нямам право на мнение. Баща ми се съгласи на това с лека ръка, ако ще означава Милбърн да излезе победител във войните. - хлипайки изрече Аша.

Селиандър реши да се намеси. Горката принцеса Аша с нищо не беше заслужила подобни изказвания за себе си.
- Спрете да нападате горкото момиче. Тя действително няма никакъв избор. - изрече Селиандър. - Ти също нямаш, Афсол, но скоро ще го осъзнаеш.
Кралят реши да отведе Аша, не желаеше повече да я нагрубяват.
- Ела, момиче. Имат нужда от време, за да свикнат с идеята.

Аша последва Селиандър. Докато вървеше избърса сълзите си. Надяваше се Афсол да се съгласи на брака, така щеше да разкара тази кучка Елвира от замъка.

- Какво, по дяволите, беше това? - извика Елвира.

Афсол въздъхна.
- Нямам представа, но никак не ми харесва. Трябва да намеря начин да се измъкна от тази ужасна ситуация.

Елвира не разбираше защо появата на тази принцеса толкова я разгневи.
- Надявам се нямаш намерения да се жениш за нея.

Афсол въздъхна. Чудеше се какво ще се случи, ако продължава да отказва да сключи този брак. Ако баща му решеше да се застои, за да чака отговора му, това значеше Силиа да не се върне никога.
- Дано има някакъв изход от това. - изрече принцът. - Нека си лягаме?

Елвира въздъхна и се съгласи. Надяваше се Афсол да успее да разкара тази жена и баща си заедно с нея.

Селиандър се оттегли в стаята си. Стана му ясно, че Афсол изпитва нещо повече от сексуално привличане към тази Елвира и явно заради това отказваше. Не го интересуваше обаче, синът му щеше да се ожени за Аша и да го дари с наследник, който да отгледа и възпита, за да го превърне в свой собствен престолонаследник, тъй като явно нито едно от трите му деца не струваше особено.

Афсол беше отвън на беседката. Не можеше все още да измисли добър начин, по който да се отърве от баща си и гостите му.

Селиандър забеляза сина си и реши да отиде при него. Беше му дал достатъчно време да размисли, но той явно нямаше намерение да поеме по правилния път. Кралят се настани на беседката срещу Афсол.
- Хубаво време, а? Идеално за малко размисъл. - засмя се мъжът. - Чух, че времето в Калабрия също било хубаво. Силиа заради това ли отиде там?

Очите на Афсол се разшириха от изненада. Как баща му беше разбрал за това?
- Сандреа ли ти каза? - попита принцът, все още изненадан.

Селиандър се усмихна.
- Не, разбира се. Не мисля, че би го сторил. - отвърна той. - Предположих, че онази курва ще реши на друго място да си вдига краката, затова прикачих няколко шпиони на други кораби. Те пристигнаха по-рано от нас и започнаха да я търсят.
Селиандър беше сигурен, че Афсол няма да му повярва. Той бръкна в джоба на панталона си и извади Огърлицата от там.
- Имаш ли представа колко е ценна тази вещ? - попита кралят и с окървавената си ръка показа бижуто на сина си. - Не бива да е в ръцете на онази уличница. Кой знае дали няма да я размени за малко опиум.
Той си сложи Огърлицата и раната на ръката му мигновено се излекува. Това вече трябваше да е достатъчно доказателство, че е открил Силиа.
- В хубава къща се е устроила. - засмя се Селиандър. - Разбирам по какъв начин я поддържа обаче.

Афсол не можеше да повярва на очите си. Силиа беше взела Огърлицата, нямаше представа как баща им я е взел.
- Какво си ѝ сторил? - разтревожено попита принцът.

Селиандър сви рамене.
- Нищо. Все още. - отвърна той. - Шпионите ми успяха да върнат Огърлицата при нейните истински собственици, какво ли още могат да сторят. Получиха няколко инструкции от мен и от теб зависи какво ще получат след три дни. Честно казано, не ме интересува дали онази противна уличница ще умре в Ефос или на друго място. Знаеш ли, че е започнала да пие бяло вино?
Кралят прибра Огърлицата.
- Може съвсем случайно някой да ѝ продаде подправено с отрова вино и тя да умре почти мигновено. - усмихна се Селиандър. - Драконът ѝ е силен, но не би могъл да я спаси.

Кръвта напусна лицето на Афсол.
- Не би посмял. - изрече принцът.

- Не бих ли, наистина? Вече съм издал заповед за екзекуцията ѝ, разбира се че бих го сторил. - засмя се Селиандър. - Нека обаче спрем да говорим за онази уличница, тя никак не е важна.
Селиандър се загледа към замъка.
- Любовта е прекрасно чувство, нали? Грижа те е за твоята любима, желаеш да ѝ осигуриш щастие и спокойствие, искаш да благословиш земята, по която върви и дори да свалиш света в краката ѝ, прав ли съм? - изрече той. - Не съм съвсем сигурен дали си насочил любовта си към правилната жена.

- Какви глупости говориш? - попита Афсол.

- Е, то си личи. Ясно ми е като бял ден, че не изпитваш просто сексуално привличане към онази Елвира. - отвърна Селиандър. - Предполагам не желаеш да се случи нещо лошо с нея, нали?

- Ти полудя ли? - извика Афсол. - Не съм влюбен в Елвира и не я намесвай в игричките си. Тя няма нищо общо.

- Не съм я намесил. Мога да я намеся обаче, ако продължаваш да отказваш. - изрече Селиандър. - Добре, може и да не сторя нищо на тази Елвира, но за онази курва Силиа, не обещавам.

- Ти си се превърнал в един отвратителен човек! - извика принцът. - Заплашваш ме със Силиа и Елвира, за да се оженя за Аша ли?

- Не те заплашвам, сине. - изрече Селиандър. - Казвам ти какво би станало. И не съм отвратителен. Превърнах се в отчаян човек, заради онази курва Силиа. Вини нея за проблемите си.

- Силиа не ти е виновна за нищо! - изрече Афсол. - Ти реши да вярваш в небивалици, които сам си измисли. Тя не е курва, нито взима опиум.
Принцът не можеше да позволи нещо лошо да се случи със Силиа или Елвира. Можеше и да може да защити Елвира по някакъв начин, но нямаше представа баща му какви инструкции бе дал на хората си и дали онези нещастници нямаше да наранят сестра му. Очевидно беше притиснат в ъгъла и трябваше да се съгласи с условията на баща си. Обаче нямаше да докосне онази жена.
- Хубаво, ще се оженя за Аша. - каза накрая принцът. - Този брак хубаво ще продължи само година, но какво ще се случи наистина, ако не мога да създам наследник?