Замъкът на Афсол Фингел

Както и предположи, баща му падна в този малък капан. Афсол вече можеше по някакъв начин да се измъкне от тази ужасна ситуация.
- Нямам намерение да опитвам нищо. С Елвира съм си много добре, не си търся друга жена. - отвърна Афсол. - Дори не знам с кой акъл си си помислил, че ще бъда съгласен на тази глупост.

- Ще се случи, казах ти. - отвърна Селиандър. - Като толкова те интересува тази Елвира, задръж си я като любовница, макар и да не е особено хубаво нещо. Обаче ще си получа наследника.

- Ще видим, татко, ще видим. - изсмя се Афсол, сетне отпи от уискито си.

Аша вървеше по коридора, където трябваше да се намира тази всекидневна и забеляза някаква непозната да подслушва.
- Извинете, коя сте Вие? Днес не Ви видях в замъка. - изрече принцесата и бегло се усмихна. - Аз съм принцеса Аша Краунууд.

Елвира се сепна, че някой я беше видял и се обърна към тази. За тази ли трябваше да се ожени Афсол?
- Аша? Тази, която смята да се омъжи за Афсол? - учудено изрече маркизата.

- Смята е твърде силна дума, госпожице. - отвърна принцесата. - Аз нямам право на избор. Татко никога не би позволил да изкажа мнението си по подобен въпрос. Трябваше да направя онова, което ми беше наредено.

Елвира скръсти ръце.
- И все пак. Дори не знам защо всички си мислите, че Афсол би се съгласил на това. - изрече жената.

Аша въздъхна примирено.
- И той няма избор, госпожице. - отвърна принцесата. - Нашите бащи се споразумяха помежду си. Опасявам се, че нито аз, нито принц Афсол имаме думата по този въпрос.

- О, да, със сигурност. Ти може и да нямаш, Афсол не би се съгласил на подобно нещо. - изсумтя Елвира. - Тъкмо си оправихме отношенията, няма да позволя отново нещо да застане между нас.

Аша вече разбра коя беше жената пред нея. Тази любовница на Афсол.
- Много съжалявам, че така се получава, госпожице. И на мен не ми е приятно, че трябва да сторя подобно нещо, но баща ми вече ме даде. - отвърна тя.

Елвира скръсти ръце.
- На баща ти ще му се наложи да си те вземе обратно и да те на друг, като толкова иска да продава дъщеря си за разплод. - извика жената.

Аша побесня от думите на тази жена, но не биваше да си позволява да го покаже. Така можеше да обиди някого, а не това беше желанието ѝ.
- Права сте, но сме отчаяни. Ако искаме всички в Милбърн да бъдем живи и здрави, трябва да направя тази саможертва. И на мен не ми е приятно, но нямам право на думата. - отвърна със спокоен тон Аша, макар и вътрешно да кипеше от гняв. - Много съжалявам, че създавам такъв смут в отношенията Ви с принц Афсол, но ме разберете - нямам какво да направя. Ако се бях възпротивила на баща ми, най-много да бях наказана и отново принудена да се омъжа. Аз нямам право на воля, никоя жена в Милбърн няма.

Елвира нервно се изсмя.
- Чудесно. Аз пък нямам никакво намерение да жертвам всичко това, което имам с Афсол защото някаква принцеса била отчаяна и нямала право на избор. - изрече маркизата.

Очите на Аша се разшириха от изненада и тя отстъпи крачка назад, нарочно.
- З-заплашвате ли ме? - с разтреперан глас попита принцесата.

- Разбирай го, както искаш, все ми е едно. - махна с ръка Елвира.

Афсол дочу женски гласове отвън и предположи кои може да са. Той побърза да излезе от всекидневната.
- Елвира? Трябва да поговорим.

Елвира се обърна към Афсол.
- Разбира се, че трябва. Ще се жениш, а?

Афсол въздъхна.
- Значи си дочула. Не, нямам такова намерение.

Елвира посочи с пръст Аша.
- Тази тук твърди друго. Нямали сте избор. - изрече маркизата.

Афсол хвана Елвира за ръцете.
- И на мен ми беше казано същото нещо, но нямам намерение да се женя. - отвърна той. - Нито пък имам намерение да създам наследник, ако изобщо мога, за да бъде отделен от мен.