Замъкът на Афсол Фингел

Силас бе заповядал на Силиа да ги върне в замъка. Имаше още малко време, за да изтече ефектът на отварата. Той ѝ нареди да си ляга и Силиа го стори, без да подозира абсолютно нищо.

Силас и Аша бяха в библиотеката. Силас бе в чудесно настроение и глупавата курва до него не можеше да му го развали. 

- На какво се подхилваш? Разбрах, че добре си си изкарал с онази курва Силиа. - намръщи се Аша. - Какво ще правиш с нея?

- Ще се забавлявам, докато мога. - засмя се Силас. - А ти на какво се мръщиш, курво? Афсол и Сандреа не ти ли стигат или искаш още мъже в леглото си? Наистина не знам как си приела тази глупост. 

Ейда подслушваше двамата изроди. Горката принцеса Силиа, колко ли още щеше да страда заради тези?

Аша скръсти ръце.
- Обиждай ме, но когато забременея и вземем златото на онзи дърт глупак, ще ми благодариш. - изсумтя тя. - Не стига, че искате да забременея от Афсол, ами и после ще ме съдиш, задето го правя от Сандреа. С Афсол не се получава, дърпа се. Този поне не трябва да го дрогирам.
Тя въздъхна дълбоко и седна на канапето. 
- Какво научи от идиотката? 

Силас едва се сдържа да не я зашлеви.
- Продължавай много да ми знаеш. И без това търпението ми спрямо теб започва да се изпарява. - изсъска срещу нея той. - Не са научили много. Подозират, че над нападението стои белокоса жена с инициали С.К. Не знам защо са им казали това, но това е много добре за мен. Вече изцяло съм извън подозрението им.

Аша си отдъхна.
- Добре. - изрече тя. - Виж, не знам какви запаси имаш, нито как ги използваш, не ме и интересува. Просто не отивай отново на онова място, можехме много да пострадаме.

- Имам достатъчно. Ако забременееш скоро, даже ще ми останат. - изсмя се Силас, сетне я погледна сериозно. - Какво става с новия ти любовник? Още не си бременна?

- Не съм, даже ми свърши вчера. - въздъхна Аша. - Надявам се тези дни да се получи. Акушерките в Милбърн казват, че първите дни след цикъл са най-добри за зачеване. Дано стане, защото вече не мога да го правя.

Силас се засмя.
- Не можеш? Можеш, разбира се, ти нищо съществено не правиш, освен да стоиш като труп. Онзи тъпак сигурно вече не може, ама все пак те оправя, за да спаси брат си. Никога не съм го разбирал това с братята. Вместо да се избият за наследството на баща си, те си помагат.

- Не са всички като теб. Оливър и Байрън не заслужаваха това, но предполагам за теб са били заплаха.

- Бяха, разбира се. Ти да не мислиш, че татко щеше да ми остави всичко? Да, да. Байрън беше негодник, курвите му отнеха живота. Бе започнал да влиза в правия път, но... Случва се. Оливър обаче му беше любимец. Беше негово копие, правеше всичко, което му се каже. Жалко, че онзи ловен инцидент го погуби. Мъката на баща ми по Оливър погуби и него, там изобщо не се наложи да се меся. - изрече Силас, сетне ядно въздъхна. - И защо го направих това? За да се радвам на богатствата си няколко месеца. След това Милбърн попадна във война и ето ни тук сега.

Аша въздъхна. Харесваше Оливър, но беше напълно съгласна за Байрън.
- Байрън напълно си заслужаваше станалото. Позволяваше си да насилва прислужничките ми и някои от приятелките ми. Беше си позволил и мен да опипва, добре че се спря. - отвърна тя. - Няма значение вече, важно е ние да се отървем невредими от цялата тази каша.

- Ами забременей час по-скоро и ще се случи, глупачке. - изсъска Силас и погледна часа. - Не е ли време любимият ти принц да те оправя пак?

Аша изсумтя. Силас очевидно нямаше да спре с тези подмятания.
- Време е, да. Ще вървя. - изрече принцесата и побърза да излезе от стаята.
Трябваше да се подготви за идването на Сандреа. От толкова време правеше секс с него, но изобщо не ѝ харесваше. Въпреки това, трябваше да го прави, за да живее охолно, както преди.

- Проклета курва. - изсъска Силас и стана от мястото си.
Излезе и забеляза Ейда. Вярно, не беше Силиа и определено нямаше да си изкара особено добре, но и тя щеше да свърши работата. Хвана я грубо за ръката и я задърпа към стаята ѝ.

Силиа си бе нарязала плодове в една чиния и реши да ги изяде в стаята си. Докато вървеше по коридора, чу стенания от стаята на Аша и замръзна на мястото си. Не, вече определено трябваше да накара Мели да кастрира Афсол, това беше прекалено. Принцесата доближи вратата и ядно я отвори. Пред очите ѝ се разкри коренно различна гледка - Сандреа и Аша. Очите на Силиа се разшириха от изненада и тя изтърва чинията с плодовете. 

Сандреа тъкмо бе свършил в Аша и в следващия момент до ушите му достигна счупване на нещо. Мъжът се сепна и се обърна към вратата, а на прага ѝ - Силиа. Той побърза да надигне панталона си, сетне смъкна и роклята на Аша. Това беше повече от нелепо. Нямаше време да пита Аша защо не бе заключила. Той доближи Силиа и я изведе в коридора. 

Силиа още беше шокирана. Тя дойде на себе си и се отскубна от ръцете на Сандреа.
- Изобщо даже не ме докосвай! - извика тя на ефоски. - Ти превъртя ли? Какво, по дяволите, правиш с тази жена?!