Замъкът на Афсол Фингел

Силиа въздъхна.
- Трябва да ви разкажа нещо, което ми се случи преди време. Нямаше да научите преди да се разбере истината, но няма как да стане - тайната вече се знае от обкръжението на Арус и няма да мога да избегна да не се разчуе още. - изрече тя. 

- Какво става? - притесни се Сандреа. 

Силиа разтърка чело с ръка.
- Ще ми обещаете, че ще ме изслушате и няма да правите абсолютно нищо. - изрече тя. - Макар и така да изглежда, истината изобщо не е такава. 

- Сил, какво толкова е станало? - започна Афсол и седна до Сандреа. - Какво те притеснява?

Силас и Аша се чудеха какво щеше да разкаже тази. 

Силиа си пое дълбоко въздух, сетне бавно издиша.
- Известно време преди нападението от хората на баща ни, бях нападната. - изрече тя и преглътна. Следващите ѝ думи бяха от голямо значение. - Не мога да обясня защо, но виждах и чувах Крис. Изглеждаше като него, гласът му беше същия, все едно същият човек. Обаче няма как да е той, той не би сторил подобно нещо на никоя жена. 

Афсол стана от мястото си, но Сандреа го стисна за ръката и го дръпна да седне обратно.
- Как така е бил той, но не е той? Не го защитавай. 

Силиа за пореден път прокле Крисчън и Нана в ума си. Точно това не искаше да става.
- Не го защитавам. - изрече тя. - Чуйте ме, моля ви. Познавате Крис, никога не се е държал лошо с мен, нито с някоя друга. Не би ми причинил подобно нещо, макар и да виждах него. Не можем да разберем какво се случва - той твърди, че не е консумирал нищо подозрително, аз също. Не знам кой от двама ни е жертва на отвара или друго, но имаме лека следа. 

- Каква следа? - попита Сандреа. 
Вярно, Крисчън беше глупак и изглежда нямаше да обърне внимание на сестра му, но не беше лош човек. Вярваше на историята на Силиа, но не вярваше наистина да го е сторил той.

- Крис каза, че купувачът е от Еритос и е купил отварата или каквото е там от Арабела от Шиера. - въздъхна Силиа. - Тази е най-богатата жена там. Не знам кой от тук би си позволил продукцията ѝ, не мога да посоча никого.

Очите на Силас се разшириха от изненада и ужас. Тези почти можеха да го хванат, а това изобщо не беше хубаво. Нямаше да може да се защити, нито да се оправдае с нещо. Можеше само да се надява тези да не си развържат езиците. 

- От Еритос? - учуди се Афсол. - Освен Конър, кой друг би могъл да е?

- Проблемът е, че няма как да е Конър. - въздъхна Силиа. - Помня преди време как искаше да купи нещо от там, бяха му казали много висока сума. Пък и Блейд е там, надали ще му позволи да стори това. Не знам кой е, явно имам таен враг, който се върти наоколо. Бях си направила лист със заподозрени, но никой не съвпада.

- А баща ни? - попита Сандреа. - Сега, не се подвизава в Еритос, но успя да нападне Силиа чрез хората си. 

Силиа въздъхна.
- Има логика спрямо цената. Той доста време живя тук и само той би могъл да си позволи подобни неща от Шиера, обаче защо му е? Той иска вече да ме убие, защо да прави това? Какво печели, освен евентуално да се разделя с Крис? Нищо.

- Силиа е права. - въздъхна Афсол. - Щом и Крисчън не е успял да открие повече информация, надали и ние ще успеем. Какво смяташ да правиш, Силиа?

- На този етап - нищо. Не мога да направя повече. Враговете в обкръжението ми макар и да имат мотиви за подобно нещо, не биха чакали до сега, за да действат. Пък и с това, че е някой от Еритос, съвсем не мога да посоча Нана и Далия. - въздъхна тя. - Освен да оставя нещата на времето, не мога да направя друго. 

- Ще видя какво мога да науча и аз. - изрече Сандреа. - Не се притеснявай, всичко ще се разкрие след време. 

- А ти сигурна ли си, че ни казваш това, просто за да защитиш Крисчън? - обърна се Афсол към Силиа. - Не че не ти вярвам, но навярно е ужасно да знаеш, че любимия ти е сторил нещо толкова ужасно.

- Батко, залагам си живота, това не е истина, макар и в момента да изглежда точно така. Стига глупости - познаваш Крис, кога си го виждал да се държи лошо с жени? - изрече принцесата. - Моля те, не му търси сметка. Той също е жертва в тази история.