Замъкът на Афсол Фингел

Силас довърши тършуването и не откри нищо. Аша обаче го беше разгневила още повече с думите си. Той я издърпа за косата и я събори на земята, след което я изрита в корема.
- Крайно време е да се научиш къде точно ти е мястото, Аша! 

Дъхът на Аша секна. Всеки опит да си поеме дъх ѝ донасяше нова вълна от болка. Принцесата дори не се беше надигнала от земята, когато Силас свали колана си.
- Ти превъртя ли? - накъсано изрече тя. Беше уплашена. 

- Да. И за това си виновна ти. - изсумтя мъжът. - Знам, че Сандреа не те кара да се събличаш изцяло, затова няма да си личи.
Принцът замахна и стовари първия удар върху гърба ѝ. Удряше я предимно по ръцете и горната част на гърба. Искаше му се да я нашари цялата, но това щеше да създаде ненужни проблеми. След като се измори да я бие, принцът спря и сложи обратно колана на мястото му.
- Няма да търпя противоречията ти. Бъди сигурна, че ако нещо стане с мен, ти също ще ме последваш. - изсъска той и напусна стаята ѝ.

Аша остана да лежи на земята. Ръцете и гърбът ѝ пулсираха от болка. Принцесата тихо плачеше. Вече не смяташе, че това е любовта, която познаваше. Тази част от Силас явно бе умряла някъде. Жената не знаеше какво да направи, но се страхуваше. Как щеше да се върне с него в Милбърн и да се прави, че всичко е наред? Обещаваше ѝ равенство между мъжете и жените, но май наистина нямаше намерение да го направи наистина. Тя започна да подозира нещо друго. Не знаеше дали Силас е наистина влюбен в нея или просто се преструва, за да се омъжи тя за него и един ден да стане крал. Все пак, за да остане богатството за него, той бе убил братята си в нелепи инциденти. Аша не искаше да мисли така, но нещата изглеждаха точно по този начин. Преди подобни побоища отнасяше Ейда. И сега след като нея я нямаше, явно принцесата щеше да заеме мястото ѝ и да служи за предмет, върху който той да излива гнева и отвратителните си сексуални желания.

Сандреа вече не издържаше на последствията от плана си. Напоследък му отнемаше все повече време да си свърши работата с Аша, което го дразнеше. От друга страна, тя така и не забременяваше.
- Преглеждала ли те е опитна акушерка? - попита принцът след като бяха приключили. - За толкова време, не може да не сме уцелили правилен момент. 

Аша въздъхна и намести роклята си.
- Всичко с мен е наред. Менструацията ми винаги е била редовна. 

- То това може и да е така, но не се знае дали нямаш проблем с оплождането. - изрече Сандреа. 

Аша бе разгневена, но не го показа. 
- Не можете да бъдете сигурен, че вината е в мен. - започна да се защитава принцесата. 

Сандреа се засмя.
- С майката на дъщеря ми бях буквално веднъж. Вярно, доста по-късно разбрах, че е родила и че детето е мое, но не съм сигурен, че проблемът е в мен. 

Аша не знаеше какво да каже.
- Не знам какво се случва, не мисля, че и някой ни саботира. Принцеса Силиа я няма. - отвърна принцесата. - Пък и тези неща просто така ли стават? Много хора правят опити, но успяват чак след години. 

- Ние нямаме години. - изрече Сандреа. - Започвам да си губя търпението, представям си на Афсол какво му е. 

- Аз нямам вина за това! - извика Аша. - Може би боговете не искат чрез тази измама да се получи дете. Може би наистина искат детето да бъде от принц Афсол.

- Значи не са познали. - отвърна Сандреа. - Все едно.
Принцът излезе от стаята на Аша и отиде в кабинета на Афсол. Наля си чаша уиски и седна на канапето, след което тежко въздъхна. 

- Какво става? - полюбопитства Афсол. 

- Не знам, наистина. - отвърна Сандреа. - Посещавам Аша всеки ден, но това не помага. Вече изобщо не се чувствам приятно в цялата тази ситуация. 

Афсол въздъхна.
- Разбирам те. - отвърна той и отпи от уискито си. - Тази жена обаче трябва да се разкара по един или друг начин. Пречи на отношенията ми с Елвира. Едва се удържам да не се видя отново с нея. 

- Подновил си отношенията си с Елвира? - изненада се Сандреа. - Заради това ли си в добро настроение тия дни? 

Афсол се подсмихна.
- Да. Обаче тази ситуация пречи и тя отново се разгневява, а не желая това. - отвърна Афсол. - Е, ще дойде ден, в който всичко ще се нареди, но кога ще е не е ясно. 

Сандреа въздъхна.
- Ще видим. Започвам да изпитвам леки съмнения дали Аша няма някакъв проблем. 

- Тогава жалко за тях. - сви рамене Афсол. - И двамата с теб имахме деца, не мисля, че проблемът е в нас. Пробвайте още малко и ако отново не се получава, не се мъчи. Тогава ще я върна в Милбърн и ще обясня, че нищо не сме постигнали. 

Сандреа кимна и допи уискито си.
- Дано само го приемат без много драми. - въздъхна той и реши да си ляга. 

Афсол въздъхна. Наистина не знаеше на какво да се надява. 

Разносвач бе дошъл да остави бележката от Елвира.

"Трябва да говоря с теб, Афсол. Ела във вилата ми.
- Елвира"

Джой отнесе бележката до Афсол и той я прочете, след което се подсмихна. Изглежда Елвира отново искаше да си играят. Нямаше нищо против. Той хвърли бележката в огнището, след което излезе. 

Сандреа забеляза Афсол навън. Брат му пиеше уиски на беседката и изглеждаше странно щастлив.
- Пиян ли си? - попита той, след което седна срещу него.