Замъкът на Афсол Фингел

Ейда си пое дъх. "Наистина е важно, Джой. Не го третирай леко, а спази молбата ми. Моля те.", бе написала Ейда.

Джой въздъхна. Наистина не разбираше.
- Добре, добре.

Ейда поклати глава. Не знаеше дали Джой бе правилната опция, но ако го бе оставила на принцовете, онези двамата щяха да го намерят. "Моля те, отбелязвай си дните. Наистина е важно за принцеса Силиа, а с влошените ѝ отношения с принцовете, няма друг начин да го получи. И не казвай на никого, никой не трябва да разбира."

- Наистина ме плашиш, Ейда. Добре, ще го смятам за важно.

"Благодаря!", написа Ейда и се усмихна. "Върви да го скриеш в стаята си. И не го забравяй!"

- Добре, добре. - изрече Джой. - Бъркай яденето, докато се върна.
Робинята въздъхна и взе опакованото нещо от ръцете на Ейда, сетне излезе от кухнята и отиде в стаята си. Скри кутията из дрехите си, сетне в книгата, която беше на писалището ѝ отбеляза ден първи. Ейда изглежда третираше това нещо на живот и смърт, явно наистина бе важно за Силиа.
- Какво ли може да е? - зачуди се робинята и се замисли дали да не отвори опаковката, но се отказа. Не искаше да го предаде на Силиа и тя да разбере, че е ровила, където не ѝ е работа.
След като прибра всичко, робинята се върна в кухнята.
- Готово. Обядът ще бъде сервиран скоро.

Ейда се усмихна и прегърна Джой. Харесваше тази жена. "Благодаря!", написа ѝ в тефтера си, след което излезе от кухнята и отиде в трапезарията, след което се настани на един от столовете.

Афсол слезе в трапезарията и поздрави Ейда. Сандреа трябваше да замине за кратко. 

Аша и Силас дойдоха в трапезарията и Аша се изненада да види проклетницата Ейда в компанията на Афсол. Беше ли говорила с него?
- Здравейте. - изрече тя и се настани веднага до Ейда, сетне се доближи до ухото ѝ. - Каза ли му нещо, кучко?

Ейда поклати глава. Добре че бе откъснала страниците от тефтера след разговора си с Джой. "Тъкмо дойдох.", написа тя и се усмихна.

Аша присви очи и стрелна поглед към Афсол. Ако Ейда му беше казала, той нямаше да е толкова спокоен. Силас седна от другата страна на масата и Джой започна да сервира обяда.

- Не слагай за Сандреа, Джой, няма да го има днес. - изрече Афсол и си наля чаша вино. 

Всички се хранеха, само Аша чоплеше в чинията си нарочно. Трябваше да изглежда разстроена от факта, че милата ѝ повереница бе решила да си върви.

- Има ли нещо, Аша? - попита Афсол. Едва ли беше разстроена от това, че Сандреа отсъстваше.

- Ейда ни съобщи, че смята да се върне в Милбърн. - отвърна с тих глас принцесата и погледна към Ейда.

Афсол се учуди.
- Защо? - обърна се той към Ейда.

Ейда се усмихна. Това не беше истината, разбира се. Тя бавно погледна Аша, която изглеждаше сякаш е разстроена, но Ейда знаеше, че това не е така. Тя погледна и Силас, който изглеждаше леко изнервен. Бяха ѝ паднали в ръцете. Тя съвсем леко наклони глава и Силас още повече се напрегна. Жената погледна Афсол и се усмихна още по-широко. Тя кимна и взе тефтера си. "Еритос не е моето място. Никога не съм се отделяла толкова дълго от майка си.", написа тя. Лъжи, разбира се, но вече можеше да приеме съдбата си. Децата ѝ отдавна бяха убити от двамата изроди, тя не можеше да говори, живееше години наред в тормоз. Никога нямаше да успее да си отмъсти, но някой друг щеше да го направи вместо нея.

Афсол въздъхна.
- Разбирам. Няма да се опитвам да те спра, но сигурни ли сте, че може да пътува сама?

- Няма да е сама. - изрече Силас, видимо по-спокоен. - С малкото ми останали пари успях да ѝ наема бодигард. Ще се увери, че ще се прибере безопасно. 

- Добре. Ако имаш нужда от нещо преди да заминеш, Ейда, кажи. Ще ти помогнем, както можем.

Ейда поклати глава. "Нямам нужда от нищо. Много благодаря за гостоприемството!", написа тя. Наистина беше благодарна. Тези непознати хора ѝ показваха повече човечност от онези двамата. Жената започна да се храни и без това щеше да бъде последното ѝ ядене 

След като обядът приключи, Афсол заповяда на Джой да почисти, а той се оттегли. Не виждаше за нужно да изпраща Ейда заедно с Аша и Силас.

Силас стисна Ейда силно за ръката и я задърпа към изхода на замъка.
- Върви, проклетнице. Време е да се прибереш в Милбърн.
Той не подозираше, че тя знаеше, че ще я убие. Не че имаше и особено значение. 

Силас се прибра в замъка и отиде да потърси Аша. Влезе в стаята ѝ и се изненада. Тая какво беше облякла? 
- Какво е това, ненормалнице? За кого обличаш подобни дрехи? И дори нямаш бельо.

Аша въздъхна.
- Остави това, купих си го наскоро. - отвърна тя. - Е, какво стана с Ейда?