Замъкът на Афсол Фингел

Аша се учуди, но и се зарадва. Ако някой знаеше какви ги върши Силиа и я бе нападнал заради това, може би проклетницата щеше да си знае мястото и няма да се меси повече.
- Съжалявам да чуя, че принцеса Силиа е пострадала. Тя е добре, нали? - с фалшива загриженост попита Аша. - Какво сте предложил на Афсол?

- Силиа е добре, да. - отвърна Сандреа и се самопокани в стаята на Аша. - Целта ви с баща ми е една - да родиш наследник. Афсол бе готов да се жертва за това, но му предложих друго. Познавам го и знам, че няма да си намери място, знаейки че има дете, което не може да отгледа. Предложих му да забременееш от мен, тъй като на мен няма да ми е особено трудно да се разделя с него.

Очите на Аша се разшириха от изненада.
- К-какво? - едва изрече тя, сетне дойде на себе си. - Как така ще забременея от вас? Омъжиха ме за Афсол, негово трябва да е детето.

Сандреа се изсмя.
- Не, не трябва. Детето трябва да е Фингел, кой по-точно ще е баща му не е от значение за баща ми. Не би трябвало да е от значение и за теб. - отвърна Сандреа. - Не желаеш ли точно това? Афсол може и да се чувства още по-притиснат, за да спаси Силиа, но не мога да му позволя да стори това. Ще изгуби повече, ако започне да ти играе по свирката, затова ще трябва да се задоволиш с мен или с нищо. Шпионите знаят, че Афсол е съгласен и се оттеглиха тази сутрин. Помисли си.

Аша не можеше да повярва.
- Това е толкова грешно! - извика жената. - Какво ще обяснявам, ако детето не прилича на Афсол? Как ще погледна крал Селиандър в очите тогава? Ще съм го измамила. Кой знае какво ще се случи. - тя поклати глава. - Предложението е добро, но ако се разбере, че детето не е на Афсол, направо ще ме убият. И без това животът ми ще е в постоянна опасност заради това, че не съм девица. Другият ми съпруг няма да е доволен, а сега и измама.

Сандреа сви рамене.
- Това с другият ти съпруг не е моя работа, честно казано. Искаш ли дете, което да предадеш на баща ми и да получиш онова, което ви е обещал или не? - вирна вежда Сандреа.

- Искам, разбира се, заради това бях изпратена тук, но... Как да се съглася на това?

- Много лесно - просто казваш да. - сви рамене Сандреа. - Наистина не е от значение дали детето ще е мое или на Афсол, то пак ще е Фингел и пак ще бъде отгледано от баща ми. Ти ще получиш обещаното и всички ще сте доволни. - изрече той. - За това знаем само аз, Афсол и ти и се надявам така да си остане. Афсол няма да сподели с никого, аз още повече. Ако излезе нещо за този план извън тази стая, ти ще си виновна. Дори близките ти Силас и Ейда не трябва да знаят. Разгласи ли се, няма да ми мигне окото - ще те убия, както и тях. Ще изложа Афсол и Силиа на известен риск, но ще им спестя проблемите по-нататък. Съгласна ли си или не?

Аша прехапа устна. От една страна не можеше да си обясни Афсол с кой акъл се е съгласил на тази глупост. От друга, имаше ли наистина значение кой ще е бащата? Тя пак щеше да спечели и да се къпе в злато. Даже нямаше да ѝ се налага да дава отвари на този, той явно беше готов да я забремени.
- Аз... Съгласна съм. - изрече тихо тя. - Не мога да разбера съвсем това, но добре. В края на краищата крал Селиандър ще получи онова, което иска и всички ще са в безопасност.

Както и предполагаше, Аша се съгласи. Сандреа въздъхна. Хубаво беше предложил това, но чак сега го връхлетя факта, че ще трябва да спи с фиктивната съпруга на брат си. Жена, с която брат му вече е бил. Това беше много неловко, но не можеше да се отметне вече, нямаше да го направи.
- Добре. Сега се съблечи.

- Сега ли ще започнем? - изненада се Аша.

- Заета ли си? Предлагам да е сега, докато няма никого. По-удобно ще е да се случва всеки следобед, тогава е по-спокойно. - отвърна Сандреа. - Пък и колкото по-бързо забременееш, толкова по-добре за всички ни. Даже не се събличай, просто застани на четири крака върху леглото.

Аша се чувстваше повече от неловко. Нямаше представа как щеше да обясни това на Силас. Принцесата присви устни. Тя изпълни искането на Сандреа, но беше притеснена. Афсол беше с нея пиян, беше нежен и внимателен, нямаше представа този какъв ще се окаже.

Сандреа въздъхна. Надяваше се тази да не очаква нещо кой знае какво. Нямаше да я дарява с ласки, нито очакваше такива от нея. Просто щеше да си свърши работата и толкова. Той се доближи до нея и с треперещи ръце надигна роклята ѝ, след което смъкна бельото ѝ. Смъкна панталона си и помоли Аша за мехлем. Беше неопитен, но знаеше, че тя трябва да е възбудена, за да мине всичко добре, а едва ли тя се чувстваше така в момента. Аша му подаде мехлема и Сандреа разнесе по влагалището ѝ, сетне разтри и по пениса си, който се възбуди в ръката му. Трябваше да спре да мисли, че това е ужасно грешно, иначе нищо нямаше да свърши и Афсол щеше да е принуден да се занимава с това отново. Той въздъхна и проникна в Аша.

Аша изстена и не помръдна. Мехлемът направи работата малко по-лесна, но тъй като тя изобщо не се чувстваше готова, я болеше. Щеше да изтърпи това, ако означаваше да стане на нейната.

Сандреа се движеше умерено в Аша, като леко беше стиснал ханша ѝ, за да запази баланс. Усещаше някакъв дискомфорт, Аша не беше готова за това. След още няколко тласъка, Сандреа свърши в нея. Добре че това мина бързо.
- Избързах. - изрече той и обу обратно панталона си.

Аша се надигна от леглото и облече бельото си, след което намести и роклята.
- Не е проблем. Все някак трябваше да се започне. - отвърна тя.

- Ще те посещавам всеки ден следобед, освен когато си в цикъл. Тъй като нямам намерение да си играя, ще те помоля да се възбуждаш сама, за да мине всичко наред. - изрече Сандреа. - И пак те предупреждавам, че никой не трябва да разбира.

- Добре. - изрече Аша и Сандреа излезе от стаята ѝ.
Принцесата изсумтя. Чувстваше се унизена, явно така щеше да си остане, докато забременее. Явно този нямаше да има никакво намерение да я докосва повече отколкото трябва. Не че не го предпочиташе, но сега се чувстваше незадоволена. Надяваше се скоро да забременее, за да се махне от това място вече.

Аша трябваше да разкаже на Силас. Надяваше се братовчед ѝ да си държи езика зад зъбите иначе можеше да стане лошо. Тя отида в стаята му и затвори вратата.
- Трябва да ти споделя нещо. - започна тя.