Замъкът на Афсол Фингел

Силас спря да си играе с клитора на Силиа и с две ръце хвана ханша ѝ. Гледаше да не я стиска твърде много, не искаше да остави някоя подозрителна синина и тази да се чуди какво ѝ се бе случило. Темпото му остана все такова - бързо, тласъците - дълбоки. Дори и когато имаше пълен контрол над ситуацията, Силиа пак му доставяше повече удоволствие от Аша. Той хвана ръцете на Силиа и ги изпъна назад.
- Като за първи, - Силас се изсмя. - доброволен път, това харесва ли ти?

- Д-да. - изстена Силиа.
Началото беше трудно, но сега ѝ харесваше наистина много.

- Няма да го запомниш, но трябва да го пробваш с тоя Крисчън. - изрече Силас, докато продължаваше да се движи в нея. - За разлика от мен, ще си изкараш много по-приятно.

На Силиа ѝ беше трудно да разбере какви ги говореше Силас. Принцесата усещаше, че ще свърши.

Силас се изсмя.
- Още ти е рано. - изрече той и излезе от нея.
Избута я да легне върху леглото и се надвеси над нея. Позата им не беше различна от онази във вилата ѝ, но този път нямаше да я затисне с тежесттта си. Той отново проникна в нея и започна да се движи с каквото темпо му харесва, като го сменяше, когато усещаше, че тя е готова да свърши.
- Искаш ли вече да те възнаградя с този оргазъм, за който така мечтаеш? - прошепна той в ухото ѝ и нежно го захапа.

- Да. - стенейки проплака Силиа. Всичкото това напрежение вече я дразнеше. Тъкмо си мислеше, че тялото ѝ ще намери освобождение и Силас ѝ отнемаше това право.

- Ще почакаш още малко. - изстена Силас.
Той продължи да се движи с умерено темпо и скоро усети как пенисът му излива семето си в ануса на Силиа. След като се съвзе, той започна с бързи тласъци да се движи в Силиа. Беше си заслужила оргазъм, щеше да ѝ го даде.

Силиа изстена и усети как тялото ѝ отново се понася към пътя на освобождението. След още няколко тласъка, тялото ѝ се разтресе и принцесата изстена силно. Пред погледа ѝ играеха черни петна. Чувстваше се разтърсена.

Силас беше уморен. Макар и да искаше да прекара още време в компанията на Силиа, не мислеше, че ще може още дълго. Той стана от леглото и започна да се облича.
- Сега е време да станеш от леглото и да отидеш в банята, където ще се почистиш и ще се изкъпеш. - нареди ѝ той.

Силиа стана от леглото. Чувстваше се изморена. Тя влезе в банята и се почисти с вода, след което се изкъпа. След като беше готова, тя се върна в стаята си, където я очакваше Силас.

- Подсуши се, облечи си бельо и нощница и прибери разхвърляните си дрехи в коша за пране. - нареди отново Силас.

Силиа отвори гардероба си и извади чифт чисто бельо, след което го облече. Хареса си една нощница и я облече, а след това взе бельото и роклята си от земята и ги остави в коша за пране в банята. Върна се в стаята си.

- Колко послушна си само. - засмя се Силас.
Той се доближи до нея и целуна устните ѝ. Определено трябваше да опита това отново.
- Сега легни да спиш. Дано отново прекараме някоя вечер заедно.

Силиа кимна и легна в леглото си, след което се зави и затвори очи.

Силас поостана да се увери, че Силиа е заспала, след което загаси фенерите и излезе от стаята ѝ. Върна се във всекидневната и подреди внимателно бюрото. Изхвърли листите с драсканиците на Силиа, след което отиде да си ляга. От доста време насам се чувстваше доволен.

Сандреа реши да говори с Аша. Трябваше да ѝ обясни какво бе предложил на Афсол. Той се приближи до стаята ѝ и почука на вратата.

Аша се учуди и стана да отвори.
- Принц Сандреа? - учуди се тя. Този мъж почти не говореше с нея. - Станало ли е нещо?

Сандреа въздъхна.
- Да си се срещала с ефоски шпиони тук? Само не ми казвай, че не знаеш за тях.

Аша се учуди. Не беше се виждала с никакви шпиони, какво му ставаше на този?
- Не съм се срещала с никого, принц Сандреа. - отвърна Аша. - Не разбирам защо ме питате това.

- Шпиони на баща ми са нападнали Силиа заради малкия ти план. - изрече Сандреа. - Чудя се как са разбрали за отварите против забременяване, предвид че не са стъпвали в замъка. Няма значение, дойдох да ти кажа какво предложих на Афсол.