Замъкът на Афсол Фингел

Афсол бе приготвил документите на Силиа в една папка.
- Не ме наричай така. Казах ти, че вече нямаш брат на име Афсол. - изсумтя принцът. - Ще се погрижа и да не оплиташ Сандреа в мрежите си. 

Силиа се изсмя.
- Мрежи? Нищо не съм сторила. - изрече тя. - Надявам се един ден да не съжаляваш за думите си. 

Афсол вирна вежди. Божества, каква наглост! Принцът стана от мястото си и зашлеви Силиа, след което я хвана грубо за предмишницата и я задърпа към изхода на замъка.
- Не мисля, че ще съжалявам за думите си, изречени срещу противни наркоманки. Ти избра този път, оправяй се сама.
Той я избута навън в двора, след което хвърли папката ѝ срещу нея, разпилявайки листите хартия вътре. Сандреа се появи с куфарите ѝ и Афсол ги хвърли в краката ѝ един по един.
- Да не си се появила на прага ми отново! - посочи я с пръст, след което се върна вътре и затръшна вратата. 

Силиа избърса сълзите, които бяха потекли по бузите ѝ и събра документите си, след което потърси камъка си за телепортация. След като го откри, тя се телепортира във вилата си. 

Сандреа последва Афсол, който отиде в кабинета си и си наля голяма чаша уиски.
- Трябваше ли да я удряш? 

- Тя да се радва, че не я набих! - изсумтя принцът. - Не ми говори за нея повече. Не желая името ѝ да се споменава в този замък. 

Сандреа сви устни. Сега нямаше за какво да говори с Афсол, нямаше да има смисъл. Можеше само да се надява Силиа да реши да се подложи на лечение. 

Аша беше повече от доволна. Принцесата отиде до една от остъклените тераси и нареди на тъпачката Ейда да ѝ донесе чай и сладки. Това си беше повод за по-голямо празненство, но не биваше.

Аша бе намерила поредната бележка оставена тайно от Ейда за Афсол. В нея отново бе описано, че двамата със Силас са натопили принцесата, както и че са сторили други неща.
- Отново! - изсъска Аша. - Тази явно никога няма да се научи. 

Силас взе бележката и я прочете, сетне тежко въздъхна.
- Момичето явно има смъртно желание вече. - отвърна той. - Още малко ще я търпя. Ако продължава с тези номера, ще се наложи да измислим друго.

Аша скръсти ръце.
- Какво? Държим я често заключена, вече прави лошо впечатление, че я няма, когато се събираме да се храним. - отвърна тя. - Лесно щеше да я отпратим в Милбърн, но едва ли ще стигне там. Ще избяга при първата възможност, ако няма никого с нея.

Силас въздъхна. Вече не можеше да бъде със Силиа и само Ейда го спасяваше от това да се занимава с Аша постоянно.
- Права си, не можем. Ще видя какво ще измисля. Продължавай да я следиш. 

- Станах като някаква параноичка. Първата ми мисъл когато се събудя или освободя от нещо е да проверя тая дали не е оставила бележка някъде. - изсумтя Аша. - Ако скоро не се промени, ще я убия!

Силас се изсмя.
- Е, хайде сега, няма нужда от чак такива мерки. - отвърна той. - Ще измисля нещо, не се тревожи.

- Добре. - кимна Аша.
Наистина се надяваше Силас да успее да вкара тази непрокопсаница Ейда в правия път, иначе нямаше представа как щеше да изкара още дълго време на това място.

Аша ядно изсумтя. В ръце държеше поредната бележка, която Ейда се опитваше тайно да остави на Афсол и Сандреа. Даже се опитваше и да комуникира с тях.
- Това вече е прекалено! - изсумтя жената. - Няма да стане така, Силас. Тази трябва да се разкара!

- Знам. - въздъхна мъжът. - Няма как, ще трябва да я убия. Не мога да рискувам да се върне в Милбърн и да прави каквото иска.

Ейда ги подслушваше. От години чуваше как Силас ще я убие, беше свикнала с тези заплахи. Беше и готова да се случи. В Милбърн имаше само майка си, но дори и нея не можеше да посещава заради тези двамата. Преди да я убият, трябваше внимателно да изготви план. В писмо щеше да опише всичко, което тия двамата бяха сторили. Нямаше да го остави просто така този път. Тя нямаше за какво да слуша повече. Тръгна спокойно към стаята на Силас. Първо трябваше да вземе онези илюстрации.

Аша кимна доволно.
- Крайно време беше. Този път се надявам да е истина. - изрече тя. - Скоро ще има обяд. На тях трябва да им представим друга история. Да кажа ли, че Ейда иска да се върне в Милбърн и ти ѝ помагаш?

- Много внимавай какво ще кажеш, ако започнат да задават много въпроси. Не знам за Афсол, но Сандреа често комуникираше с тази идиотка. - изрече Силас. - Хубаво ще я убия, ама как? Трябва да сме сами. 

- Между покрайнините и онзи плаж има скали. Хвърли я от там, голяма работа. Афсол каза, че не минават много хора от там. - сви рамене жената. - Просто се отърви от нея, все едно как.

Ейда бе намерила илюстрациите и ги бе взела със себе си. Написа в едно писмо най-важната част от историята си, както и всичко, което Силас и Аша бяха сторили. Прибра писмото в някакъв плик и го сложи в кутията, в която бяха и илюстрациите. Тя извади опаковъчна покривка и опакова кутията с нея, сетне взе тефтера и писалката си и излезе от стаята. С бавни стъпки се отправи към кухнята, където Джой приготвяше обяда. Тя затвори вратата и застана пред робинята, сетне започна да пише нещо. "Това е единствено за принцеса Силиа." пишеше в тефтера.

Джой беше изненадана. 
- Не знаеш ли къде живее принцесата? Мога да те заведа после.

Ейда поклати глава и бързо започна да пише отговора си. "Нямам време. Ако не се върна до десет дни, лично ѝ предай това. Не на принцовете, не на някой друг, на нея. Само и единствено на нея.", пишеше в тефтера.

Джой сви устни. 
- Вече ме плашиш, Ейда.