Замъкът на Афсол Фингел

Аша лукаво се усмихна. Бяха се погрижили Силиа да не може да се измъкне толкова лесно. Силас бе скрил три шишенца опиум сред бельото на принцесата. 

Афсол започна да претърсва гардероба на Силиа. Все още бесен и не му пукаше, че обръщаше гардероба ѝ с краката нагоре. Хвърляше една след друга роклите ѝ, както и кутиите, в които съхраняваше някакви аксесоари. Ако наистина беше чиста, после щеше лично да подреди стаята ѝ. 

Сандреа бе дочул викането на Афсол и реши да отиде при тях, за да не си излее Афсол гнева върху Силиа. Принцът идваше от другата страна на коридора и не забеляза, че Аша се криеше зад вратата.
- Какво става? 

- Играя си на детектив. - изрече Афсол и захвърли настрана поредната кутия, в която нямаше нищо. 
Той се запъти към скрина в стаята и започна да разглежда първото чекмедже. Силиа нямаше много неща. 

Силиа погледна Сандреа, но той не срещна погледа ѝ. Разбираше защо Афсол бе ядосан, но тя беше чиста. 

Афсол затвори това чекмедже и отвори другото. Въздъхна, когато осъзна, че е с бельото на Силиа, но трябваше да провери и тук. Той извърна поглед и просто опипваше материите, търсейки нещо. Без да иска бутна нещо с ръка и то се удари в края на чекмеджето. Принцът погледна и напипа три епруветки. Извади ги и очите му се разшириха от ужас. Едната имаше капка-две на края, втората беше наполовина пълна, а третата не беше изобщо разбутана. Той побърза да отвори едната и по миризмата разпозна опиума.
- Нали не взимаше?! - кресна отново Афсол. - Какво е това? 

Сандреа побърза да влезе в стаята, за да спре Афсол, ако решеше да нападне Силиа.
- Силиа? 

Силиа се изправи като попарена от мястото си. Как бе възможно това? Тя не употребяваше, нямаше никаква представа как са попаднали в стаята ѝ. 
- Заклевам се, нямам представа как са се озовали тук! Не употребявам. - изрече принцесата.

- И продължаваш да лъжеш! - извика Афсол. - Не мога да повярвам, че отново си посегнала към това нещо! Не си ли взе поука от предния път, по дяволите? Каква е причината този път? 

Силиа нямаше представа какво да каже. Някой я беше натопил, но не можеше да посочи никого.
- Наистина не е мой. Нямам никаква представа как са се озовали в стаята ми. Защо да лъжа? 

Добре че Сандреа създаваше някаква бариера между двамата, защото досега щеше да я е докопал и кой знае. 
- Колко доказателства искаш още да намеря? Има ли смисъл изобщо? По-добре си признай! 

Силиа сви устни. Нямаше никакъв шанс да признае подобно нещо, защото не беше истина. 
- Не знам как да обясня това, но не е вярно! Наистина не употребявам. - изрече принцесата. Знаеше, че няма да ѝ повярват, доказателствата говореха срещу нея. 

Афсол си пое дълбоко дъх.
- Нямам никакво намерение да се занимавам. Предният път ти казах какво ще се случи, ако още един път започнеш да употребяваш. И щом не ти пука за последствията, добре. - изрече принцът и хвърли епруветките с опиум на леглото. - Събирай си абсолютно всичко от този дом и се махай! Аз повече нямам сестра!

Очите на Силиа се разшириха от ужас.
- Батко, моля те, това не е вярно. - изрече принцесата. - Знам как изглежда и не мога да се оправдая, но не съм виновна аз. Моля те. 

- Не ме интересува! Можеше да отидеш при Матилда и да говориш с нея, можеше да направиш толкова много други неща, но ти избра отново да се занимаваш с тази гадост. Аз не желая да имам нищо общо с теб и разрушителните ти наклонности повече, затова се махай и никога повече да не си дошла до вратата ми! - извика Афсол.

- Заради това ли избра да отидеш на онзи самотен остров? За да не ти пречи никой да се друсаш? - Сандреа се обърна към нея. - Подозирах, че взимаш, но не исках нищо да кажа. Не исках да съм прав.

Силиа нямаше представа какво да каже. Отиването ѝ на онзи остров изобщо не беше заради това.
- Това не е така. - изрече тя. - Не знам какво да кажа, за да ми повярвате. 

- Да ти повярваме? Смяташ да ни хвърляш прах в очите, след като истината е пред нас? - изсмя се Афсол. - Събирай си нещата и се махай от дома ми, преди да съм те изхвърлил и без тях! Запази жалките си оправдания за онези, които ще ти вярват след това. Сега се махай!
Афсол излезе от стаята на Силиа. Скоро щеше да провери дали се е изнесла. 

Силиа сведе глава и седна на леглото. Не можеше да асимилира какво бе станало току-що.

Сандреа въздъхна и реши да ѝ помогне да си събере нещата. Започна да сгъва роклите ѝ и да ги прибира в куфарите, с които бе дошла.
- Трябваше ли наистина да постъпваш така? Ако ми беше признала, че употребяваш онзи път, когато те питах, сега нямаше да си в тази ситуация. - изрече той. - Щях да ти помогна да се изчистиш без никой да разбира. Какво ти става този път? 

Силиа поклати глава.
- Не съм направила това. Не знам какво става, но виждам как изглежда. И знам, че никой няма да ми повярва, защото по никакъв начин не мога да докажа обратното. - тихо отвърна принцесата. - Не употребявам, заклевам се!
Силиа си пое дъх. Вече се съмняваше, че работничката ѝ е виновна за станалото. Нямаше смисъл да се разправя с нея. Ставаше нещо друго, но в момента не можеше да разбере какво. 

Сандреа продължи да прибира дрехите ѝ.
- Предният път си призна и се оправи. Сега не разбирам защо упорстваш.

- Предният път бях наистина виновна, сега не съм! Няма да призная нещо, което не съм извършила. - твърдо изрече Силиа.

- Изглежда твърде много те е страх от последствията този път. - изрече Сандреа. Не вярваше, че някой я е натопил.
Той прибра и нещата от скрина ѝ.
- Имаш ли документи тук? 

- Ще ги взема. - изрече принцесата и стана от мястото си.
Силиа отиде във всекидневната, където държеше документация за парфюмерията. Принцесата сви устни, когато видя Афсол да седи на бюрото. 
- Батко...