Замъкът на Афсол Фингел

Силиа влезе в замъка на брат си и повика Джой.
- Братята ми тук ли са?
- Не, господарке. Принц Сандреа преди няколко дни замина, а господарят Афсол отиде в Кросфайър Муунлайт да ловува. Каза, че ще остане там до края на месеца. - отвърна робинята.
- И замъкът е оставен на грижите на Аша?
- Да. Не можем да се противим, тя е наша господарка. - отвърна Джой.
- Спокойно, тук съм вече. Братята ми ще се върнат.
Силиа освободи Джой и отиде във всекидневната. Може би беше добра идея да се зарови в работа с парфюмерията, за да не мисли за станалото.

Силас разбра, че Силиа се е върнала и се подсмихна. Разбира се, нямаше да стори нищо, с което да се издаде, че я е нападнал във вилата ѝ, но се зарадва на късмета си. Замъкът беше техен и той щеше да се възползва от това. Този път нямаше да ѝ дава никакъв сребърен прах, щеше да ѝ даде отварата на объркания ум и да се забавлява с нея, както беше планирал преди.

Аша забеляза Силас и се доближи до него. Обви ръце около врата му и го целуна, но той бързо я отблъсна.
- Какво ти става? - сбърчи вежди тя.

- Силиа тъкмо се върна, може да ни види. - изсъска Силас.

Аша изцъка с език.
- А планирах добре да си прекарам времето. - раздразнено отвърна тя. - Сега ще трябва да търпя подмятанията ѝ.

Силас се изсмя.
- Ако ѝ остане време да се засечете. - изрече той. - Този път ще направя нещата правилно. Ще ѝ дам другата отвара и ще се забавлявам с нея.

Аша се намуси.
- Ще ги изхабиш за тази идиотка? Те ни трябват за Афсол. - изрече Аша. - Защо толкова си се фиксирал в това да ми изневеряваш? Силиа и Елвира не са част от плана - изнасили ги. Защо?

Силас хвана Аша за гърлото.
- Точно ти ли ще ми говориш за изневери? - изсъска той в ухото ѝ. - Лягаш си с Афсол при всяка удобна възможност.

Аша отблъсна Силас и разтри шията си.
- Ти луд ли си?! - повиши тон тя. - Нали всички това искаме? Аз, ти, бащите ни с Афсол. Всички искаме да забременея, за да можем да се доберем до невиждана сума злато. Как да го направя, без да спя с него?! Някакъв друг метод ли знаеш?

Силас ядно въздъхна.
- Адски много се дразня от този факт. - изсумтя принцът. - Ако знаеше да си затваряш устата, вече можеше и да си бременна.

Аша вирна вежди.
- О, сега аз съм виновна?! Не съм аз тази, която след всеки секс отива при Силиа да се оплаква и да иска от нея да ми даде отвара, Афсол е. - скръсти ръце жената. - Аз нямам избор, Силас! От мен искате да забременея от този мъж, правя каквото мога. Ти обаче... Изнасилваш всяка близка до Афсол, за да си отмъстиш. И сега ще направиш същото. Без отварата, Силиа не би се съгласила.

Силас се изсмя.
- Може и да си права, но не е от значение. Тя няма да помни това, за мен ще е повече от идеално. - отвърна той. - А сега ще ти подскажа и още нещо, глупава моя братовчедке - докато го няма скъпият ти съпруг, защо не вземеш едното шишенце от отварите и не го изсипеш в бутилките му с уиски? Така ще можеш да го посещаваш всяка вечер, без той да разбере. Ще си държиш устата затворена и при първия признак, че си бременна, ще се махнем тайно от тук. Какво ще кажеш?

- Звучи добре, но е малко прекалено. Какво ще стане, ако някой друг пие от уискито му и отварата му подейства? Ще бъде проблем. - изрече Аша. - По-добре е да му давам по малко, когато мога.

Силас въздъхна.
- Хубаво. Прави каквото искаш, аз нямам търпение за довечера. - отвърна той.
Силас тръгна към стаята си. Нямаше представа какво е да спиш с опитна жена. Аша беше дърво в леглото, постоянно трябваше да я наставлява, а Ейда му се опъваше. Ходеше от време на време при проститутки в Милбърн, те донякъде го задоволяваха, но повечето предпочитаха да изпълняват наставленията му. Силно се надяваше думите на онази Лилит, че Силиа е дърво да не са истина.

Силас беше бесен. Проклетницата Ейда се бе опитала да предупреди Силиа за плановете му, но Аша я бе проследила. Принцът изблъска проклетницата в бюрото ѝ.
- Продължаваш да се опитваш да ми спъваш работата. Няма да се разберем така с теб. - изсъска Силас и я хвана за гърлото. - Ако не искаш да умреш още тази вечер, ще си гледаш работата. И без това трябва да си благодарна, че те взехме с нас и че като цяло си жива. Сега ще останеш тук и силно се надявам да се замислиш над поведението си.
Силас я пусна, след което излезе от стаята ѝ и я заключи. Тази наистина започваше да се превръща в проблем. Не разбираше от къде намира смелост да му пречи. Принцът тръгна към всекидневната. Силиа се бе затворила там след вечерята. Бе изпила чаша вино, примесено с отварата на объркания ум. Надяваше се вече да е под въздействието ѝ. Той влезе във всекидневната и забеляза принцесата отнесено да пише нещо.
- Какво правиш? - попита той.

Силиа продължи да пише.
- Измислям описания на парфюмите си. - отвърна Силиа отнесено, но върху листа нямаше вече отчетлива дума. Всичко бе една драсканица.

Силас се подсмихна и се доближи до нея. Забеляза, че тя не пише нищо, а просто драска. Погледна очите ѝ и забеляза, че зениците ѝ са разширени.
- Спри да пишеш. - спокойно нареди той. - Погледни ме и ми кажи кой е любимия ти плод.

Силиа спря да пише и погледна Силас.
- Любимият ми плод са ягоди. - отвърна тя, все така отнесена.

Силас широко се усмихна. Изглежда тя беше напълно под влияние на отварата.
- Стани от стола, за да седна аз, след което коленичи в краката ми. - с усмивка ѝ нареди Силас.

Силиа стана от стола, след което изчака Силас да седне и падна на колене в краката му.