Замъкът на Афсол Фингел

- Твоят дом? - изсмя се Елвира. - Това е домът на Афсол и скоро ще се разкараш от тук. 

Аша приветливо се усмихна.
- Може би. Ако забременея ще е по-скоро, но уви засега не ни се получава. - жената нямаше да каже много повече, за да не издаде какво всъщност се случваше. Надяваше се само Афсол да не е споделил тайната им с тази. 

Елвира се изсмя. Разбира се, че Афсол щеше да си прекарва времето с тази никаквица. После щеше да ѝ пълни главата с глупости как не го бил правил.
- Ами ако се погледнеш, може и да си отговориш на въпроса защо не се получава. - отвърна жената. Искаше да скочи върху тази дрипла и да я разкъса. 

Аша въздъхна.
- Не се тревожи за нашите отношения. Може да ни отнеме малко повече време, но ще изпълним задачата възложена ни от крал Селиандър. - изрече жената и се усмихна. - Между другото, разбирам защо си с него. Той е страхотен. И много добър любовник.

Лицето на Елвира се изчерви от срам, който бързо бе изместен от гняв. Тази щеше да си плати един ден! Маркизата не можеше да намери думи, с които да обиди противната нещастница. 

- Какво стана? Не можеш да ми опонираш, защото знаеш, че съм права. - изкикоти се Аша и продължи да си пили ноктите, сетне погледна роклята в ръцете на Елвира. - Хубава рокля. Ако наистина си открила друг мъж, не разбирам защо продължаваш да тичаш след Афсол. 

- Благодаря! - през зъби процеди Елвира. - И моят живот не те интересува. 

- Така е, но изглежда моят те интересува много. Дори не знам защо си толкова любопитна какви ги вършим ние. Това са си нашите лични отношения, ние сме женени все пак. - изрече Аша. - Със Силиа по същия начин ли се държиш? Защото ако е така, не знам как тя продължава да ти е приятелка.

Добре че ръцете на Елвира бяха заети, иначе щеше да я зашлеви. 
- Приятелството ни със Силиа е много повече от това, проклетнице. 

Афсол се прибра и Джой побърза да го уведоми, че Елвира е дошла и двете с Аша спорят. Принцът тежко въздъхна и отиде да ги потърси. Намери ги и си отдъхна - не се бяха избили, все още.
- Добре ли сте? 

- Прекрасно. - извъртя очи Елвира и се усмихна. Клара заслужаваше да я запалят на клада, а тази още повече. 

- Прекрасно. - отвърна Аша и също се усмихна. 

Афсол леко се изплаши. Тези двете изглеждаха твърде сдържани. Принцът си пое дълбоко дъх и издиша бавно.
- Елвира, искаш ли да поговорим? 

- Не виждам за какво бихме могли да си говорим. - със сдържан тон изрече Елвира. - Пази си силите за милата ти съпруга.
Маркизата реши да си върви, че иначе щеше да избухне. Мразеше тази ситуация, мразеше Клара, мразеше целия свят! Тя напусна замъка на Афсол и тръгна към своя. Трябваше по-късно да излезе да изпие нещо в таверната. 

Афсол сви устни и се обърна към Аша.
- Какво беше това? 

Аша поклати глава.
- Не знам. Знаеш, че тя винаги казва по нещо за нас. - престори се на разстроена Аша. 

Афсол отново въздъхна. Изобщо не му харесваше да е в този брак. Трябваше нещата да приключат час по-скоро, но изглежда не се получаваше.
- Ще те питам само веднъж - как върви със Сандреа? 

Аша се намуси.
- Няма резултат все още. 

- Ще опитам да проуча дали няма отвара, която да може да помогне.
Той излезе от всекидневната. Трябваше да се получи, иначе скоро нямаше да се отърве от тази жена, а така със сигурност щеше да изгуби Елвира. 

Силиа беше изнервена. Ръцете ѝ трепереха. Нямаше представа какво ѝ става, но не ѝ харесваше. Изпитваше нужда да вземе опиум, знаеше и от къде може да си вземе дори и с лошо качество, но не биваше да го прави. Не се беше чувствала по този начин до сега, не знаеше и как щяха да възприемат случващото се, ако решеше да сподели. Сандреа и без това почти вярваше, че тя отново взима, не искаше и Афсол да си го мисли. Тя се опитваше да разсейва мислите си с работа около парфюмерията, но нуждата да вземе само дори глътка я дебнеше навсякъде. Това я ужасяваше и изнервяше още повече. 

Аша си бе направила чай и реши да го пие във всекидневната. За нейно съжаление, Силиа също бе там.
- Добре ли сте, госпожице Силиа? Изглеждате напрегната.

- Добре съм. - измърмори Силиа. - Още по-добре ще бъда, когато се разкарате от тук. Всички ще бъдем. 

Аша въздъхна.
- Дори не разбирам омразата ви към нас. - изрече жената и отпи от чая си. - Ръцете ни са вързани, моите най-много. Нямаше какво друго да направя. От баща ви знам, че Ефос някога също е бил под управлението на друг крал. Не ви ли е хрумвало да се омъжите за армия? 

Силиа се засмя.
- Не ви мразя, никак не ви харесвам, това е. - отвърна Силиа. - Да се омъжа за армия? Бях сгодена като дете, знаех къде мога да намеря бъдещия си съпруг. Разликата между нас с теб е, че не съм готова да падна толкова ниско, че да се продавам за армия и злато. Да, идваш от място, където жените уж нямат думата, но чак толкова? 

Аша започна да се ядосва.
- Разбирам защо ви е трудно да приемете това, което се случва. Да, изглежда, че се продавам за армия, но друг вариант няма. Ако бях отказала, баща ми щеше да ме убие, а не това искам. И тъй като Силас е мой братовчед и споделя кралската кръв, бащите ни щяха да ви накарат да се ожените. - изрече жената. - Не че не вярвам в силата ви, минала сте през какво ли не, но как щяхте да се справите с това?