Замъкът на Афсол Фингел

- Хората имали нужда от други хора, за да се чувстват пълноценни. Глупости. - изсмя се Силиа. - При мен явно не работи, защото изобщо не се чувствам пълноценна сред тези, с които съм се обградила. 

- Това не е така, Силиа. Тук има хора, които те обичат. 

Силиа отново въздъхна и стана от мястото си. Нямаше намерение да продължава този нелеп разговор.
- Вече силно се съмнявам това да е така. - изрече тя и излезе от всекидневната, без да забележи Силас. 

Сандреа въздъхна. Не знаеше на какво да се надява. 

Силас беше се беше прибрал с всичките жени. Наредиха на Силиа да спи и вече знаеше как ще я закачи отново към опиума. Джой без да иска се изпусна, че принцесата пие чай преди да заспи. Можеше да изсипва по глътка-две в чашата и след време, Силиа сама щеше да иска още и още. Нямаше представа какви последствия можеше да има за принцесата, ако я хванат, но сега не го интересуваше особено. Това, което вършеше срещу нея беше хем за негово забавление, хем за отмъщение. Той бе свършил и с илюстрациите. Аша бе заснела всичко - от самото начало, до самия край. Ако се фиксираш върху илюстрациите, като ги разгръщаш изглеждаше така, сякаш държиш нещо, което се движи. Нямаше такава дума, но сигурно щяха да измислят в бъдещето. Можеше да ги разглежда и като отделни илюстрации, но отстрани изглеждаше така, сякаш бяха заснели една и съща десетки пъти. Наистина трябваше да ги прегънеш леко и да започнеш бързо да ги разлистваш, за да видиш магията, която образуваха.
- Това ще е наистина чудесен подарък от престоят ми тук. - изсмя се Силас и скри илюстрациите в една кутия, която скри сред купчина дрехи в гардероба си. 

Силиа се чувстваше все по-странно. Забравяше кога си ляга, но вече и през деня ли? Бе изгубила няколко часа... в нищо. Тя отпи от чая си и продължи да размишлява над нещо, което се въртеше в главата ѝ от известно време.

Сандреа влезе във всекидневната и забеляза, че Силиа отново е потънала в мисли. Вече наистина започваше да се съмнява дали сестра му не злоупотребява отново.
- Какво става, Силиа? Изглежда пак си потънала в мислите си. 

Силас отново подслушваше. Трябваше да знае какво става. 

- Вчера отново ми се случи да не помня какво съм вършила няколко часа. Последно помня, че беше около 10ч и се събудих в 15ч, но не помня да съм си лягала изобщо. Защо да се събуждам сутринта и отново да си лягам? - въздъхна принцесата. - След като се събудих обаче... започнах да мисля за нещо, което ни се случи като деца. 

Сандреа се замисли. Това звучеше доста странно, определено и вече не бе сигурен дали тя наистина не взима опиум отново.
- Не мога да гадая, Силиа. Много неща са ни се случвали като деца. 

- Помниш ли веднъж, когато се замеряхме с храна по време на обяд? Тогава татко ни наказа да стоим с лице към ъгъла с вдигнати високо ръце. - отвърна принцесата. - Мислих известно време за това и вечерта го сънувах. Бях във вилата на Афсол, една жена ме бе наказала по този начин, но чувах само гласа ѝ. Не знам защо изведнъж се сетих за това. 

Очите на Силас се разшириха от ужас. Възможно ли бе тя да помни някакви неща? Нямаше логика, отварите бяха силни, тя никога не повдигаше въпроси, иначе отдавна щеше да ги е издала на братята си. 

- Просто спомени. - сви рамене Сандреа. - Сънувала ли си други подобни неща? 

- Не точно. Сънувам някакви несвързани неща. Откъслечни спомени, гласове, но не са нищо особено, защото не помня да са се случвали. - отвърна принцесата. - Днес преди да се събудя чувах постоянно щракане, даже мислех, че не е от съня. След като се събудих обаче, щракането спря. 

Сандреа скръсти ръце.
- А гласовете да са казвали нещо смислено? Да си виждала познати лица? 

- Не мога да видя лица. Сякаш ги няма. Усещам присъствие върху себе си, но не знам от кого. Виждам нещо и същевременно не виждам нищо, така ги чувствам в повечето случаи. Нещата, които чувам не са ясни изречения, а просто думи. 

- И си сигурна, че това не е под влиянието на опиум? Все пак, когато взимаше и там ти се губеше отрязък от време. - изрече Сандреа. 

Лицето на Силиа почервеня от ярост.
- Наистина ли пак натам ще го обърнеш? Не взимам опиум! Не съм взимала изобщо, откакто излязох от лудницата последния път. Надали щях да ти споделям тези неща, ако взимах. 

- Знам ли, Силиа, този път може да споделяш, за да не те заподозрем бързо. - отвърна Сандреа. 

Силиа стана от мястото си и остави чашата с чай, след което доближи брат си и го зашлеви с всичката си сила. Не можеше да повярва, че Сандреа мисли това за нея. Тя излезе като буреносен облак от замъка и реши да прекара нощта във вилата си. 

Сандреа разтри бузата си и тежко въздъхна. Беше прекалил, но нямаше как да не се притеснява. Надяваше се да греши и съзнанието на Силиа да си играе с нея, иначе другата алтернатива бе много по-неприятна. 

Елвира кипеше от яд. Наистина ли трябваше да изпълни точно това за проклетото събитие? Жената даже си взе нова рокля само за да си вдигне нервите с онази дрипла Аша. Тя почука на вратата и дори не даде обяснение на Джой, която ѝ отвори. Жената влезе в замъка и потърси проклетницата Аша. 

Аша пилеше един от ноктите си, когато Елвира влезе във всекидневната.
- Ти пък какво правиш тук? - вирна вежда принцесата. 

- Не ти влиза в работата. - изсъска Елвира.

- Нима? - вирна вежда Аша. Знаеше, че Афсол го няма, можеше да си позволи да говори по-свободно с тази проклетница. - Това е моят дом. Не помня с Афсол да сме те канили.