Замъкът на Афсол Фингел

Аша изсумтя. Силас очевидно нямаше да спре с тези подмятания.
- Време е, да. Ще вървя. - изрече принцесата и побърза да излезе от стаята.
Трябваше да се подготви за идването на Сандреа. От толкова време правеше секс с него, но изобщо не ѝ харесваше. Въпреки това, трябваше да го прави, за да живее охолно, както преди.

- Проклета курва. - изсъска Силас и стана от мястото си.
Излезе и забеляза Ейда. Вярно, не беше Силиа и определено нямаше да си изкара особено добре, но и тя щеше да свърши работата. Хвана я грубо за ръката и я задърпа към стаята ѝ.

Силиа си бе нарязала плодове в една чиния и реши да ги изяде в стаята си. Докато вървеше по коридора, чу стенания от стаята на Аша и замръзна на мястото си. Не, вече определено трябваше да накара Мели да кастрира Афсол, това беше прекалено. Принцесата доближи вратата и ядно я отвори. Пред очите ѝ се разкри коренно различна гледка - Сандреа и Аша. Очите на Силиа се разшириха от изненада и тя изтърва чинията с плодовете. 

Сандреа тъкмо бе свършил в Аша и в следващия момент до ушите му достигна счупване на нещо. Мъжът се сепна и се обърна към вратата, а на прага ѝ - Силиа. Той побърза да надигне панталона си, сетне смъкна и роклята на Аша. Това беше повече от нелепо. Нямаше време да пита Аша защо не бе заключила. Той доближи Силиа и я изведе в коридора. 

Силиа още беше шокирана. Тя дойде на себе си и се отскубна от ръцете на Сандреа.
- Изобщо даже не ме докосвай! - извика тя на ефоски. - Ти превъртя ли? Какво, по дяволите, правиш с тази жена?! 

Сандреа си пое дъх. Не можеше да каже, че не е това, което си мисли, никога не помагаше.
- Ще ти обясня, просто се успокой. - отвърна ѝ той на ефоски. 

- Ще ми обясниш? Много интересно какво имаш да кажеш. - продължи да крещи Силиа. - Какво ви става и на двамата? 

Сандреа въздъхна.
- След като шпионите на татко те нападнаха, Афсол се отчая и реши да му играе по свирката. Предложих му аз да се погрижа за проблема, знаеш че нямаше да му понесе да не може да вижда детето си. - отвърна той. 

- Афсол се е съгласил? - учуди се Силиа. 

- Мислиш ли, че щях да правя това, ако нямах съгласието му? - попита я Сандреа. - Това е цялата история. Моля те, не казвай на абсолютно никого. Афсол не желае баща ни отново да научи, че се месиш в тази история.

- Вие сте непоправими изроди! - извика принцесата. - В страхотно семейство съм се родила.
Принцесата подмина Сандреа и се заключи в стаята си. Всички се бяха побъркали, все повече започваше да се убеждава в това. 

Сандреа тежко въздъхна. После трябваше да обясни на Афсол, че Силиа е научила за това. 

Служител на кралицата дойдe пред дома на Афсол, защото имаше информация че там живее и Силиа и остави пергамент със следното съдържание, след което си тръгна:

"Принцеса Силиа Фингел,

Уведомяваме Ви, че херцогиня Лилит ле Бланк извърши опит за кражба от хазната Ви. За щастие, опитът ѝ бе неуспешен и хазната Ви е непокътната. 

Херцогиня Лилит ле Бланк заплати глоба от 600 000 злато за деянието си."

Джой взе пергамента и го връчи на Силиа. Принцесата едва не избухна в смях, когато го прочете. Радваше се, че Лилит не е пожънала успех. И без това Конър достатъчно разтърси хазната ѝ с кражбата си. 

Силиа се върна изморена. Най-сетне можеше да си почине.

Силиа получава 20 000 злато.
СУПЕР уикенд бонус
227 000/500 000 злато за мисията

Силиа се прибра доволна. Трябваше бързо да спечели злато, за да може да се сдобие с доста силен дракон. Тя се върна и отиде да си легне.

Служител на кралицата дойдe пред дома на Афсол и остави пергамент със следното съдържание, адресиран до Силиа, след което си тръгна:

"Принцеса Силиа Фингел,

Уведомяваме Ви, че барон Конър Слотър извърши опит за кражба от хазната Ви. За щастие, опитът му бе неуспешен и хазната Ви е непокътната. 

Барон Конър Слотър заплати глоба от 1 000 000 злато за деянието си."

Силиа тъкмо се прибираше от работа, когато видя, че оставят бележка пред замъка. Тя взе пергамента и го разтвори, сетне въздъхна тежко. Добре, че проклетникът Конър се бе провалил. Нямаше представа как щеше да опази златото си от подобни нападения. 

Серена дойде до замъка на Афсол и почука на вратата. Зад нея беше Алис, приготвила чувал със злато. Момичето се надяваше Силиа да е тук.

Силиа отиде да отвори и се изненада да види Серена на прага.
- Здравей, Серена! Станало ли е нещо? 

Серена въздъхна, след което се усмихна.
- Единствено това, че ми се падна в събитието да ти платя 100 000 злато. - засмя се тихо тя. - Дойдох да го донеса. При теб как върви напоследък? 

Силиа се плесна по челото. Бе забравила за събитието и за уникалната си задача.
- Вярно. - засмя се тя. - Напоследък тъпча на едно и също място.

- Аз също. - въздъхна среброкосото момиче. - Имам чувството, че нямам никакъв напредък с ученето на тези проклети заклинания, но и събитията на тази нещастна узурпаторка никак не ми помагат с това да възстановя ресурсите си. Досега избирали ли са те за нещо в това събитие? - полюбопитства тя.

Силиа отново въздъхна.
- Избраха ме за нещо, но направо не ми се говори за това. Трябва да убедя Лилит, че по свое желание отивам да говоря точно с нея на тема проблеми с лудите в Еритос. То с когото и да трябваше да говоря, темата е просто покъртителна. 

Серена се оцъкли, чувайки тази нелепост.
- Тази нещастница Клара се подиграва с нас! - на висок тон извика момичето, сетне въздъхна и понижи гласа си. - Не мога да повярвам, с какво ни се налага да се занимаваме, заради нея. Е, надявам се Лилит да не създава проблеми. Ще вървя, радвам се че след като се падна да давам злато на някого, то поне това си ти, а не някой като Каво или Конър. Лека вечер! 
След като си взе довиждане със Силиа, Серена нареди на Алис да остави чувала със злато пред дома на Афсол, след което двете се отправиха към вкъщи.

Серена плаща 100000 злато на Силиа.