Замъкът на Афсол Фингел

- Три малки щипки. Нарича се сребърен прах, но разтворен не променя цвета на напитката. Няма мирис, нито вкус. Нищо няма да разбере. - усмихна се Силас и ѝ даде шишенцето. - Много внимавай.

Аша кимна.
- Добре. Ще чакам удобен момент и ще действам. - въздъхна тя, сетне отиде да си ляга.

Силас изсумтя. Ако можеше да гарантира, че Аша няма да забременее от него, щеше да ѝ даде от отварата на замъгления ум. Нищо, той щеше да използва отварите и малкото опиум, които купи върху Силиа. Това щеше да бъде още едно отмъщение, задето Афсол щеше да спи с неговата жена.

Елвира дойде до дома на Афсол, за да говори със Силиа. Жената още от сега се мръщеше. За какво ѝ беше на принцесата да се връща в този замък, пълен с нещастници? Тя въздъхна и почука на вратата.

Афсол отиде да отвори. Изненада се, когато видя на прага си Елвира.
- Случило ли се е нещо? - попита той.

Елвира извъртя очи.
- Разбира се, късметът ми. - изсумтя тя. - Силиа тук ли е? При нея дойдох.

- Няма я. Защо не влезеш? Може да поговорим, докато я чакаш. - усмихна се Афсол.

- Ти луд ли си? Как така ще влизам и ще търпя любимата ти съпруга? - повиши тон Елвира. - Пък има ли какво изобщо да си кажем?

Афсол въздъхна.
- Елвира, моля те. Разговор между приятели.

Елвира се засмя.
- Приятели... Даже не знам дали искам да бъдем такива след всичко станало. - отвърна тя. - Пък и не е моя вината, че милата ти невяста явно не може да те забавлява. Сам си я избра, не ми мрънкай сега.

Думите на Елвира жегнаха Афсол.
- Ако имах избор, никога нямаше да постъпя така. Елвира, знам, че цялата ситуация изглежда ужасно, но наистина нямаше какво да направя.

- Продължавай да си го повтаряш, щом това те кара да спиш спокойно. Не знам изобщо това за избора дали е вярно. Така и не каза какво е. - изсъска жената. - Ако е вярно, можехме да измислим нещо, което да помогне, но ти не. Реши, че си заслужава да се ожениш за тази дрипла, затова си сърбай попарата сега.

- Елвира, сложно е. Бях притиснат, нямах какво друго да сторя. Един ден ще разберете всичко със Силиа.

- Ха! И мислиш, че когато научим тази така важна причина ще ти простим? Надали ще се случи. Силиа може и да ти прости, все пак ти е сестра. Аз от друга страна, надали ще го сторя. Само си изгубих времето. - въздъхна Елвира и реши да си върви. - Някой друг път ще потърся Силиа.

Афсол присви устни и тежко въздъхна. Не искаше да изгуби Елвира, но очевидно нямаше как да я задържи. Принцът влезе в замъка си и тръгна към библиотеката. Обвиняваше се, че не можеше да стори нищо срещу баща си. Афсол си наля голяма чаша уиски. Не можеше ли да му се случи нещо и най-сетне да умре? Защо трябваше да изгуби любовта, тъкмо когато я беше намерил отново? Принцът отпи голяма глътка от уискито си и уморено се отпусна в стола си.

Аша беше повече от радостна. Беше чула скандала между Елвира и Афсол и точно това чакаше - възможност. След като проклетата маркиза си тръгна, Афсол се бе затворил в библиотеката и преди вечеря бе изпил почти литър уиски. Аша опита да го спре да пие вино, докато вечеряха, но той ѝ се сепна и жената реши да използва това за оправдание, ако нещо се усъмни. Тя се бе оттеглила по-рано от масата и подправи уискито на Афсол със сребърния прах. Разбира се, както и предполагаше - след вечеря, Афсол отново се усамоти в библиотеката и започна отново да пие. Добре че принцесата имаше няколко караници с проклетата Елвира, че да успее да уцели парфюма ѝ. Напръска се с парфюм с такъв аромат и тръгна към библиотеката. Открехна вратата и замръзна на мястото си. Нямаше представа как да започне и дали сребърният прах вече е подействал. Трябваше да пробва.
- Здравей. - изрече тя и се усмихна. Надяваше се да е проработило.

Ръката на Афсол замръзна почти до устните му. Ароматът на уискито навлизаше в ноздрите му. Той веднага остави чашата си и пристъпи напред.
- Елвира? Какво те води насам? - попита той.

Аша се усмихна широко. Сребърният прах явно беше проработил.
- Дойдох да се извиня за по-рано. - отвърна жената. - Не бях съвсем права.

Афсол се доближи до нея и усети аромата на парфюма ѝ.
- Аз... съжалявам за всичко. - изрече той. - И представа си нямаш колко ми липсваш.
Той се пресегна, за да я докосне, но бързо свали ръката си. Не можеше да очаква нищо от нея.

- И ти ми липсваш, честно казано. - изрече Аша. - Не ми харесва дриплата Аша да се разхожда наоколо, но не мога да си кривя душата.
Принцесата реши да направи първата крачка. Тя пристъпи към него и устните ѝ докоснаха неговите. Трябваше вече да забременее.