Замъкът на Афсол Фингел

Ейда тежко въздъхна. Не разбираше какво иска тази луда. Жената се изправи и съблече дрехите си.

Аша погледна Ейда и леко се отврати, сетне се засмя. Тялото на кучката беше в синини и охлузвания. На места имаше морави петна от смучки и следи от зъби. Имаше и някое друго изгаряне от цигара, може би.
- Добре са те подредили. Най-сетне да бъдеш полезна с нещо, кучко тъпа. - продължи да се смее Аша.

Ейда беше бясна, но нямаше какво да каже. Тя взе роклята си от земята и я навлече върху себе си. Надяваше се Аша да се разкара.

Аша се доближи до проклетницата, но почти мигновено се отдръпна.
- Иу, тези върху теб ли са уринирали? Вониш ужасно! - погнусена изрече Аша и закри уста с ръка. - Следващият път се постарай повече, кучко, за да платят на Силас повече. Колко мислиш, че ще се забавляват с теб преди да им омръзнеш? Ако заплащането утре не е повече, ще те пребия, както аз си знам.
Аша побърза да излезе от стаята на тази противна нещастница. Трябваше да преброи златото и да се надява на повече утре.

Силиа се прибра радостна в замъка на Афсол. Никой не можеше да ѝ развали настроението. Най-сетне щеше да получи едно от нещата, които иска. Тя отиде в библиотеката и завари Сандреа вътре.
- Добър вечер, батко. - изрече принцесата и го подмина, сетне започна да тършува из писалището на Афсол.

- Какво става, Силиа? - полюбопитства Сандреа. - Какво е това в ръцете ти?

Силиа погледна към свитъка в ръцете си и широко се усмихна.
- Това е сбъдването на една моя мечта. - изрече тя.

Сандреа сбърчи вежди.
- Брачно свидетелство за теб и Крисчън? Кажи, че не е това.

Силиа тежко въздъхна. Колкото и да ѝ се искаше някога да държеше и подобен свитък в ръцете си, знаеше, че това никога няма да се случи.
- Не, батко, не е това. - отвърна тя. - Това е чертеж на къщата ми. Трябваше да говоря с еритоските строители, а не с тези в Кросфайър Муунлайт. Ако го бях направила, вече щях да имам къщата, която искам на безлюдния остров, който си харесах преди време.

- Чертеж на къща на безлюден остров? - невярващо попита Сандреа. - Защо?

- Как така защо? - скръсти ръце Силиа, след като прибра свитъка в една кутия с нейни документи. - Нямам намерение да се занимавам с хора повече.

Сандреа се изсмя, макар и да не му беше особено смешно. Не разбираше какво ѝ се бе случило, че искаше да се мести отново.
- Има толкова много различни раси. Може сред тях да си намериш приятели. - изрече той, сетне изражението му стана сериозно. - Как ще живееш съвсем сама на безлюден остров, Силиа? Може да е много опасно.

- На този, който си харесах не е опасно. С Клеодора обиколихме горите, когато бяхме там. Нямаше нито един див звяр, което означава, че ще съм добре. - изрече Силиа. - То даже по-добре да се занимаваш с диви зверове, вместо с хора.

Сандреа не можеше да я разбере.
- Добре, не мога да се преструвам, че разбирам. Силиа, с Елвира да не се скарахте? Заради това ли се прибрахте в Еритос?

- Елвира сама предложи да се прибере тук и аз уважих желанието ѝ. Аз също реших да се прибера, защото бяхте започнали да ми липсвате. - сви рамене Силиа.

- Добре, но сега искаш да заминеш на безлюден остров. Има ли нещо, което прикриваш, Силиа?

- Не, няма. - отвърна принцесата. - Казах ти, че просто не ми се занимава с хора повече, а ако продължа да стоя тук, това несъмнено ще продължава да се случва. Не се тревожи, Клеодора ще е винаги до мен и засега съм намислила да се прибирам всяка седмица, за да си купувам прясна храна. Няма съвсем да се откъсна от хората, за мое огромно съжаление.

- С Крисчън ли е свързано? Понякога започваш да мислиш за крайности, когато стане някакво недоразумение между вас.

- Между нас винаги ще има недоразумения. - тежко въздъхна Силиа. - Да си се занимава с уникалния лисугер Нана, аз се изморих вече.

Сандреа въздъхна. Нямаше представа какво да ѝ каже.
- Предполагам, че не си говорите, както трябва, за да се случват подобни неща между вас. - сви рамене той. - Решението ти е малко крайно, но ще го осъзнаеш след време. Кога ще бъде готова къщата ти?