Замъкът на Афсол Фингел

- Какво има? - попита Силас, докато се приготвяше за лягане.

- Не знам как да го обясня. - започна Аша. - Селиандър е изпратил хора, които да нападнат Силиа заради това, че ми даде отвара против забременяване. След като са я нападнали, Афсол се е съгласил да изпълни онова, което всички искаме - да забременя от него. Обаче не съвсем.

Силас сбърчи вежди.
- Обаче не съвсем? Какво говориш? - обърна се към Аша той. - Говори направо.

- Сандреа му е предложил той да изпълни задачата. Афсол се е съгласил. - въздъхна Аша.

- Моля?! - извика Силас. - Да видим дали съм разбрал правилно - Сандреа е решил да те забремени? Ти отказа, нали?

Аша сведе поглед.
- Приех. - тихо отвърна тя. - Даже... спах с него.

Силас не можеше да повярва на чутото. Той зашлеви Аша с всичка сила, събаряйки я на земята.
- Какво си направила, идиотке? - извика той. - Как така си спала с него?

От очите на Аша се стекоха сълзи, от устата ѝ бликна кръв.
- Предложението му наистина си струва. Вече не се налага да кроим планове и да използваме отвари, той съвсем доброволно ще спи с мен. - отвърна тя. - Помисли малко.

Силас изсумтя. Едва се сдържаше да не започне да я рита. Какво ѝ ставаше на Аша, по дяволите?
- Ти искаш да полудея! - извика той и я хвана за косата, сетне я изправи на крака. - Трябваше да те деля с Афсол, а сега с брат му? Как можа да го допуснеш?

Аша стисна очи.
- Нямах особен избор, Силас. - отвърна принцесата. - Наистина няма значение кой ще е баща на детето, то пак ще е Фингел и ще получим златото. Нямаше как да откажа.

- Ти наистина не си добре. - изсумтя Силас и погнусен пусна Аша. - От леглото на единия брат скочи в леглото на другия? Какво ще обясниш на баща си, когато това дете се роди, тъпачке? Защо прилича на Сандреа, а не на Афсол?

- Ще го мисля, ако изобщо прилича на него. - изсумтя Аша. - Сега е най-важно да забременея, за да се махнем от тук. За това не трябва да разбира никой - само аз, ти и братята знаем. Сандреа ме заплаши със смърт, ако ти кажа, затова, моля те, не се издавай.

- Благодаря, че все пак сподели, курво долна. - изсмя се Силас. - Вече започвам да се съмнявам в теб. Сменяш мъжете като кърпички. Със Селиандър ли ще спиш, ако стане така, че не можеш да забременееш от Сандреа?

- Не мисля, че ще се стигне до там, ако не мога да забременея. - изрече Аша. Беше ѝ обидно Силас да ѝ говори по този начин. - И защо все изпъкваш моята вина? Ти нямаш ли? Спиш с Ейда, с проститутки в Милбърн, Елвира, Силиа и кой знае още кои. Аз търся ли ти сметка?

Силас я зашлеви още веднъж.
- Ако се справяше добре в леглото нямаше да е така. Ти обаче винаги предпочиташ да стоиш като жив труп и да чакаш наставленията ми. - извика Силас. - Махай се от стаята ми, преди да съм избухнал още повече.

Аша подсмръкна и излезе от стаята на Силас. Отиде в своята и я заключи, сетне седна на леглото си и заплака. Беше му бясна и обидена. Изпълняваше онова, което искаха и пак никой не беше доволен. Принцесата изсумтя и изрита обувката си. Слиас не беше познал. Не ѝ пукаше какво е мнението му за това, тя щеше да забременее.

Силас беше бесен. Не разбираше какво ѝ става на тази идиотка Аша, нито разбираше защо Сандреа изведнъж реши да се меси там, където не му е работа.
- И ти не си познал, проклетнико. - изсъска принцът. - И ти ще си платиш, задето смееш да спиш с моята жена.
Той се изсмя. Горката Силиа още колко щеше да страда заради братята си? Той щеше да се постарае това да се случва, докато са тук.

Афсол се бе примирил, че днес ще се мре, затова се бе телепортирал във вилата си, за да вземе Исай, след което се телепортираха в замъка му. Трябваше после да се върне и да съобщи на Силиа, че се прибират. Принцът си пое дълбоко дъх - най-вероятно дори нямаше да успее да излюпи Кийохиме.
- Реших да те сменя. - спокойно изрече Афсол.
- Какво ще ме правиш? - вирна вежда Исай.
- Ще те сменя с по-силен дракон, Исай. - отвърна принцът. - Започвам да се притеснявам от поведението ти. Пък и трябва да ходим на лов за по-силни същества. Ти ми свърши много добра работа, доволен съм от теб, но мисля, че е време да си почиваш и да отстъпиш мястото си на друг дракон.
Исай широко се усмихна.
- О, така ли, дрисльо? Щом си решил, добре.
Афсол сбърчи вежди. Какво трябваше да значи това пък сега? Принцът помоли дракона си да запали огън и той го изпълни. С треперещи ръце, Афсол хвърли яйцето на Кийохиме в пламъците. Кога щеше да го убие? От пламъците излезе черен дракон, след което придоби човешка форма. Принцът въздъхна - беше забравил, че са чисто голи.
- Ще се казваш Мей Ан. - изрече той. - Ще ти дам нещо да се облечеш.
- Няма нужда, пикльо и сама ще се оправя. - отвърна Мей Ан и влезе в замъка.
Исай се върна в човешката си форма и едва не умря от смях.
- Какво стана, дрисльо? Ще имаш по-силен дракон, но аз пак ще съм с теб. - продължи да се смее драконът.
- Чудесно. - плесна се по челото Афсол.
Мей Ан се върна на двора. Афсол забеляза, че е облякла рокля на Аша.
- Някаква женска вътре получи истерия, че съм ѝ откраднала роклята. Зашлевих я, спря.
"Божества, кого съм разгневил, че ме наказваш с тези?", помисли си принцът.
- Ще ви помоля да дойдете с мен до лабораторията.
Драконите свиха рамене и тръгнаха след Афсол.

Афсол и Силиа се телепортираха в замъка му и тръгнаха да търсят Сандреа. Откриха го във всекидневната.
- Е, Сандреа е тук, какво има, Сил? - обърна се принцът към сестра си, след като затвори вратата.

Силас и Аша бяха забелязали, че Силиа и Афсол се върнаха, затова решиха да подслушват. 

Силиа въздъхна.
- Трябва да ви разкажа нещо, което ми се случи преди време. Нямаше да научите преди да се разбере истината, но няма как да стане - тайната вече се знае от обкръжението на Арус и няма да мога да избегна да не се разчуе още. - изрече тя. 

- Какво става? - притесни се Сандреа. 

Силиа разтърка чело с ръка.
- Ще ми обещаете, че ще ме изслушате и няма да правите абсолютно нищо. - изрече тя. - Макар и така да изглежда, истината изобщо не е такава. 

- Сил, какво толкова е станало? - започна Афсол и седна до Сандреа. - Какво те притеснява?

Силас и Аша се чудеха какво щеше да разкаже тази.