Замъкът на Афсол Фингел

Аша скръсти ръце и се намръщи.
- Добре, какво искаш да направя? Искаш ли да започна да плача или да падна в краката ти и да те умолявам да не ме изпращаш в леглото му? - повиши тон принцесата. - Кое да направя, по дяволите?

Силас рязко се изправи от мястото си и хвана Аша за шията. Думите ѝ много го ядосаха.
- Много внимавай как говориш, започвам да си губя търпението. Не стига, че не мога да те имам, както пожелая, а сега и това. - изсъска принцът. - Не искаш да свършиш като Ейда, нали?

Афсол се бе запътил към спалнята си, когато забеляза, че отвън Силас и хванал Аша за гърлото. Този път нямаше да замълчи. Този трябваше да си научи мястото. Принцът хукна към входната врата, след което стигна беседката и грубо избута Силас от Аша. Не можа да сдържи гнева си и удари принца с юмрук в лицето.
- Какво си позволяваш? - извика той.

Силас изплю малко кръв и погледна Аша.
- Тя се самозабравя на това място. - изрече накрая. - Нищо не съм ѝ сторил, напомнях ѝ, че не трябва да се мисли за свободна жена.

- Ти си този, който се самозабравя. Не знам как е в Милбърн, но тук жените са свободни същества. - изсъска Афсол и погледна Аша, сетне въздъхна. - Първият път си затворих очите, но този път не мога.
Афсол отново върна погледа си към Силас.
- Ако отново я нараниш, ще те изгоня от дома си. Изобщо не ме интересува къде ще прекараш остатъка от престоя ви тук, но няма да е в моя замък!

Аша хвана Афсол за ръкава на ризата.
- Не, моля ви, недейте. - изрече тя. - Той е прав, аз наистина се самозабравям на това място. Признавам, че ми харесва да не живея в страх за последствията от действията, думите и желанията си. Моля ви, не му причинявайте нищо. В Милбърн още по-зле ще стане за мен.

Афсол тежко въздъхна.
- Той те тормози, Аша. Наранява те физически, осъзнаваш ли това? Това е толкова грешно. - изрече принцът. - Не мога да позволя да се случва подобно нещо, докато си тук. Не и под покрива на дома ми!

Силас си пое дъх и сведе глава.
- Съжалявам, че изпуснах нервите си по този начин, Аша. Не бях прав. - смотолеви принцът и реши да се оттегли.

Силиа бе дочула някакви викове отвън и реши да провери какво става. Размина се със Силас отвън и забеляза Афсол и Аша доста близо един до друг.
- О, ти сериозно ли? - въздъхна принцесата. - Защо се месиш в семейните им отношения?

Афсол се намръщи.
- Сил, моля те, не говори така. И на мен ми се щеше да можеше някой да те спаси от чудовището, което бях спрямо теб преди време. - въздъхна той. - Не мога да позволя на Силас да се държи така с нея.

Силиа не беше видяла какво се бе случило между Аша и Силас.
- Той я тормози? Извинявам се, прибързах с изводите си. - изрече принцесата.

- Дано си вземе поука и спре. - въздъхна Афсол.

- Ще видим. - въздъхна Силиа. - Нека влизаме вътре.

Афсол кимна и двамата с Аша последваха Силиа. Принцът реши да премести Аша в стая близо до неговата. Той нареди на робите си веднага да се заемат със задачата.

Силас се върна в стаята си и строши една чаша в стената. Беше бесен. Не знаеше дали Аша щеше да получи първа отварите, но определено щеше да ги използва върху друга скъпа за Афсол жена.

Силас беше завел Ейда в Шиера за първата ѝ оргия с някакви изроди. Не му пукаше какво са я правили, забавляваше го, че идиотката изглеждаше съсипана след като я освободиха. Двамата влязоха в замъка и принцът широко се усмихна на чакащата ги Аша.
- Здравей, скъпа. - изрече той на милбърнски. - С курвата се върнахме.

- Е, успя ли да купиш отварата? - радостно попита Аша.

Силас поклати глава.
- Не, все още не. Ще ми трябва още злато. Може би ще се наложи да я продам още няколко пъти. Не се тревожи, скоро всичко ще бъде наред. - усмихна се отново принцът.

Ейда реши да не слуша глупостите на тези двамата. Беше подлагана на какво ли не от Силас, но онези мъже в Шиера бяха още по-отвратителни. Момичето ги подмина и тръгна към стаята си.

Аша забеляза, че Ейда се промъква покрай тях и с бързи крачки стигна до нея, сетне заби пръстите си в предмишницата ѝ.
- О, не си познала, проклетнице. - изсъска тя. - Върви!
Принцесата я поведе към стаята на Ейда, сетне грубо я избута вътре и затръшна вратата.
- Събличай се! - нареди ѝ тя.