Замъкът на Афсол Фингел

Афсол също реши да се оттегли. И той като Силиа трябваше да подготви въпроси към Клара. Доближи се до мястото на Сандреа и се приближи по-близо до него.
- Искам да се навърташ от време на време край замъка на Елвира и да шпионираш. - изрече тихо принцът, колкото Сандреа да го чуе. - Нападателят ѝ още е на свобода и не искам тя отново да пострада.

- Разбира се. - отвърна Сандреа и Афсол се оттегли.

- Всичко наред ли е, принц Сандреа? - попита Аша.

- Да, няма за какво да се притеснявате. - отвърна Сандреа, допи виното си и напусна трапезарията.

След като са увери, че са съвсем сами, Аша изтърва шумно вилицата в чинията си.
- Онази проклетница не биваше да се връща. - изсумтя принцесата и започна да говори на милбърнски. - И преди нямах шансове с Афсол, а сега още повече. Ще започне да му пълни главата с мисли за онази нещастница Елвира.

Силас отпи от виното си.
- От една страна се радвам - скоро няма да спиш с Афсол отново, от друга не съвсем. Не можем да си позволим да изпуснем толкова злато. - въздъхна принцът. - Смятам тези дни да посетя тоя остров Шиера. Доста неща научих за него, докато посещавах Кросфайър Муунлайт.

- Опасно е. Там е пълно с престъпници, ако думите на всички са верни. - изрече Аша. - Не трябва да излагаш живота си на опасност.

Силас скръсти ръце.
- А как предлагаш да отровиш ума на Афсол? С мили думи и невинно държание не се получава, виждаш. - изсъска принцът. - Тук няма такива добри билкари, а онази робиня на Силиа няма да помогне за нещо такова. Ще отида на острова и ще проуча.

- Добре да кажем, че ще намериш онова, което ще ни помогне - как ще го купиш? Ние нямаме злато. Афсол надали ще ти даде.

- Така е, но горе-долу съм измислил как да се разплащам с когото и да е. Нека първо открия това, което ще ни помогне и после ще мислим за разплатата. - усмихна се Силас.

- Добре, дано се получи. - изрече Аша и отпи от чашата си.
Надяваше се Силас да намери нещо полезно, защото ѝ омръзна да се преструва на невинна пред Афсол. Това изобщо не ѝ помагаше. Той постоянно я отблъскваше, а така не се правеха бебета.

- Ако си се нахранила, предлагам да отидем в тайната ни стая. - изрече Силас и облиза устни.

- Добре. - отвърна Аша и присви устни.
Не ѝ се искаше да спи със Силас, особено след онова, което ѝ причини, но не можеше и да му откаже. Определено не желаеше гневът му отново да е насочен към нея.

Силас се върна със смесени чувства. Проучването му даде добри резултати. Той откри Аша да пие топло мляко отвън на беседката.
- Какво правиш на студено? Да се разболееш ли искаш?

- Пия топло мляко, добре съм. - изрече Аша и му направи място да седне. - Какво стана днес?

- Мина много добре. Никак не е трудно да се сдобиеш с отвара или нещо друго, което да отрови ума на Афсол. - засмя се Силас, сетне тежко въздъхна. - Проблем са парите, разбира се. Обещах им Ейда за няколко оргии. Алхимикът много се зарадва да чуе, че е няма, не знам защо.

Очите на Аша блеснаха от радост.
- Това е чудесна новина! - възкликна тя. - Още утре им я предай. Не ме интересува през какво ще премине тази кучка, ако ще означава да държа в ръцете си нещо, което да вкара Афсол в леглото ми.

Силас се ядоса от изказването на Аша.
- Изглеждаш много въодушевена да вкараш принца в леглото си. Какво те прихваща пак? - заплашително изсъска принцът и зарови ръка в косите на Аша, сетне ги стисна.

Аша хвана ръката на Силас, опитвайки се да освободи косата си.
- Не, на теб какво ти става? - изсумтя принцесата и успя да се отскубне от хватката му, сетне се изправи. - Ти полудяваш ли? Толкова много ли ме ревнуваш? Хем искаш да го вкарам в леглото си, хем се ядосваш, когато казвам, че ще го направя. И на мен не ми харесва, но не е като да имам особен избор.

- Грам не изглеждаш ужасена. - намуси се Силас. - Имай късмета да хлътнеш по този.