Замъкът на Афсол Фингел

Силиа изпрати Серена и задърпа чувала вътре и тежко въздъхна. Да разговаря с Лилит щеше да бъде същинско бедствие!

Силиа получава 100 000 злато.

Силиа реши да се прибере в замъка на Афсол. Всичко отново щеше да върви с краката нагоре. Принцесата отиде във всекидневната и си наля чаша уиски, без да обръща внимание на брат си. 

- Здрасти и на теб. - изрече Афсол и стана от мястото си, за да се доближи до нея. - Не знам какво отново се върти в главата ти, но аз не съм част от проблема, нали? 

- Може и да си. Ако не се беше съгласил да се ожениш за Аша, Елвира щеше да е тук. 

Афсол сви устни.
- Тук си права. Въпреки това обаче, нищо не ти пречи да посещаваш Елвира. Знаеш къде живее. - отвърна принцът и си наля чаша уиски. - Не ми казвай, че отново ще заминеш на онова място. 

- Ще се наложи да изчакам малко. Агрономите се съгласиха да ми направят оранжерия, в която да мога да гледам различни зеленчуци. Строителите от Еритос пък ще ми направят фонтан и басейн, които ще отнемат доста време, за да започнат да функционират добре. 

Афсол се усмихна. Това означаваше, че тя ще има достатъчно време, за да осъзнае, че може би не е добра идея да живее сама на онова място.
- Познавайки те, къщата ще е хубава. Защо не я запазиш като място за отдих? Не знам къде точно се намира този остров, но надали е близко. 

- Това е едно от хубавите неща относно него, далеч е. Отнема дни летене. 

- И причиняваш това на Клеодора? На нея как ѝ се отразява цялата тази ситуация? 

- Не ѝ се отразява зле. Има какво да яде и ловува, да, предимно риба, но не се е оплаквала. - отвърна Силиа и отпи от чашата си. - И ти ли ще опитваш да ме разубедиш да се върна тук? 

- Тук е домът ти. Семейството ти е тук, приятелите ти. Какво повече ти трябва? 

Силиа извъртя очи.
- Спокойствие. Омръзна ми всеки път да се занимавам с ненормалници на онези партита. Каквото и да направя, каквото и да не направя, всичко винаги се обръща към мен. Ако спра да ги посещавам, ще започнат да се изтърсват пред дома ми, за да питат какво става. Затова реших да се преместя далеч от всичко и всички. Най-добре щеше да бъде да изчезна завинаги, но уви, никога няма да се случи.
Силиа остави чашата си на лавицата и излезе от всекидневната. 

Афсол се притесни. Надяваше се Силиа да не е решила да се премести на онова място, за да се самоубие и да няма кой да предотврати това. 

Силиа влезе във всекидневната. Беше доста объркана от миналата вечер. Тя бе взела със себе си чашата чай и отпи глътка преди да седне в едно от креслата. 

- Добре ли си? - попита Сандреа. Афсол бе споменал притесненията си относно преместването на Силиа. 

- Да... Не знам. - въздъхна Силиа. - Не помня кога съм си легнала, нито какво съм облякла. Последните ми спомени са как чета книга, след това... просто се събудих в леглото си. 

Сандреа сбърчи вежди.
- Не е чак толкова странно. Понякога се самозабравяме. 

Силас бе дочул гласове от всекидневната и реши да подслушва. Изобщо не му харесваше какъв разговор водеха Силиа и брат ѝ. 

Силиа разтърка чело с ръка.
- И аз това си казвах, но вече мисля, че има някакъв шаблон. Не за пръв път изпитвам това чувство. - изрече принцесата. - Един път пишех неща за парфюмерията и в следващия момент се събудих в стаята си, без спомени за това как съм отишла там. 

- Сигурна ли си, че не злоупотребяваш отново? По-добре си признай докато е време. Ще те изчистим и без Афсол да знае. - изрече Сандреа. 

Силиа рязко обърна глава към брат си. Той чуваше ли се какви ги говореше? 
- Ти сериозно ли? Не взимам опиум, стига сте го обръщали винаги натам. - изсумтя принцесата.
Нямаше да споделя мрачните си мисли със Сандреа, че сигурно веднага щяха да я изпратят в лудницата. От известно време наистина ѝ се въртеше в главата да вземе опиум, но бързо разсейваше тези мисли с други неща. Нямаше да посегне към това отново. 

Силас лукаво се усмихна. "Взимаш, взимаш, просто не знаеш.", помисли си той. "Няма да разбереш за това, нито за онова, което се случва, когато си под влияние на тези неща." 

- Тогава говори с Матилда за това. Изглежда нещо много притеснява ума ти, за да не помниш кога си лягаш. 

Силиа отново въздъхна и отпи от чая си.
- Затова си тръгнах от тук. Нямах проблеми, докато бях на острова. Върнах се и започнах да забравям. 

- Сега ще кажеш, че съм се наговорил с Афсол, но постъпката ти е наистина глупава. - изрече принцът. - Хората имат нужда от други хора, за да се чувстват пълноценни. Самотата боли почти като физическа болка. Не си го причинявай.