Замъкът на Афсол Фингел

Силиа извъртя очи. Колкото и да го притискаше, Афсол нямаше да ѝ каже какво иска баща им от него.
- Ще се погрижа за проблема ти. За пореден път. - скръсти ръце принцесата. - Обаче ще пиеш много по-малко. Заради алкохола не знаеш какви ги вършиш и вече не съм сигурна дали не си станал алкохолик.

Афсол се засмя и мигом съжали.
- Това не е така, Сил.

- Много силно се съмнявам, батко. - изрече Силиа. - Ти изпиваш две големи само докато си говорим. Кой знае колко още консумираш, докато няма никой около теб. Сега ме извини, отивам да се погрижа за проблема ти.

Афсол ѝ благодари и се отпусна назад в стола си. Надяваше се махмурлукът му скоро да отмине.

Силиа отиде в стаята си и взе една от отварите си против забременяване. Определено не можеше да покани Аша отново на чай, затова трябваше да действа по друг начин. Принцесата реши да помоли и Исай за помощ, Аша надали щеше да се навие доброволно да изпие отварата. Драконът отначало не желаеше, но Силиа ѝ спомена, че това може да навреди на Афсол и тя накрая склони да помогне. Двете се отправиха към стаята на Аша. Силиа дори не почука на вратата, а направо влезе.
- Трябва да призная, че много внимателно си играеш картите. - усмихна се принцесата.

Аша се сепна от внезапната поява на Силиа и се изправи от мястото си.
- За какво говорите? - попита принцесата.

- Не се прави на ударена. Спала си с Афсол снощи. - въздъхна Силиа. - Отново си се възползвала от слабостта му, похвално.
Принцесата остави шишенцето със зеленикавата течност върху бюрото.
- Изпий го.

Аша погледна към отварата и присви очи.
- Отрова? Искате да ме убиете?

- За това, че се опита да убиеш Хектор, несъмнено. Не мисля обаче, че още го заслужаваш. Против забременяване е, вече си пила такава. - посочи Силиа шишенцето. - Изпий го.

- Не! - поклати глава Аша. - Не съм се възползвала от принц Афсол, той буквално ми нареди да го направя, не посмях да откажа. Ако съм бременна ще е най-добре за всички ни. Ще си тръгнем веднага щом се потвърди. Не желаете ли това?

Силиа се намръщи.
- Брат ми не е долен изнасилвач, не би ти наредил подобно нещо. И съжалявам, но няма да е добре за никого, освен теб и побъркания ми б... крал Селиандър. Нищо лично спрямо теб, но не бих позволила едно невинно дете да отрасне по такъв ужасен начин. Селиандър няма да го превърне в добър човек.

- Това не е наше решение, госпожице Силиа. - поклати глава Аша. - Ако съм бременна ще си тръгна съвсем скоро.

- Значи няма да е доброволно, жалко. - изцъка с език Силиа. - Съжалявам, скъпа, но никой не би позволил да си тръгнеш с бебе от тук.
Принцесата се обърна към Исай.
- Моля ти се, просто я хвани и я дръж здраво. Аз ще се погрижа за останалото.

Аша дори не успя да реагира на време. Исай я хвана за ръцете и ги изви зад гърба ѝ.
- Какво ще правите? - извика Аша и започна да се съпротивлява. - Не може да се държите така с мен.

- Ако беше решила да съдействаш, нямаше да се държа така. Ти обаче отказа. - сви рамене Силиа. - По един или друг начин ще изпиеш тази отвара.
Принцесата взе шишенцето и го отвори, сетне доближи Аша и я стисна за косата, издърпвайки главата ѝ назад. Тя изля отварата в устата на Аша и я запуши с ръката си, за да може идиотката да преглътне.

Аша преглътна и след това Силиа я пусна. Така ѝ се искаше да я наругае, но не можеше.
- Защо го направихте? - извика Аша.

- Сексът води до грешки, които не искаме да се случват. - изрече Силиа и се усмихна. - По-добре стой по-далеч от леглото на брат ми, иначе тези срещи ще се повтарят доста по-често.
Силиа остави шишенцето на бюрото и се обърна към Исай.
- Ще трябва да останеш и да я наблюдаваш час-два. Първата ѝ мисъл ще е да отиде да повърне.

Аша изсумтя. Тази пък от къде се беше сетила, че има такива намерения? Силиа излезе от стаята ѝ, а Исай я пусна.
- Ще си платите, когато Афсол научи.
Исай само ѝ се изсмя.
- Мисля, че точно той ни изпрати. Пък и какво ще ми направи този дрисльо? Абсолютно нищо. - изсъска драконът. - Лягай си, че лесно си губя търпението и не отварата, ами боят, който ще ти тегля ще е достатъчен да не забременееш никога.
Аша не посмя да спори и седна върху леглото си. Трябваше да измислят нещо друго със Силас, за да не може Афсол да се усети.

Силас откри Аша в трапезарията да закусва.
- Добро утро, скъпа! Предполагам спа добре?

- Може да се каже. Какво направи ти? - попита Аша. Не ѝ беше особено приятно да знае, че Силас е прекарал времето си с онази проклетница Силиа.