Замъкът на Афсол Фингел

Силиа отново се засмя.
- Както и Афсол трябваше да се разправи с вас. - изрече тя. - Ако баща ми беше дошъл и бе казал, че трябва да се омъжа за Силас, просто щях да убия единия от двамата. Чисто и просто. Както казах - не се продавам за армия и злато. 

- В тежки времена правим каквото трябва, за да оцелеем. - въздъхна Аша. Тази се мислеше за много специална. - Трябва да се върна с бебе в Милбърн, ако искам да оцелея. 

- Ако беше приела щедрото предложение на Крис и Афсол, сега щеше да си някъде много далеч и да си живееш добре. Ти обаче предпочете да съсипваш живота на брат ми. - изсъска Силиа, сетне погледна Аша студено. - Няма да си тръгнеш с бебе от тук. 
Принцесата излезе от стаята и отиде в нейната. Чудеше се дали да не отиде на самотния остров за няколко дни. Там нямаше да има от къде да вземе опиум и да искаше.

Аша се изсмя. Тази щеше да види. 

Силас завари Аша във всекидневната.
- Защо стоиш тук? 

- Не искам да се засичам с онази проклетница Силиа. - отвърна Аша. - Изглежда малката ти идея работи. Тя е кисела, на обяд забелязах, че трепери. Явно е започнала да се пристрастява.

Силас въздъхна.
- Така е, но не знам дали беше най-добрата идея. Дори и Афсол да я изрита, това ще възпре възможностите ми да се забавлявам с нея.

Аша сви рамене.
- Може би е за добро. Тя не се усеща, но започва да се съмнява, че нещо става с нея. По-добре е да спреш с това. - изрече принцесата. 

Силас ядно въздъхна.
- И можеше да не ми пука толкова, ако ти ставаше за нещо. Обичам те, но в това никак не те бива, дори не знам защо. От толкова години сме заедно. - извъртя очи принцът. - Както и да е, ще измисля начин отново да се виждам със Силиа.

Аша въздъхна. Сандреа поне нищо не казваше, ама то и това не можеше да се нарече нормален секс. Все едно, не разбираше какво му става на Силас, нямаше и намерение да се занимава с това сега. 

Аша наблюдаваше как Силас запечатва отново бутилката с вино, която Силиа бе получила от някаква нейна работничка.
- Сигурен ли си, че ще се получи? 

- Да. Тя сега си почива, бутилката е почти запечатана. Даже не изглежда като да сме правили нещо с нея. Ако ще обвинява някого, това ще е работничката ѝ. - сви рамене Силас.
Бяха сложили около три глътки опиум - достатъчно, за да се изложи Силиа тази вечер.

- Нямам представа какво да очаквам от това, но добре. - сви рамене Аша.
Силас остави бутилката, както я бяха намерили. Принцесата щеше да се позабавлява на гърба на другата тази вечер. 

- Ще разберем тази вечер. - изрече Силас и двамата с Аша излязоха от библиотеката, където бе виното. 

Афсол не можеше да чака повече Силиа да се събуди. Гневът му снощи така и не премина. Не можеше да повярва, че сестра му отново взима опиум. Това беше повече от безумно. Принцът взе ключа за стаята от бюрото ѝ и с бързи крачки се отправи към спалнята ѝ. Отключи я и забеляза, че тя още спи, както я остави снощи. Приближи се до нея и яростно я разтърси.
- Ставай! - извика принцът, продължавайки да я бута да се събуди. 

Силиа стреснато отвори очи. Не разбираше какво се случва.
- Батко? - изрече тя. - Какво става?

Афсол изсумтя и скръсти ръце.
- Какво става ли? - извика Афсол. - Искам да знам кога пак започна да се друсаш! 

- Какво? - очите на Силиа се разшириха от ужас. - Какво говориш? Не се друсам! 

Афсол стисна ръкавите на ризата си, за да не я зашлеви.
- Така ли? - продължи да крещи принцът. - Щом е така, защо не ми кажеш какво стана на партито снощи. Обзалагам се, че помниш. 

Силиа се опита да си припомни какво бе станало на партито. Спомни си, че Елвира се опитваше да провокира Афсол с роклята си, но не помнеше нищо друго след това.
- Аз... не знам. - изрече принцесата. - Но не се друсам, заклевам се!

Аша дочу виковете на Афсол и побърза да се промъкне до стаята на Силиа. За нищо на света нямаше да изтърве този цирк. Тя остана на безопасно разстояние, за да подслушва. 

Афсол изсумтя. Имаше ли смисъл да продължава да го лъже? Защо предпочиташе да се оплита в лъжи, вместо да си признае? 
- Значи няма да си признаеш. Трябва ли да те набия, за да потвърдиш? - вирна вежда принцът. - В бутилката ти вино има опиум. Какво ти става, по дяволите?! Защо отново употребяваш след като толкова време се бори с това? 

Силиа не разбираше. В бутилката ѝ с вино е имало опиум? Очите ѝ започнаха да се насълзяват. 
- Батко, заклевам се, не взимам! Нямах представа, че в бутилката има. - изрече принцесата. - Една от работничките в парфюмерията имаше рожден ден вчера и ми даде тази бутилка вино за почерпка. Нямах представа какво има вътре, дори не знам как е научила, че съм употребявала. 

Афсол въздъхна. Макар и това да бе странно, имаше известна логика. Лилит бе сложила опиум в питието на Силиа преди време, не беше съвсем изключено някой друг да се е опитал да ѝ навреди. Надяваше се да е това, иначе алтернативата щеше да бъде много по-ужасна. Въпреки това, нямаше просто ей така да ѝ повярва.
- Хубаво, щом е така, тогава предполагам нямаш против да претърся стаята и вещите ти. - изрече принцът. 

- Нямам. - отвърна Силиа.
Нямаше как да намерят опиум, тя не употребяваше. След това трябваше да намери работничката си и да си поговори с нея.