Замъкът на Афсол Фингел

- Не. - отвърна Афсол на ефоски. Притесняваше се, че дори и тревата може да има уши. - Щастлив съм. 

Сандреа въздъхна.
- Странно. Не съм те чувал да казваш това, откакто Аша влезе в животите ни. Какво става? 

Афсол си пое дъх. 
- Поздравления, ще ставаш чичо. 

Сандреа се изненада.
- Аша е бременна? 

- Моля?
Афсол разбра как звучат думите му и въздъхна.
- Не, ако тя беше бременна щеше да ставаш баща... и чичо по други причини. - махна с ръка принцът. - Елвира е бременна. 

Сандреа беше още по-изненадан.
- Виж ти. И в най-смелите си мечти не бих предположил, че нещо подобно ще се случи между вас. - отвърна принцът. - Поздравления! Сигурен ли си, че е твое? 

- Да. Тя потвърди. - отвърна Афсол. - Не знам още как да го приема. Много е странно. 

- Сякаш ти е за пръв път. - засмя се Сандреа. - Обаче... има пречки, наясно ли си? Аша е в картинката. 

- Знам. И именно заради това ви давам още месец, след което ще изпратя писмо до баща ѝ, че искам да разтрогнем брака си. И без това изглежда няма изгледи да се получи. - въздъхна принцът. - Искам да бъде до Елвира през този период. Още е рано, но скоро започват съществени неща и не желая тя да е сама. 

- Трябва да кажеш на Аша защо го правиш, макар и да не ти харесва. - въздъхна Сандреа. - А Силиа? Ти си решил, че не е част от семейството, но тя има отношения с Елвира, ще е леля на бебето. 

Афсол се намръщи и отпи от уискито си.
- Няма нужда Аша да знае реалната причина. Това, че не може да забременее е достатъчно важна причина да не търпя това повече. - отвърна принцът. - И не споменавай Силиа. Елвира я игнорира, това е добре. Няма да ѝ позволя да е в живота на детето ми. Не желая хора като нея около нас. 

- Тя ни е сестра. Може и да си я отписал, но бебето няма вина. То ще реши дали иска леля си в живота си или не. 

- Докато стане достатъчно голямо, че да реши дали тя може да е в живота му, тя сигурно ще е предозирала и умряла някъде. - изсумтя Афсол. - Не я намесвай, изобщо даже. И също така, не казвай на никого. 

- Разбира се. Не съм клюкарка. Вие ще решите кога да кажете на всички. - отвърна Сандреа. - Обаче не си прав за Силиа. 
Принцът реши да се оттегли. Надяваше се всичко да се нареди в положителна посока. Бебето не заслужаваше да расте между влошени отношения. 

Афсол въздъхна. Изобщо нямаше над какво да размишлява. Силиа щеше да види това дете само през трупа му. 

Силиа все пак реши да пробва със странното изнудване. Тя бе написала бележка с друг почерк и малко правописни грешки, за да не заподозрат, че е тя. Беше изпратила писмото с пратеник. То бе адресирано до Силас и в него пишеше:
"Силиа Фингел ще ознае за онува, което сте сторили. По-добре си презнайте сами, за да ви бъдът простени грежките по-лесно."

Силас излезе отвън тъкмо навреме да се засече с пратеника. Той му предаде писмото и мъжът се учуди. Не очакваше нищо от никого. Той благодари и пратеникът замина, а Силас отвори писмото. Лицето му пребледня, когато прочете бележката. Това беше повече от ужасно. Нямаше представа какво да направи, но не можеше да допусне тази да научи истината, това щеше да е краят за него и Аша. Той отиде да се преоблече, след което реши да открадне камъка за телепортация на Афсол.
- Жалко, че все пак така трябваше да се стекат нещата. - въздъхна принцът.

Силас се прибра и веднага отиде да се измие и преоблече. Трябваше да унищожи дрехите си. Той влезе в банята и се стресна, когато Аша се появи на вратата.
- Защо не чукаш, тъпачке? 

Аша погледна окървавените му ръце и преглътна.
- Какво си направил? 

Силас въздъхна и продължи да търка ръцете си.
- Някой ми изпрати бележка, че Силиа ще узнае за нещата, които направихме. - отвърна той на милбърнски. - Трябваше да я убия. 

Очите на Аша се разшириха от страх.
- Какво? - гласът ѝ едва излезе. Тя се опита да се овладее. - Какво си направил, по дяволите? 

- Каквото чу. - изсумтя мъжът. - Нямаше как да я оставя жива. Истината не бива да излиза наяве. Тя е във влошени отношения с всички, никой няма да задава въпроси. 

- Тя има братя и влиятелни приятели. Мислиш ли, че наистина на абсолютно никой няма да му пука? - Аша прокара ръка по лицето си. - Това вече е много опасно. Какво ще правиш, ако решат да изпратят истината на братята ѝ? И тях ли ще убиеш? 

Силас чак сега си даде сметка за това. За смъртта на Силиа щяха да разберат скоро, а онези които го изнудваха можеха да насочат вниманието си към братята ѝ.
- Ако трябва и тях ще убия. Афсол можем да го убием още тази вечер. 

- Не можеш да убиеш всички. Ако те умрат, друг ще получи информацията. И пак теб ще обвинят. - Аша поклати глава. - Трябва да избягаме от тук. Това излезе извън всякакви граници.