Замъкът на Афсол Фингел

- Бях ти казал - ще спра да помагам на Краунууд да спасят кралството си. Принцесата ще се върне в дома си, за да се омъжи за друг.
Селиандър стана от мястото си и се усмихна.
- Радвам се, че се съгласи. - изрече той. - Сватбата ви ще е след три дни.
Кралят се върна в замъка. Трябваше да изпрати писмо до шпионите си да оставят проклетата уличница Силиа на мира. Той изсумтя от яд. Афсол не прие този брак, за да има престолонаследник за Ефос, а за да спаси противната си сестра и любовницата си.

Сандреа беше забелязал, че баща му и Афсол си говорят в беседката и трябваше да разбере какво се случва. След като приключиха, той отиде да разпита брат си.
- Какво стана?

Афсол започна да разтрива слепоочията си. Беше получил главоболие.
- Татко ме заплашва със Силиа и Елвира. Открил е Силиа в Калабрия и дори е накарал шпионите си да откраднат Огърлицата от нея. - изрече принцът. - Трябваше да се съглася на проклетата сватба.

Сандреа присви устни.
- Проклятие. - изсумтя принцът. - Хората ми не ми казаха нищо за никакви шпиони. Какво ще правиш сега? Как така ще се ожениш за Аша?

- Имам ли друг избор, Сандреа? - изсмя се нервно принцът. - Освен ако не се случи чудо и не умра до три дни, няма да се отърва. Не желая нито Силиа, нито Елвира да пострадат заради мен. Татко би ги наранил, ако ще означава да ме контролира. Изобщо не бях помислил за това.

- Познавам те добре и не бих казал, че си човек, който ще остави просто така детето си. Достатъчно дълго беше отделен от дъщерите си и за съжаление, те се превърнаха в лоши хора, които посегнаха на Силиа, за да си осигурят трона. - изрече Сандреа. - Какво ще правиш?

- Все още не съм сигурен. - изрече Афсол. - Нямам намерение да имам дете от напълно непозната жена, което да не видя никога повече. Само говорех така, но може пък и наистина да не мога да създам дете. Дано е така.

- Не знам какво да ти кажа. - въздъхна Сандреа. - Може и да убиеш Аша след сватбата, защо не?

- Ще бъде твърде подозрително, пък и тази жена нищо не ми е сторила, за да заслужи подобно нещо. Баща ни трябва да убия, но колкото и отвратителен човек да е, не мога да намеря сили в себе си да го сторя. - въздъхна принцът. - Трябва да кажа на Елвира за избора си. Ти по-добре изпрати писмо на Силиа и я накарай да се върне. Искам да е край нас, за да можем да реагираме, ако татко все пак реши по някакъв начин да я нарани.

- Ако реши да се върне. - изрече Сандреа. - Ще ѝ напиша нещо, дано дойде.
Принцът се оттегли.

Афсол остана на беседката. Баща му се беше постарал да му съсипе живота. Една година беше твърде много време, за да стои далеч от Елвира, но така се налагаше. Трябваше да ѝ каже за избора си и се чудеше каква щеше да бъде реакцията ѝ. Каквото и да предстоеше, той знаеше, че тя ще си тръгне и този път няма да се върне. Тази мисъл накара сърцето му да се свива болезнено в гърдите му.

Елвира откри Афсол в библиотеката. Не разбираше какво му става, но от вчера я отбягваше. Тя затвори вратата след себе си и пристъпи към него.
- Какво ти е? Изглеждаш доста унило.

Афсол стана от мястото си и доближи Елвира, сетне я прегърна силно. Вдиша от аромата на косите ѝ, сетне зарови ръка в тях. Трябваше да се наслаждава на тези малки моменти, тъй като съвсем скоро нямаше да може. Трябваше да ѝ каже, че е приел да се ожени за Аша, но не можеше да намери сили в себе си да го стори.
- Нищо, просто се чудя как да се отърва от татко и досадните му гости. - тихо отвърна той.

Елвира отвърна на прегръдката му и въздъхна.
- Предполагам, че ще реши да си тръгне, ако настоятелно му отказваш. - изрече жената. - Не може да те принуди да се ожениш.

Афсол горчиво се усмихна. "Само ако знаеше.", помисли си той, но не посмя нищо да каже.
- Съмнявам се, но времето ще покаже. - отвърна принцът. - Искаш ли да се разходим? Имам нужда да избягам от този замък за малко.

Елвира кимна.
- Добре.

Афсол и Елвира напуснаха замъка. Принцът се надяваше някой да ги нападне и да го убият, че да се отърве от този кошмар.

Силас отиде в стаята на Аша.
- Здрасти, скъпа. - изрече той на родния им език, сетне я прегърна. - Липсваше ми.

Аша почти веднага го отблъсна.
- Ти полудя ли? - изсъска тя. - Някой може да влезе и да ни види.

Силас отиде да заключи вратата, сетне се върна при принцесата и страстно целуна устните ѝ.
- На онзи кораб едва се сдържах да не те награбя. - изрече той. - Трябва да си намерим някое тайно място, където да се виждаме.

Аша въздъхна и отвърна на целувката му.
- Прав си, но трябва да бъдем внимателни. Не можем да рискуваме някой да ни види. - изрече тя. - В Милбърн убиваше свидетелите, но тук ще е много подозрително.

Силас се усмихна и избута Аша върху леглото.
- Тогава ще се постараем да си намерим място, на което да не стъпват много хора.
Той започна да съблича роклята на братовчедка си. Докато пътуваха трябваше да задоволява нагона си с Ейда, но вече можеше свободно да бъде и с Аша.

Аша погали лицето на Силас и се остави в ръцете му. И на нея ѝ липсваха моментите им заедно, но нямаше как. Корабът не беше място, на което да се виждат.

Силас свали дрехите си и обърна Аша по корем.
- Надявам се този Афсол да те забремени по-бързо, за да мога да се наслаждавам изцяло на тялото ти. - изрече той. - От години копнея за този момент, но ако го сторя, стойността ти ще падне.

- След този брак пак ще падне, но няма да ми пука особено, ако това ще означава да сме отново богати и да не се тревожа за нищо. - отвърна Аша.