Замъкът на Афсол Фингел

Селиандър сви рамене.
- Нищо. Все още. - отвърна той. - Шпионите ми успяха да върнат Огърлицата при нейните истински собственици, какво ли още могат да сторят. Получиха няколко инструкции от мен и от теб зависи какво ще получат след три дни. Честно казано, не ме интересува дали онази противна уличница ще умре в Ефос или на друго място. Знаеш ли, че е започнала да пие бяло вино?
Кралят прибра Огърлицата.
- Може съвсем случайно някой да ѝ продаде подправено с отрова вино и тя да умре почти мигновено. - усмихна се Селиандър. - Драконът ѝ е силен, но не би могъл да я спаси.

Кръвта напусна лицето на Афсол.
- Не би посмял. - изрече принцът.

- Не бих ли, наистина? Вече съм издал заповед за екзекуцията ѝ, разбира се че бих го сторил. - засмя се Селиандър. - Нека обаче спрем да говорим за онази уличница, тя никак не е важна.
Селиандър се загледа към замъка.
- Любовта е прекрасно чувство, нали? Грижа те е за твоята любима, желаеш да ѝ осигуриш щастие и спокойствие, искаш да благословиш земята, по която върви и дори да свалиш света в краката ѝ, прав ли съм? - изрече той. - Не съм съвсем сигурен дали си насочил любовта си към правилната жена.

- Какви глупости говориш? - попита Афсол.

- Е, то си личи. Ясно ми е като бял ден, че не изпитваш просто сексуално привличане към онази Елвира. - отвърна Селиандър. - Предполагам не желаеш да се случи нещо лошо с нея, нали?

- Ти полудя ли? - извика Афсол. - Не съм влюбен в Елвира и не я намесвай в игричките си. Тя няма нищо общо.

- Не съм я намесил. Мога да я намеся обаче, ако продължаваш да отказваш. - изрече Селиандър. - Добре, може и да не сторя нищо на тази Елвира, но за онази курва Силиа, не обещавам.

- Ти си се превърнал в един отвратителен човек! - извика принцът. - Заплашваш ме със Силиа и Елвира, за да се оженя за Аша ли?

- Не те заплашвам, сине. - изрече Селиандър. - Казвам ти какво би станало. И не съм отвратителен. Превърнах се в отчаян човек, заради онази курва Силиа. Вини нея за проблемите си.

- Силиа не ти е виновна за нищо! - изрече Афсол. - Ти реши да вярваш в небивалици, които сам си измисли. Тя не е курва, нито взима опиум.
Принцът не можеше да позволи нещо лошо да се случи със Силиа или Елвира. Можеше и да може да защити Елвира по някакъв начин, но нямаше представа баща му какви инструкции бе дал на хората си и дали онези нещастници нямаше да наранят сестра му. Очевидно беше притиснат в ъгъла и трябваше да се съгласи с условията на баща си. Обаче нямаше да докосне онази жена.
- Хубаво, ще се оженя за Аша. - каза накрая принцът. - Този брак хубаво ще продължи само година, но какво ще се случи наистина, ако не мога да създам наследник?

- Бях ти казал - ще спра да помагам на Краунууд да спасят кралството си. Принцесата ще се върне в дома си, за да се омъжи за друг.
Селиандър стана от мястото си и се усмихна.
- Радвам се, че се съгласи. - изрече той. - Сватбата ви ще е след три дни.
Кралят се върна в замъка. Трябваше да изпрати писмо до шпионите си да оставят проклетата уличница Силиа на мира. Той изсумтя от яд. Афсол не прие този брак, за да има престолонаследник за Ефос, а за да спаси противната си сестра и любовницата си.

Сандреа беше забелязал, че баща му и Афсол си говорят в беседката и трябваше да разбере какво се случва. След като приключиха, той отиде да разпита брат си.
- Какво стана?

Афсол започна да разтрива слепоочията си. Беше получил главоболие.
- Татко ме заплашва със Силиа и Елвира. Открил е Силиа в Калабрия и дори е накарал шпионите си да откраднат Огърлицата от нея. - изрече принцът. - Трябваше да се съглася на проклетата сватба.

Сандреа присви устни.
- Проклятие. - изсумтя принцът. - Хората ми не ми казаха нищо за никакви шпиони. Какво ще правиш сега? Как така ще се ожениш за Аша?

- Имам ли друг избор, Сандреа? - изсмя се нервно принцът. - Освен ако не се случи чудо и не умра до три дни, няма да се отърва. Не желая нито Силиа, нито Елвира да пострадат заради мен. Татко би ги наранил, ако ще означава да ме контролира. Изобщо не бях помислил за това.

- Познавам те добре и не бих казал, че си човек, който ще остави просто така детето си. Достатъчно дълго беше отделен от дъщерите си и за съжаление, те се превърнаха в лоши хора, които посегнаха на Силиа, за да си осигурят трона. - изрече Сандреа. - Какво ще правиш?

- Все още не съм сигурен. - изрече Афсол. - Нямам намерение да имам дете от напълно непозната жена, което да не видя никога повече. Само говорех така, но може пък и наистина да не мога да създам дете. Дано е така.

- Не знам какво да ти кажа. - въздъхна Сандреа. - Може и да убиеш Аша след сватбата, защо не?

- Ще бъде твърде подозрително, пък и тази жена нищо не ми е сторила, за да заслужи подобно нещо. Баща ни трябва да убия, но колкото и отвратителен човек да е, не мога да намеря сили в себе си да го сторя. - въздъхна принцът. - Трябва да кажа на Елвира за избора си. Ти по-добре изпрати писмо на Силиа и я накарай да се върне. Искам да е край нас, за да можем да реагираме, ако татко все пак реши по някакъв начин да я нарани.

- Ако реши да се върне. - изрече Сандреа. - Ще ѝ напиша нещо, дано дойде.
Принцът се оттегли.