Замъкът на Афсол Фингел

Силас проникна в задника на Аша и започна да се движи с умерено темпо. Нямаше търпение един ден тя изцяло да бъде негова. Отдавна щеше да е отнел девствеността ѝ, ако в Милбърн това не беше жизненоважно за една жена. Баща ѝ направо щеше да я убие. От години бяха влюбени един в друг и добре че съществуваше и този начин, по който да изразяват любовта си.

Аша тихо изстена. Тя също се надяваше с Афсол по-бързо да си направят дете. Беше се съгласил на брака и принцесата не разбираше защо ѝ бе казал всичко онова за децата, но и не я интересуваше особено. Щеше да зарине крал Селиандър с бебета, ако това ще значи тя да е богата и да не я грози опасността някой противен нещастник да я насилва и тормози само защото е унищожил родния ѝ дом.

Силас извъртя очи. Обичаше Аша, не искаше да я наранява, но не можеше да си обясни защо тя продължава да се държи като безжизнен труп в леглото.
- От години правим секс, не може ли да си малко по-жизнена? - изстена той. - Не бива да се държиш така, когато си с Афсол, иначе няма да те търси често.

Аша въздъхна и започна да посреща тласъците на Силас, както и да им отвръща. Не разбираше защо трябваше да си хаби енергията по този начин, беше едно и също всеки път.
- Честно казано, - изстена тя. - не бих му позволила да ме докосне щом разбера, че съм бременна.

Силас се усмихна доволно и я плесна силно по задника.
- Радвам се да го чуя. - изрече той и скоро свърши в нея. - Когато родиш ще си моя. Изцяло и единствено моя.

Аша се обърна към него след като приключиха и целуна устните му.
- Разбира се. - изрече тя. - Не че не обичам баща си, но се моля за по-бързата му кончина. Така ти ще станеш крал и ще мога да се омъжа за теб.

- Не бих те дал на друг. - изрече Силас и започна да облича дрехите си. - Трудно биха приели отношенията ни в Милбърн, но ще свикнат. Има време за това. Сега най-важно е да забременееш от този принц, за да имаме дом и богатства.
Принцът целуна още веднъж Аша, сетне отключи вратата.
- Ще потърся скришни места из този замък. Все ще има стая, която да не се посещава често от робите тук.
Той излезе от стаята на принцесата и забеляза, че Ейда е в коридора. С бързи крачки се приближи до нея и се огледа, сетне я хвана за косата и я избута в стаята ѝ. Блъсна я в стената и я удари с юмрук в корема, при което момичето падна на пода.
- Отново ли си вреш носа в чужди работи, глупачке? - изсъска той.

Ейда тежко си поемаше въздух. Тя постави ръка върху корема си и отрицателно поклати глава.

Силас приклекна до нея и я стисна за косата.
- Имай късмета да се опитваш да си пробутваш номерата тук. - изсъска той. - Ще се сбогуваш с още нещо, освен езика си.
Принцът пусна проклетницата, след което взе ключа от стаята ѝ.
- Аз ще реша кога ще излезеш от тук. - изрече той и излезе, след което заключи вратата.
Ако нямаше толкова много хора на онзи кораб, Силас щеше да я хвърли от него и да я остави да се удави. Уви, това нямаше как да се случи без някой да го забележи. Той се върна в стаята си и се приготви за лягане.

Сълзи започнаха да се стичат от очите на Ейда. Момичето нямаше представа на какво да се надява. Трябваше да опита да избяга, но принц Силас я наблюдаваше изкъсо, надали щеше да може. Тя седна на леглото си, явно щеше да продължава да живее в кошмар.

Сандреа откри баща си.
- Ти си ужасен! Защо причиняваш това на Афсол? Няма да спечелиш нищо, освен омразата на още едно от децата си.

Селиандър се усмихна.
- Може да се сърдите на онази противна пачавра Силиа. Ако беше кротка и се беше върнала с мен в Ефос, това нямаше да се случи. Защо не разбирате?

- Силиа не ти е виновна. Ти сам се подлъга по собствените си измислици, татко! - изсъска Сандреа. - Съмнявам се да получиш онова, което искаш. Афсол никога не би оставил детето си.

- Вече получавам това, което искам. Афсол ще се ожени за Аша, инак ще погребва противната уличница. Окото ми няма да мине, ще я убия. - изрече Селиандър. - Спрете вече с това, нищо няма да промените!
Кралят се оттегли в стаята си. Омръзна му всички да му надуват главата с тази сватба. Афсол щеше да се ожени и толкова!

Елвира се беше прибрала от пазар и се учуди, когато забеляза насред двора струпани разни бели декорации. Какво ставаше, по дяволите? Тя забеляза онази принцеса и се доближи до нея.
- Какво е това? Не мислиш ли, че избързвате малко с тези приготовления? - едва не се изсмя Елвира.

Аша тихо въздъхна и се обърна към Елвира.
- Да избързваме? Даже няма да успеем да смогнем. - отвърна спокойно принцесата. - Крал Селиандър дава разни нареждания и е впрегнал всеки да върши по нещо за утре, но времето много ни притиска.

- За утре? - учуди се Елвира. - Ще си заминавате? Но моля ви, няма нужда от празненство по този повод. Ние ще си го устроим и без вас.

Аша се престори на объркана. Знаеше, че тази няма никаква представа.
- Не Ви разбирам, госпожице Елвира, извинете ме. - изрече принцесата. - Утре е сватбата ни с принц Афсол и крал Селиандър ме помоли да избера декорацията за двора.

Елвира скръсти ръце.
- Сватбата ви? Афсол не е съгласен с тази сватба, нима ще го накарате насила да застане на олтара?

- Госпожице, Вие не знаете ли? - още повече се учуди Аша. - Принц Афсол се съгласи да се ожени за мен преди три дни. Утре ще е сватбата.

Елвира се разгневи и едва не изпищя от гняв. Афсол кога възнамеряваше да ѝ каже? На самата церемония ли? Жената изсумтя, нямаше какво да каже на тази проклетница повече. Тя тръгна да търси принца.

Аша се изкикоти тихо.
- Тъпачка. - изрече тя и се върна към работата си.

Афсол вървеше към всекидневната, когато забеляза Елвира да крачи бързо из коридора. Той се доближи до нея.
- Здрасти. - изрече.

Елвира го зашлеви без да ѝ мигне окото.
- Здрасти? - извика тя. - Имаш ли представа какво се случва на двора ти? Правят се някакви декорации за сватбата ти с онази идиотка. Сватба, за която аз очевидно не знам! Имаше ли намерение да ми кажеш изобщо?!

Афсол тежко въздъхна. Трябваше да каже на Елвира по-рано, не желаеше тя да научи от друг, но вече бе твърде късно.
- Аз... не знаех как да ти кажа. - отвърна тихо той. - Нямах избор, Елвира.