Замъкът на Афсол Фингел

Селиандър нареди на един от войниците си да му даде кутийката, в която беше приготвил пръстените. Той им ги сложи, сетне ги поздрави за венчавката.
- Поздравления! - изрече той. - Направихте ме много щастлив.
Кралят подкани гостите си да поздравят младоженците и всички се наредиха около тях.

Сандреа въздъхна и се доближи до Афсол, сетне му стисна ръката.
- Не виждам за какво по-точно да те поздравявам. - изрече той на ефоски. - Дано издържиш гнева на Елвира и Силиа.

- Просто влез в стаята ми довечера и ме довърши, моля ти се. - тихо изрече Афсол и се ръкостиска с няколко от войниците.

Силиа въздъхна и доближи Афсол.
- За мен е пълен шок всичкото това, но поздравления, предполагам. - изрече тя. Щеше ѝ се да го шамароса и да му се развика, но вече нищо нямаше да промени.

Елвира се доближи до двамата младоженци.
- Божества, никога не съм вярвала в любов от пръв поглед, но вие ме опровергахте. - засмя се тя. - Поздравявам ви! Пожелавам ви дълги години семейно щастие, разбирателство и дано имате поне пет-десет деца.

Афсол въздъхна.
- Елвира, нека поговорим по-късно. - тихо отвърна той.

- О, не, няма нужда. - изрече Елвира. - Известно ни е с какво ще сте заети по-късно, няма да ви отнемам времето от този момент. Ще се видим после на партито по случай празненството ви.
Елвира реши да си отиде в стаята, иначе щеше да се изложи още повече. Въобще не трябваше да бъде на това ужасно място.

Силиа реши да последва Елвира.
- Добре ли си? - попита принцесата, макар и да знаеше, че жената изобщо не е добре.

- Разбира се. - изрече Елвира и се усмихна. - Брат ти явно е бил пленен от красотата на тази жена и нейният характер. Не съм виждала толкова истинска и прекрасна любов. А твърдеше, че няма да се ожени за нея.

- А аз съвсем нищо не разбирам. Просто получих писмо от Сандреа, че Афсол ще се жени за друга и трябваше да дойда. - отвърна Силиа.

- Историята накратко: Семейството на тази Аша е във война някаква и са бедни. Баща ти им се отзовал на помощ, но в замяна пожелал Аша да се омъжи за Афсол и да му роди дете, което да отгледа и да го подготви за престолонаследник на Ефос.

Силиа много се учуди.
- И Афсол е съгласен с това?

- Преди три дни не беше. Вчера научих, че ще се женят. Той горкият не намерил начин да ми каже, затова тя го направи. Казвам ти, голяма любов искри там.

Силиа не можеше да повярва на чутото. Афсол под влиянието на опиум ли беше?
- Не знам какво да кажа. Съжалявам, Елвира. - изрече принцесата. - Може би ще продължи временно.

Елвира сви рамене.
- Ами уж една година, но се съмнявам. Казвам ти - влюбени са. Нека се наслаждават на голямата си любов. - изрече жената. - Извинявай, Силиа, довечера ще има парти, искам да си почина.

- Разбира се, ще те оставя.
Силиа излезе от стаята на Елвира и отиде да потърси Сандреа. Изобщо не желаеше да бъде сама край баща си или някой от войниците му. Тя откри по-големия си брат и остана при него.

След като всички поздравиха младоженците, както и Селиандър, кралят се обърна към Афсол и Аша.
- Спалнята ви е подготвена. - изрече мъжът. - Съветвам ви да не губите време, че довечера ще ви се наложи да посрещате гости, а аз и армията ми трябва да се подготвим за пътуване. Трябва да отнеса доказателство за консумирания ви брак на крал Зандър.

Афсол изсумтя. Но разбира се. Той извъртя очи.
- Нямах нужда да знам това. - намуси се принцът.

- О, имаше, имаше. - изрече Селиандър. - Като те знам, нямаше да го направиш. Сега вървете, нямате много време.

Афсол тежко въздъхна. Нямаше да докосне тази жена, независимо какво искаше баща му. Той помоли Аша да го последва и след като отидоха в спалнята им, изсумтя. Всичко върху леглото беше постлано в бяло.

Аша изобщо не се притесняваше. Знаеше какво ще ѝ се случи, искаше просто да приключи по-бързо и да забременее още тази вечер, за да може да бъде със Силас.
- Аз... да се съблека ли? - попита тя.

- Не. - поклати глава Афсол. - Наясно съм какво иска баща ми, но няма да стане. Няма да те докосна.

- Но... ние се оженихме. - недоумяващо изрече Аша. - Вече се предполага, че трябва да забременея от Вас. Как ще се случи, ако ние... не бъдем заедно?
Трябваше да се прави на свенлива девица.

- Нищо такова няма да правим. Годината ще мине, баща Ви ще има достатъчно злато, че да спечели войните, в които участва Милбърн. - изрече принцът. - Пък и наистина не съм сигурен дали мога да създам дете.

- Баща ми ще ме накаже, ако се върна все още... девица. Ще ме обвини в измама. - едва не се разплака Аша. - Моля Ви, нека просто приключим с това.