Замъкът на Афсол Фингел

- Ей, нещастнице! - извика Елвира. - За коя се взе, че да поставяш подобни условия?

Аша се престори на изплашена и се доближи още по-близо до Афсол.
- Извинявам се. - плахо изрече тя. - Не го намирам за нормално.

- И аз не намирам съществуването ти за нормално, проклетнице! - Елвира вече трудно се владееше. - Дойде тук с някаква сълзлива история, успя да омаеш Афсол и сега искаш да ме изгониш? Ти чуваш ли се?!

Афсол се зачуди. Трябваше ли да ги остави да се избият? Принцът реши да не го прави. Нямаше намерение да защитава Аша, макар и да излизаше точно така. Искаше да предпази само и единствено Елвира.
- Наистина е малко неловко. А и ако ви оставя и двете в замъка си, съм сигурен, че ще ме побъркате. - въздъхна принцът.

Елвира вирна вежди.
- Гониш ме? - попита тя. - След толкова време нищо и никаква дрипла ще застане между нас?

- Думите Ви ме обиждат, госпожице Елвира. - изрече Аша.

- Затваряй си устата да не чуеш още по-обидни слова. - изсъска Елвира. - Много смело от твоя страна да се правиш на интересна на хора с дракони. Не се знае дали някой няма да те изяде или пък изпепели.

- Достатъчно! - извика Афсол. - Млъкнете и двете! Няма нужда от нападки, нито от заплахи. А аз нямам никаква нужда да изживея следващата една година в тоя цирк.

- Разбира се. Имаш нужда да я изживееш спокойно, между краката на тая. - изсумтя Елвира. - Добре, така да бъде. Бъдете си много щастливи, радвайте се там на семейното си щастие и безгранична любов.
Божества, как само ѝ се искаше да ги метне през някой прозорец и двамата.
- Дано можеш да се справиш с раждането, принцесо. Дано не вземеш да загинеш, докато раждаш детето, което смяташ да продадеш за злато. - изсмя се жената. - А ти... Нямам представа какво да ти кажа. Вярно, че Борто те побърка, но не предполагах, че ще е чак толкова много! Жалко, че въпреки всичко ще трябва да се виждаме.
Елвира излезе от всекидневната. Тя отиде при Лиса и ѝ нареди да приготви багажа си. Нямаше да остави робинята си на Афсол и тази проклетница. Маркизата отиде в стаята си и започна да събира вещите си.

Силиа забеляза Елвира. Жената изглеждаше бясна. Принцесата я последва до стаята ѝ и се учуди, когато я видя да събира багажа си.
- Какво става?

- Ами на Афсол му идваме твърде много и вместо да разкара онази дрипла, той реши да изгони мен. - изсъска Елвира и продължи да събира нещата си.

Силиа не можеше да повярва на чутото.
- Изгонил те е? Как така?

- За любимата си би направил всичко. Тя дойде във всекидневната и му даде условията си. Не намирала за нормално любовницата на съпруга ѝ да живее под един покрив с нея. - изимитира гласа на Аша Елвира. - Брат ти реши да се отърве от мен. Не мога да им преча да си градят малкото гнезденце.

Силиа не знаеше какво да каже. Афсол съвсем се беше побъркал.
- Много съжалявам за станалото. - изрече тя. - Ще говоря с него.
Силиа отиде при Афсол и Аша. Принцесата се доближи до брат си и го зашлеви с всичка сила.
- То побърка ли се? Как си могъл да изгониш Елвира?

Афсол разтри бузата си.
- Не съм я изгонил. Просто раздразнението между нея и Аша ще расте, а не искам нито една от двете да пострада ненужно. - изрече Афсол. - Елвира ненужно ще се дразни, а не желая това.

- Ненужно? - вирна вежда Силиа. - Дразни се и с право. Заряза я с лека ръка, за да се ожениш за тази жена. Сега я и изгони, за да бъде жена ти спокойна. - принцесата вече крещеше. - Не, май е по-добре, че се случи така. Явно съм се заблуждавала - изобщо не заслужаваш горката Елвира.
Силиа излезе и затръшна вратата. Брат ѝ тотално се беше побъркал.

Афсол изсумтя и захвърли чашата си срещу стената. Беше бесен на себе си, но не можеше вече нищо да промени. Трябваше някак да издържи тази година, после да отпрати Аша и семейството ѝ.

Аша преглътна тежко. Не очакваше подобна реакция, това беше много лошо.
- Аз... Съжалявам.

- Съжалението ти няма да оправи нещата. - изрече Афсол като опитваше да звучи спокоен.

- С риск да ви ядосам още повече... - започна Аша. - Извинявам се, че създадох толкова много проблеми за толкова кратко време. Вижте, знам че не искате да го правите, но ако забременея в рамките на месец, още тогава ще мога да се прибера. Бащите ни ще са доволни, вие ще оправите отношенията си с Елвира и сестра ви, всичко ще е наред.

Афсол разтърка чело с ръка.
- Няма да е наред. Елвира и Силиа все някога ще ми простят, но аз никога няма да простя на себе си, ако създам дете, което да не мога да отгледам. - въздъхна той. - Не повдигай повече тази тема. И без това всички погрешно разбират нещата.

След като си събра нещата, Елвира и Лиса напуснаха замъка. Маркизата трябваше отново да гледа мутрата на Зола, но какъв ли избор имаше.

Всички се събираха за закуска един по един. Афсол беше седнал на мястото си, но столът на Елвира беше празен. Принцът тежко въздъхна, трябваше да започне да свиква. Вероятно повече нямаше да си оправи отношенията с маркизата и това го караше да се чувства зле.

Силиа също слезе за закуска. Беше опитала да се постави на мястото на Афсол и донякъде разбра защо бе постъпил така. На нея също нямаше да ѝ е никак приятно, ако Крисчън се беше оженил за някоя, а принцесата трябваше да живее под един покрив с нея. Само не разбираше Елвира ли опитваше да предпази или тази нахалница Аша. Тя седна на мястото си и поздрави Сандреа, който се настани до нея.

Аша и Силас също се присъединиха към семейството на Афсол. Жената усети тягостната обстановка на масата и тихо въздъхна. Беше в правото си да изгони онази жена, дори и бракът им да беше фиктивен, но май го бе сторила твърде рано. Трябваше да остави онази Елвира да ѝ стори нещо лошо в гнева си и тогава да се оплаква и опитва да я изгони. Тя поздрави от учтивост всички на масата и седна до Афсол.