Замъкът на Афсол Фингел

- Не там. - изрече Силиа. - Това място е на Елвира.

- Извинете. - изрече Аша и стана от мястото, сетне седна до Силас.
Издразни се, но нямаше да повдигне темата, тъй като не искаше още повече да ги настройва срещу себе си.

- А къде е Ейда? - попита Сандреа.

- От известно време съм тук и това момиче не е обелило и дума. Няма ли е? - полюбопитства Силиа.

- Ейда не се чувства добре. - отвърна Аша. - Относно другото, може да се каже, че е няма. Сполетя я ужасна трагедия, не съм сигурна дали историята е подходяща за маса.

- Няма особено значение. Тази маса е чувала какви ли не ужасяващи истории. - отвърна Силиа. - Изглежда като добро момиче, жалко че ѝ се е случило нещо лошо.

- Преди години разбойници нападнаха дома ѝ, тъй като тя живееше с майка си в края на столицата. - започна Аша. - Нападнали са нея и двете ѝ бебета. Не ми е ясно какво са откраднали, но накрая просто са постъпили отвратително - убили са децата ѝ и са отрязали езика ѝ. Не ни е ясно защо е била нужна подобна зверска жестокост. Когато разбрах, умолявах татко да ми позволи да я прибера в замъка и той го стори. Сега живее по-добре и най-вече в спокойствие.

Очите на Силиа се разшириха от изненада и ужас.
- Това наистина е ужасно. Дано намери за какво друго да живее. - изрече Силиа.

- Изглежда добре, но това може да е само привидно. Комуникацията с нея е лесна, но по-бавна. - изрече Аша. - Тя те разбира, но трябва да изчакаш да напише отговора си на парче хартия. С времето успяхме да свикнем с това.

- А тя не е ли споделяла кой ѝ го е причинил? - намеси се Сандреа.

- Споделяла е. За съжаление, описанията на нападателите, колкото и подробни да бяха, не дадоха резултат. - въздъхна Аша. - Всеки, който отговаряше на описанието бе разпитан, някои дори са били и измъчвани. Никой не беше отговорен за станалото. Накрая, заключиха че разбойниците не са били местни, а преминаващи през града.

- Жалко. Подобни изверги трябва да бъдат наказвани. - изрече Силиа. - Е, аз ще вървя.
Принцесата стана от мястото си и напусна трапезарията. Трябваше да отиде в парфюмерията.

Афсол въздъхна. Добре че Силиа не бе решила да ся заяжда с Аша, не искаше да слуша скандали и между тях.

Силас беше привършил със закуската. Аша му беше споделила какви ги е свършила вчера, сега трябваше да опита да замаже някак положението.
- Може ли да поговорим след закуска, принц Афсол?

- Да вървим. - изрече той и стана, сетне тръгна към всекидневната.
Когато влязоха вътре, принцът си наля чаша уиски.
- Какво има?

Силас въздъхна.
- Разбрах какво си е позволила Аша и не съм особено очарован, ако трябва да бъда честен. - започна той. - Явно е започнала да забравя, че е от Милбърн и нейното мнение не е от никакво значение. Желаете ли да я накажа? Няма да бъде нищо сериозно, баща ѝ щеше да нареди да я набият.

Афсол сбърчи вежди.
- Защо е нужно това?

- Аша си е позволила да ви накара да отпратите любовницата си. Това никак не е хубаво. В Милбърн съпругът ѝ можеше да я убие за подобно своеволие. - изрече Силас. - Ако пожелаете, ще я държа в някакви граници. Тя не бива да си позволява лукса да има мнение. Баща ѝ ще бъде бесен, когато се върне.

Афсол въздъхна.
- Не съм наясно с мястото на жените в Милбърн, но тук те са свободни жени, които имат право на мнение и желания. - изрече той. - Няма нужда да я нараняваш.

- Да, забелязвам. Аша обаче не бива да забравя от къде идва и как е била възпитана. - изрече Силас. - Добре, няма да я накажа, но ще я предупредя. Знайте, че е по-добре да не ѝ позволявате да изразява желанията си. Накрая ще бъде излъгана, че може да има свобода. Нещо, което може да ѝ струва живота, когато чичо ми научи.

Афсол кимна. Изобщо нямаше намерение да наранява тази жена, нито го интересуваше особено дали ще изгуби живота си, ако продължава да се държи като свободна жена.

- Ще ви оставя. - изрече Силас и напусна всекидневната.
Откри Аша и я хвана за ръка, сетне я задърпа към стаята ѝ.
- Радвай се, отърва боя.

Аша го погледна учудена.
- Какво говориш? - попита тя.

- Забрави ли, че си от Милбърн? - вирна вежда Силас. - Успя да настроиш всички срещу себе си, а това може да ни коства много. Сега върви при Афсол и го помоли да те разведе из кралството.

- Тук е доста студено, навън е още по-неприятно. - намуси се Аша. - Както е тръгнало, цяла година ще съм тук, ще разгледам онова, което ме интересува.