Замъкът на Афсол Фингел

- Разбира се, ще те оставя.
Силиа излезе от стаята на Елвира и отиде да потърси Сандреа. Изобщо не желаеше да бъде сама край баща си или някой от войниците му. Тя откри по-големия си брат и остана при него.

След като всички поздравиха младоженците, както и Селиандър, кралят се обърна към Афсол и Аша.
- Спалнята ви е подготвена. - изрече мъжът. - Съветвам ви да не губите време, че довечера ще ви се наложи да посрещате гости, а аз и армията ми трябва да се подготвим за пътуване. Трябва да отнеса доказателство за консумирания ви брак на крал Зандър.

Афсол изсумтя. Но разбира се. Той извъртя очи.
- Нямах нужда да знам това. - намуси се принцът.

- О, имаше, имаше. - изрече Селиандър. - Като те знам, нямаше да го направиш. Сега вървете, нямате много време.

Афсол тежко въздъхна. Нямаше да докосне тази жена, независимо какво искаше баща му. Той помоли Аша да го последва и след като отидоха в спалнята им, изсумтя. Всичко върху леглото беше постлано в бяло.

Аша изобщо не се притесняваше. Знаеше какво ще ѝ се случи, искаше просто да приключи по-бързо и да забременее още тази вечер, за да може да бъде със Силас.
- Аз... да се съблека ли? - попита тя.

- Не. - поклати глава Афсол. - Наясно съм какво иска баща ми, но няма да стане. Няма да те докосна.

- Но... ние се оженихме. - недоумяващо изрече Аша. - Вече се предполага, че трябва да забременея от Вас. Как ще се случи, ако ние... не бъдем заедно?
Трябваше да се прави на свенлива девица.

- Нищо такова няма да правим. Годината ще мине, баща Ви ще има достатъчно злато, че да спечели войните, в които участва Милбърн. - изрече принцът. - Пък и наистина не съм сигурен дали мога да създам дете.

- Баща ми ще ме накаже, ако се върна все още... девица. Ще ме обвини в измама. - едва не се разплака Аша. - Моля Ви, нека просто приключим с това.

- Извинявай, нямам нищо против теб. Просто не желая да участвам в това. - изрече Афсол. - И се надявам да не кажеш нищо от това на когото и да е, докато баща ми е тук.

Аша присви устни. Надали някой ги подслушваше в момента.
- Добре, но чухте крал Селиандър. - изрече жената. - Той трябва да изпрати доказателство на баща ми.

Афсол въздъхна и премери Аша с поглед, сетне и леглото.
- Ще е някъде тук. - изрече той. - Дай ми някоя фиба.

Аша свали една фиба от косата си и я подаде на Афсол. Чудесно вървеше плана ѝ, няма що.

Афсол поряза дланта си с острия връх на фибата и размаза малко от кръвта си по чаршафа.
- Ето, готово. - изрече той. - Няма да се усъмнят.

- Моля Ви, нека помислим малко. - изрече Аша притеснена. - Баща ми ще вярва, че съм била с Вас, ако види това, но какво ще стане, когато се върна след година без бебе и все още девица? Ще ме обвини в измама.

Афсол въздъхна.
- Можеш да спиш с когото искаш и да изгубиш девствеността си, не е особено сложно. - сви рамене принцът. - Относно бебето, ще кажем, че проблемът е в мен.

Аша освободи сълзите, които напираха в очите ѝ.
- Няма да повярват. Вие вече сте имал две дъщери, никой няма да повярва, че проблемът е във Вас. - изрече жената. - Баща ми мен ще изкара виновна. Моля Ви, нека просто приключим с това.

- Приключихме. - изрече Афсол и посочи чаршафа. - Ще стоим тук известно време, после ще излезем.
Той се усмихна на Аша.
- Успокой се, всичко ще е наред. - изрече мъжът. - По-нататък ще си намериш друг съпруг, който ще те обича и заслужава. Тогава, когато забременееш от него, ще осъзнаят, че не си лъгала за това.

- Ако доживея това да се случи. Татко би ме убил, ако разбере, че не съм могла да забременея в рамките на година.