Замъкът на Афсол Фингел

- Аша, сближи се с този, за да ни потръгне накрая. Той вече ти е съпруг, трябва да прекарваш повече време с него, колкото и да ми е неприятно. - изсумтя Силас. - Върви и стига си се мусила.

Аша въздъхна и отиде да потърси Афсол.
- Може ли да помоля за нещо?

Афсол въздъхна. Още някого, когото трябваше да изгони заради нея.
- Какво е станало?

- Може ли да излезем на разходка из кралството? Не знам нищо за това място, а ще живея тук известно време. - отвърна Аша. - Ако не е удобно, може и друг път, не настоявам.

- Няма проблем. Може да излезем.
Афсол и без това имаше нужда да се разведри малко. Двамата с Аша напуснаха замъка.

Силас наблюдаваше как Афсол излиза с Аша и това го дразнеше. Принцът се отправи към стаята на Ейда. Той влезе вътре и заключи след себе си.
- Веднага на колене, нещастнице! - нареди принцът.

Ейда поклати глава. Тя започна да пише нещо в тефтера си.
"Аша няма ли я?", пишеше на листа.

Силас още повече се ядоса. Той зашлеви Ейда през лицето, сетне я издърпа от стола и я избута на земята. Свали ципа на панталона си и злорадо се изсмя.
- Ако искаш вечеря тази вечер, гледай да остана доволен!

Ейда изсумтя. Явно бяха решили да я държат гладна. Не беше яла цял ден и вече се чувстваше леко отпаднала. Тя застана на колене пред Силас и смъкна панталона му, сетне пое пениса му в устата си. Надяваше се този ужас да приключи по-бързо.

Силас хвана проклетница за косата и започна да се движи бързо в устата ѝ. Не му отне много, докато свърши.
- Заслужи си вечеря, кучко. - изрече Силас, докато вдигаше панталона си. - Ще накарам онази робиня да ти я донесе. Ще те навестя отново, когато съм в настроение.
Принцът излезе от стаята на жената и отиде в кухнята да нареди да ѝ занесат храна.

Ейда се изправи и отиде до банята. За съжаление, този кошмар щеше да продължи до края на живота ѝ.

Аша се прибра в замъка бясна. Бяха излезли с Афсол на разходка само за да отидат до таверната и принцът да изпие няколко чаши с уиски. Разгледаха някоя друга сергия на пазара и в квартала се разделиха. Аша така и не разбра къде точно смяташе да ходи той. Принцесата извика Ейда и я задърпа към стаята си, след което отиде да се изкъпе. След като приключи с това, тя седна на тоалетката и подаде четката за коса на другата жена.
- Среши ми косата, проклетнице. - нареди Аша.

Ейда кимна и взе четката за коса от ръцете на Аша. Започна да разресва косата ѝ, но това не беше особено лесно, тъй като се бе заплела. За нейно съжаление, добре знаеше какво ще ѝ се случи.

Аша няколко пъти изтърпя грубостта на Ейда, но накрая ѝ писна. Принцесата се извърна към нея.
- Какво правиш, тъпачке? Не можеш ли да бъдеш по-внимателна? - кресна младата жена.

Ейда присви устни. Беше възможно най-внимателна, но това изобщо не помагаше. Тя опита да разресва косата на Аша по-бавно и още по-старателно, но и това не даде особен резултат.

Аша още повече започна да се дразни.
- Много си бавна, тъпачке. Нарочно ли го правиш? - раздразнено попита принцесата. - Как пък за толкова време не се научи да си вършиш работата като хората?!

Ейда въздъхна. Не знаеше какво да направи повече. Знаеше, че Аша няма да бъде доволна, каквото и да стореше. Тя продължи да разресва косата ѝ, но отново скубеше принцесата от време на време.

На Аша ѝ писна. Тази нещастница го правеше напълно нарочно. Принцесата се обърна към нея и грабна четката от ръцете ѝ, сетне се изправи и започна да я налага където можеше с четката.
- Проклетница! - кресна тя. - Правиш го напълно нарочно и ще си платиш за това!
Аша изрита с все сила Ейда и тя падна на пода. Принцесата продължи да я налага по тялото, дори я риташе от време на време.

Ейда опитваше да защити главата си от ударите с четката. Знаеше си, че това ще се случи. Жената се надяваше гневът на Аша да премине бързо, за да я остави на мира.

Силас смяташе да поговори с Аша и когато чу крясъците ѝ забърза към стаята ѝ. Той влезе вътре и доближи двете жени, сетне взе четката от ръцете на Аша.
- Какво правиш, по дяволите? Имаш ли представа къде се чуваш? - попита той със спокоен тон.

Аша изсумтя.
- Тази кучка съвсем нарочно ме скубе. - отвърна Аша, все още ядосана. - Наказвам я, както заслужава.

- Добре, няма нужда да се мъчиш повече. - изрече принцът.
Знаеше си, че Аша нарочно го прави, но грам не му пукаше за Ейда.
- Какво да я правя?

Аша скръсти ръце.
- Пребий я, насили я, все ми е тая. - изсумтя принцесата. - Сама ще си разреша косата.
Аша взе четката си от Силас и се пресегна, сетне хвана Ейда за косата и изправи главата ѝ.
- Гледай да остане доволен, проклетнице. - изсмя се тя и я удари през лицето с четката.

Силас изправи Ейда от земята и я бутна върху леглото, сетне надигна роклята ѝ. Съблече панталона си и побърза да проникне в нея. Разбира се, че трябваше да изпълни онова, което Аша искаше.

Аша се зае с това да разресва косата си. Изобщо не ѝ пукаше какво се случва на около метър от нея, Ейда напълно си го заслужаваше.