Замъкът на Афсол Фингел

Афсол въздъхна.
- Виж, ако трябва ще дойда лично в Милбърн и ще обясня на баща ти как стоят нещата. - изрече той. - Категоричен съм, че няма да те докосна.

Аша вътрешно кипеше от гняв. "Ще я видим ние тази работа.", мислеше си жената. Тя седна на леглото. Каквото и да кажеше, явно нямаше да успее да го убеди да спи с нея, а трябваше да забременее. Реши да пробва с още нещо.
- А ако решат да проверят дали... сме свършили работата?

Афсол поклати глава.
- Няма да посмеят. Това е унизително за една жена, баща ми не би ти го причинил, тъй като те смята за ценна. - изрече принцът. - Това ще му бъде достатъчно доказателство.

Аша кимна. Нямаше представа дали Милбърн щяха да спечелят войните в рамките на година, но ако не родеше проклетото дете, щеше да изгуби златото, което онзи глупак щеше да им дава. Не можеше да се откаже от това, но засега нямаше какво повече да направи.
- Може би с времето ще размислите. - изрече накрая тя.

- Съмнявам се. - категорично отвърна Афсол.

Афсол беше във всекидневната и пиеше уиски преди обяд. Така щеше да решава проблемите си вече, те и без това нямаха решение.

Елвира имаше лек махмурлук. Не беше прекалила твърде много, но я болеше глава. Тя забеляза, че Афсол пие уиски толкова рано.
- О, какво има? Проблеми в Рая? - изсмя се жената. - Любимата ти нещо те е издразнила?

Афсол въздъхна. Нямаше нищо по-лошо от женската злоба.
- Елвира, моля те, знаеш че изобщо не съм я докосвал.

- О, не, скъпи, аз това няма как да го знам. Не съм толкова ненормална, че да ви светя какви ги вършите. Не ми и пука особено, нали сте женени, правете каквото искате. - изсъска жената. - Можеше поне да кажеш, че вече не съм ти интересна.

Афсол се учуди. Това пък от къде дойде?
- Това не е така. - изрече той.

Елвира скръсти ръце.
- "Така трябваше" не е никак добра причина за нещо такова. - изсумтя жената.

Аша дочу викове от всекидневната и се приближи. Тая Елвира явно крещеше за нещо. Принцесата трябваше да я разкара. Тя също влезе във всекидневната и се приближи до Афсол.
- Вие вчера ми дадохте Вашите условия, затова аз искам да Ви дам моите.

- Условия? - вирна вежда Елвира. - И какви ще са те? Минимум десет деца, за да се отървем от теб?

Афсол разтърка чело с ръка. Не разбираше кой бог е разгневил, че да го наказват така.
- Моля ви, само не спорете. - изрече той с измъчен глас. - Какви условия, Аша?

Аша въздъхна.
- Вие казахте, че няма да ме докоснете, добре. - започна тя. - Много се извинявам, но за мен не е нормално една съпруга да живее под един покрив с любовницата на съпруга си.

- Ей, нещастнице! - извика Елвира. - За коя се взе, че да поставяш подобни условия?

Аша се престори на изплашена и се доближи още по-близо до Афсол.
- Извинявам се. - плахо изрече тя. - Не го намирам за нормално.

- И аз не намирам съществуването ти за нормално, проклетнице! - Елвира вече трудно се владееше. - Дойде тук с някаква сълзлива история, успя да омаеш Афсол и сега искаш да ме изгониш? Ти чуваш ли се?!

Афсол се зачуди. Трябваше ли да ги остави да се избият? Принцът реши да не го прави. Нямаше намерение да защитава Аша, макар и да излизаше точно така. Искаше да предпази само и единствено Елвира.
- Наистина е малко неловко. А и ако ви оставя и двете в замъка си, съм сигурен, че ще ме побъркате. - въздъхна принцът.

Елвира вирна вежди.
- Гониш ме? - попита тя. - След толкова време нищо и никаква дрипла ще застане между нас?