Замъкът на Афсол Фингел

- Не там. - изрече Силиа. - Това място е на Елвира.

- Извинете. - изрече Аша и стана от мястото, сетне седна до Силас.
Издразни се, но нямаше да повдигне темата, тъй като не искаше още повече да ги настройва срещу себе си.

- А къде е Ейда? - попита Сандреа.

- От известно време съм тук и това момиче не е обелило и дума. Няма ли е? - полюбопитства Силиа.

- Ейда не се чувства добре. - отвърна Аша. - Относно другото, може да се каже, че е няма. Сполетя я ужасна трагедия, не съм сигурна дали историята е подходяща за маса.

- Няма особено значение. Тази маса е чувала какви ли не ужасяващи истории. - отвърна Силиа. - Изглежда като добро момиче, жалко че ѝ се е случило нещо лошо.

- Преди години разбойници нападнаха дома ѝ, тъй като тя живееше с майка си в края на столицата. - започна Аша. - Нападнали са нея и двете ѝ бебета. Не ми е ясно какво са откраднали, но накрая просто са постъпили отвратително - убили са децата ѝ и са отрязали езика ѝ. Не ни е ясно защо е била нужна подобна зверска жестокост. Когато разбрах, умолявах татко да ми позволи да я прибера в замъка и той го стори. Сега живее по-добре и най-вече в спокойствие.

Очите на Силиа се разшириха от изненада и ужас.
- Това наистина е ужасно. Дано намери за какво друго да живее. - изрече Силиа.

- Изглежда добре, но това може да е само привидно. Комуникацията с нея е лесна, но по-бавна. - изрече Аша. - Тя те разбира, но трябва да изчакаш да напише отговора си на парче хартия. С времето успяхме да свикнем с това.

- А тя не е ли споделяла кой ѝ го е причинил? - намеси се Сандреа.

- Споделяла е. За съжаление, описанията на нападателите, колкото и подробни да бяха, не дадоха резултат. - въздъхна Аша. - Всеки, който отговаряше на описанието бе разпитан, някои дори са били и измъчвани. Никой не беше отговорен за станалото. Накрая, заключиха че разбойниците не са били местни, а преминаващи през града.

- Жалко. Подобни изверги трябва да бъдат наказвани. - изрече Силиа. - Е, аз ще вървя.
Принцесата стана от мястото си и напусна трапезарията. Трябваше да отиде в парфюмерията.

Афсол въздъхна. Добре че Силиа не бе решила да ся заяжда с Аша, не искаше да слуша скандали и между тях.

Силас беше привършил със закуската. Аша му беше споделила какви ги е свършила вчера, сега трябваше да опита да замаже някак положението.
- Може ли да поговорим след закуска, принц Афсол?

- Да вървим. - изрече той и стана, сетне тръгна към всекидневната.
Когато влязоха вътре, принцът си наля чаша уиски.
- Какво има?

Силас въздъхна.
- Разбрах какво си е позволила Аша и не съм особено очарован, ако трябва да бъда честен. - започна той. - Явно е започнала да забравя, че е от Милбърн и нейното мнение не е от никакво значение. Желаете ли да я накажа? Няма да бъде нищо сериозно, баща ѝ щеше да нареди да я набият.

Афсол сбърчи вежди.
- Защо е нужно това?

- Аша си е позволила да ви накара да отпратите любовницата си. Това никак не е хубаво. В Милбърн съпругът ѝ можеше да я убие за подобно своеволие. - изрече Силас. - Ако пожелаете, ще я държа в някакви граници. Тя не бива да си позволява лукса да има мнение. Баща ѝ ще бъде бесен, когато се върне.

Афсол въздъхна.
- Не съм наясно с мястото на жените в Милбърн, но тук те са свободни жени, които имат право на мнение и желания. - изрече той. - Няма нужда да я нараняваш.

- Да, забелязвам. Аша обаче не бива да забравя от къде идва и как е била възпитана. - изрече Силас. - Добре, няма да я накажа, но ще я предупредя. Знайте, че е по-добре да не ѝ позволявате да изразява желанията си. Накрая ще бъде излъгана, че може да има свобода. Нещо, което може да ѝ струва живота, когато чичо ми научи.