Замъкът на Афсол Фингел

Афсол кимна. Изобщо нямаше намерение да наранява тази жена, нито го интересуваше особено дали ще изгуби живота си, ако продължава да се държи като свободна жена.

- Ще ви оставя. - изрече Силас и напусна всекидневната.
Откри Аша и я хвана за ръка, сетне я задърпа към стаята ѝ.
- Радвай се, отърва боя.

Аша го погледна учудена.
- Какво говориш? - попита тя.

- Забрави ли, че си от Милбърн? - вирна вежда Силас. - Успя да настроиш всички срещу себе си, а това може да ни коства много. Сега върви при Афсол и го помоли да те разведе из кралството.

- Тук е доста студено, навън е още по-неприятно. - намуси се Аша. - Както е тръгнало, цяла година ще съм тук, ще разгледам онова, което ме интересува.

- Аша, сближи се с този, за да ни потръгне накрая. Той вече ти е съпруг, трябва да прекарваш повече време с него, колкото и да ми е неприятно. - изсумтя Силас. - Върви и стига си се мусила.

Аша въздъхна и отиде да потърси Афсол.
- Може ли да помоля за нещо?

Афсол въздъхна. Още някого, когото трябваше да изгони заради нея.
- Какво е станало?

- Може ли да излезем на разходка из кралството? Не знам нищо за това място, а ще живея тук известно време. - отвърна Аша. - Ако не е удобно, може и друг път, не настоявам.

- Няма проблем. Може да излезем.
Афсол и без това имаше нужда да се разведри малко. Двамата с Аша напуснаха замъка.

Силас наблюдаваше как Афсол излиза с Аша и това го дразнеше. Принцът се отправи към стаята на Ейда. Той влезе вътре и заключи след себе си.
- Веднага на колене, нещастнице! - нареди принцът.

Ейда поклати глава. Тя започна да пише нещо в тефтера си.
"Аша няма ли я?", пишеше на листа.

Силас още повече се ядоса. Той зашлеви Ейда през лицето, сетне я издърпа от стола и я избута на земята. Свали ципа на панталона си и злорадо се изсмя.
- Ако искаш вечеря тази вечер, гледай да остана доволен!

Ейда изсумтя. Явно бяха решили да я държат гладна. Не беше яла цял ден и вече се чувстваше леко отпаднала. Тя застана на колене пред Силас и смъкна панталона му, сетне пое пениса му в устата си. Надяваше се този ужас да приключи по-бързо.

Силас хвана проклетница за косата и започна да се движи бързо в устата ѝ. Не му отне много, докато свърши.
- Заслужи си вечеря, кучко. - изрече Силас, докато вдигаше панталона си. - Ще накарам онази робиня да ти я донесе. Ще те навестя отново, когато съм в настроение.
Принцът излезе от стаята на жената и отиде в кухнята да нареди да ѝ занесат храна.

Ейда се изправи и отиде до банята. За съжаление, този кошмар щеше да продължи до края на живота ѝ.

Аша се прибра в замъка бясна. Бяха излезли с Афсол на разходка само за да отидат до таверната и принцът да изпие няколко чаши с уиски. Разгледаха някоя друга сергия на пазара и в квартала се разделиха. Аша така и не разбра къде точно смяташе да ходи той. Принцесата извика Ейда и я задърпа към стаята си, след което отиде да се изкъпе. След като приключи с това, тя седна на тоалетката и подаде четката за коса на другата жена.
- Среши ми косата, проклетнице. - нареди Аша.

Ейда кимна и взе четката за коса от ръцете на Аша. Започна да разресва косата ѝ, но това не беше особено лесно, тъй като се бе заплела. За нейно съжаление, добре знаеше какво ще ѝ се случи.

Аша няколко пъти изтърпя грубостта на Ейда, но накрая ѝ писна. Принцесата се извърна към нея.
- Какво правиш, тъпачке? Не можеш ли да бъдеш по-внимателна? - кресна младата жена.

Ейда присви устни. Беше възможно най-внимателна, но това изобщо не помагаше. Тя опита да разресва косата на Аша по-бавно и още по-старателно, но и това не даде особен резултат.