Замъкът на Афсол Фингел

Сандреа се засмя.
- Мисля, че ги харесва, щом не е оставила Хектор другаде. - отвърна принцът. - Аз ѝ го подарих, когато тя имаше нужда да си стъпи на краката. Сега се опасявам, че ще трябва да ѝ подаря и тази госпожица.

Ейда се учуди.
"Да си стъпи на краката?", написа в тефтера си жената. "Хектор е много добър котарак."

- Бяха ѝ се случили ужасни неща и имаше нужда от нещо, което да я разсейва. - въздъхна Сандреа. - Добър е, стига да не си от лошата му страна, тогава не е особено добър. Ако започне да ти се изхожда в обувките, значи си сторил нещо, което не му е харесало.

Ейда се засмя, сетне започна да пише в дневника си.
"Ще го запомня.“, бе написала. "Благодаря ви за мехлема, доста облекчи болката. Ще се връщам в стаята си."
Ейда взе тефтера си и тръгна към стаята си.

Сандреа въздъхна и след като се увери, че котката се е нахранила, той я прибра обратно в кошницата. Тази вечер тя трябваше да остане при него, а утре щеше да я запознае с Хектор, което сигурно щеше да бъде бедствие.

Силиа бе решила да промени съвсем малко цвета на косата си. Тя щеше да я боядиса в много светъл нюанс на пепел от рози, обаче не бе разбрала, че Аша бе променила концентрацията на пигмента и сега косата ѝ щеше да бъде лилава, вместо желания от принцесата цвят. Докато я боядисваше, Джой бе забелязала странната промяна на цвета на боята, но робинята нищо не разбираше, затова помисли, че е нормално да е така в началото. Тя знаеше, че след като се изкъпе част от цвета ще падне и може би заради това изглеждаше по-тъмна в началото. Силиа бе в банята повече от половин час и колкото и да опитваше, цветът не ставаше по-светъл. Накрая ѝ омръзна и тя излезе. Подсуши се и се преоблече, сетне отиде да открие Джой.
- Това не е това, което исках, Джой! - повиши тон Силиа. - Трябваше да е много светло розовеникаво, не това лилаво.
- Господарке, не знам какво се е случило, заклевам се. - заоправда се робинята. - Смесих боята, както пишеше на инструкциите. Не мога да кажа какво се е объркало.
На Силиа ѝ се прищя да запищи. Не можеше да се появи така пред приятелите си, щяха веднага да си помислят, че още по-отчаяно търси вниманието на Крисчън. Не искаше да изтощава и косата си още повече с тези бои, затова трябваше да изчака малко преди отново да смени цвета си.
- Как ще се покажа така пред хората, Джой?
- Простете, но какъв е проблемът? Цветът ви отива, господарке.
- Джой, не искам да съм лилавокоса! - извика Силиа. - Божества, това не може да се случва.

Аша бе наблизо и се усмихна, когато чу крясъците на Силиа. Тази си го заслужаваше, задето много ѝ знаеше устата. Афсол беше изчезнал, а тя бе решила да си боядисва косата, сякаш нищо не се бе случило. Принцесата влезе в библиотеката и се престори на много учудена, когато видя Силиа в този ѝ вид.
- Какво се е случило с вас? - попита Аша.

Силиа изсумтя, когато чу гласа на тази. Само тя ѝ липсваше в момента.
- Някаква грешка в смесването явно. - ядно отвърна принцесата.

- Не ви ли е страх да боядисвате косата си? - запита Аша. - В боите има толкова вредни химикали.

- Знам. Именно заради това не мога да сменя тази простотия веднага. - отвърна Силиа. - Ще трябва да изчакам малко.

Аша едва сдържа смеха си. "Така ти се пада като се правиш на много важна.", помисли си принцесата.
- Отива ви, това е сигурно. - изрече Аша и реши да се оттегли, иначе нямаше да може да се сдържа още дълго.

Силиа ядно изсумтя. Трябваше да изчака известно време и после щеше да се боядиса в черно отново. За нищо на света нямаше да бъде лилавокоса!

Силиа тъкмо щеше да влезе във всекидневната, когато дочу гласове от вътре. Принцесата се доближи до вратата и осъзна, че подслушва разговор между Аша и нейния братовчед.

- Какво по-точно си направила, че не разбирам особено? - сбърчи вежди Силас. - И най-вече защо си посмяла да сториш подобно нещо. Ти полудя ли?

- Разбрах, че си е купила бои за коса. Явно в повече от един цвят. - засмя се Аша. - Просто сложих и от пигмента на другата боя. Косата ѝ е ужасна, но нека ѝ, задето ми се направи на много интересна.

Силас въздъхна и разтърка чело с ръка.
- Защо си създаваш ненужни проблеми, по дяволите?

- Тя ме лъже! Всички ме лъжат. - извика в отговор Аша. - Афсол е на онзи безлюден остров, убедена съм. Сандреа ще се върне след време и ще ни съобщи, че не е успял да го открие, след което и онази Елвира ще отиде там.

Силиа не можеше да сдържа гнева си повече. Аша бе саботирала боята ѝ за коса, защото е убедена, че Афсол не е изчезнал? О, нещата нямаше да останат така! Силиа отвори широко вратата на всекидневната и влетя като буреносен облак вътре. Застана пред принцесата и я зашлеви с всичката сила, на която беше способна.
- Така значи? - кресна тя. - Подменила си боята ми, защото мислиш, че те лъжем, така ли?!

Очите на Силас се разшириха от ужас. Дали беше чула и други неща от разговора им?
- Госпожице Силиа, моля ви, успокойте се. Нека разрешим този проблем като цивилизовани хора.

Силиа зашлеви и Силас.
- Ето ти цивилизовано решение. Не се меси или ще се разправя и с двама ви, както аз си знам. - извика принцесата и отново се обърна към Аша. - Защо мълчиш? Смееше се до преди малко като разказваше какво си сторила, защо млъкна сега?

Аша разтърка бузата си с ръка. Трябваше да признае, че тази удря доста силно.
- Защото ме лъжете. - опита се да овладее гласа си, но не успя. - Лъжете ме, че Афсол е изчезнал.

Силиа се изсмя.
- Не виждам никаква причина да правим подобно нещо. - отвърна тя и се отдръпна от проклетницата. - Но ми се щеше думите ти да бяха истина, алчна курво. Щеше ми се брат ми да беше на някакъв безлюден остров, където да си е щастлив с Елвира, а не да се занимава с теб, но уви, това не е така.
Силиа пристъпи напред и се надвеси над Аша.
- Много ми е интересно какво ще бъде оправданието ти, когато Афсол се върне и действително се окаже, че е бил изчезнал. Тогава пак ще се разправяме. - изрече тя, сетне се усмихна. - Не се тревожи за това с косата ми, ще си го получиш един ден.
Принцесата реши да излезе и да си налее бяло вино. Тази щеше да види!

След като се увери, че Силиа не е наоколо, Аша изпищя от яд. Тя се обърна към Силас и го зашлеви.
- Защо не направи нищо, идиот такъв? - започна да крещи принцесата на родния им език. Трябваше да говорят постоянно на милбърнски, за да не изпадат в подобни ситуации.

- Какво можех да направя? Сега ще трябва да замазвам положението. - изрече Силас. - Какво ти става, Аша? Съвсем забравяш каква роля трябва да играеш. Ти си притисната в ъгъла, отчаяна, изплашена за живота си, това трябва да си. Трябва да се извиниш на Силиа.

- Да ѝ се извиня? Тя е тази, която трябва да се извинява! - крещеше Аша. - Няма да ѝ се извинявам. Не ме интересува какво ще направиш, но направи нещо. Не знам дали Афсол е изчезнал, но тя трябва да изчезне!