Замъкът на Афсол Фингел

- Като я спомена, тя беше отвън. - сви рамене Сандреа.

Силиа изсумтя. Ей сега щеше да види тази.
- След малко ще се върна.
Принцесата излезе и забеляза Аша да стои близо до стаята.
- Е, на отпочинал човек ли ти прилича? - кресна принцесата. - Нали не беше изчезнал? Или сега ще кажеш, че сме наели някой да го подреди така, за да излезе, че не ти е изневерявал?

Аша позволи на сълзите си да излязат.
- Простете ми. - хлипайки изрече тя. - Аз просто... не ми се вярваше, че е изчезнал.

Силиа скръсти ръце, за да не зашлеви тази проклетница.
- Разбира се. Той беше на самотния остров, за да ти изневерява с Елвира. - извъртя очи принцесата.

- Съжалявам. - изрече Аша, бършейки сълзите си. - Може ли да го видя?

- Не. - студено отвърна Силиа. - Не виждам причина да го виждаш, след като така силно вярваше, че е избягал, за да бъде с Елвира.
Силиа се върна в стаята на Афсол и я заключи отвътре. Нямаше да допусне тази проклетница до брат си.
- Смотана курва. - изсумтя принцесата.

- Нямаше ме няколко дни и се хванахте за гушите? - учуди се Сандреа.

Силиа въздъхна ядно.
- След като ти замина да търсиш Афсол, тя започна да твърди, че Афсол е на безлюдния остров, на който бях за няколко дни. Твърдеше, че ще се върнеш с новините, че не си го намерил, а след това Елвира щяла да замине, уж да се разсее от новините, а действително щяла да отиде при Афсол. - изсумтя принцесата. - Пълна ненормалница.

- И тогава е боядисала косата ти?

- Не ме е боядисвала тя. Подмени пигмента и сега трябва да бъда копие на Моника, докато не оправя проблема. - изсумтя Силиа.

Аша бе чула името на тази Моника на партито. Нямаше представа коя е тази жена, но явно принцесата не я харесваше. Нямаше представа как това щеше да ѝ помогне за в бъдеще.

Афсол дочу отнякъде името на Елвира. Трябваше да я види.
- Елвира... - въздъхна той. - Доведи я.

Силиа се приближи до леглото на брат си и се надвеси над него.
- Утре ще я доведа, не се тревожи. - тихо изрече тя. - Сега обаче трябва да спиш, за да събереш сили, когато тя дойде.
Принцесата си отдъхна, когато Афсол отново се унесе.
- Аз ще остана тук, може да си починеш.

- Не, ще остана тук. Може да имаш нужда от помощ, ако той се събуди. - изрече Сандреа.
Принцът си извади завивка, възглавница и по-дебел юрган, след което постла юргана на земята и легна върху него. Така щеше да му бъде по-удобно.

Силиа взе стола, който беше до писалището и го постави до леглото на Афсол. Седна на него и взе ръката на брат си в своите. Най-сетне даде воля на сълзите, които потискаше твърде дълго време. Не се беше самоубил, както се опасяваше от известно време.

Силиа беше приготвила супа за Афсол и му носеше в една купичка, когато чу кашляне от стаята му. Тя побърза да влезе вътре, остави купичката на нощното шкафче и му наля вода в една чаша. Даде му да отпие няколко глътки. Забеляза, че той я наблюдава стреснато и сбърчи вежди.
- Какво има, батко?

Афсол и снощи забеляза, че нещо не е наред със сестра му, но го отдаде на болката и умората си.
- Ще вдигнеш ли... малко завивката?

Силиа се учуди на странното му искане, но го направи.
- Топло ли ти е?

Афсол събра достатъчно сили, че да надигне глава и да си плюе в пазвата. Силиа съвсем беше превъртяла.
- Какво... ти става?

На Силиа ѝ се прииска да запищи. Всички ли щяха да ѝ напомнят този ужас? Принцесата пусна завивката и скръсти ръце.
- Вече се съмнявам, че заслужаваш супата. - намуси се тя. - Относно цвета ми... Питай съпругата си, когато си заслужи достъп до тази стая.

Афсол тежко въздъхна. В онази тъмница беше постоянно тъмно, държаха го окован с часове, а може би и дни. Освобождаваха го само когато трябваше да го измъчват.
- В онази дупка... времето беше спряло. - тихо отвърна Афсол. - Жалко, не е минала... година.

Силиа му помогна да се нахрани.
- Само месец. - изрече тя. - Каза, че отиваш на мисия и толкова. Ни вест, ни кост.
Принцесата остави празната купичка на нощното шкафче и очите ѝ се напълниха със сълзи.
- Никога не се беше бавил толкова. Не исках и да си го мисля, но вероятността да се беше самоубил ставаше все по-голяма. - изрече тя. - Този странен брак, разпадащите ви се отношения с Елвира, мислех че повече няма да се върнеш.

Афсол сви устни. Съжаляваше за онова, през което е преминала Силиа, докато го нямаше.
- Нямах смелост. - изрече той. - Аз съм наемен убиец... знам как да си отнема живота.
Принцът въздъхна.
- Нека не говорим... за това. Ще доведеш ли Елвира?

Силиа изтри сълзите си и се усмихна.
- Ще ѝ изпратя бележка. Не мога да гарантирам, че ще дойде. - въздъхна принцесата. - Ще ти дам отвара да поспиш.
Силиа отвори нощното шкафче и извади едно шишенце с обезболяваща отвара, сетне я даде на Афсол. След като принцът се унесе, тя отиде да напише една бележка, след което щеше да я прати на Елвира.

Силас забеляза, че Силиа напуска стаята на Афсол и влезе вътре. Беше намерил продавач на разни афродизиаци и Аша искаше да подсигури успеха си. Дори и да му бяха дали алкохол, в това състояние едва ли щеше да му е до секс. Принцът внимателно прерови всяко място и накрая откри отварите. Бяха в различни цветове, затова взе по едно шишенце и от двете, след което излезе от стаята. За миг спря и отново помисли за плана на Аша. Защо трябваше да ѝ помага? Той се дразнеше още от сега на факта, че друг трябва да я докосва. Накрая въздъхна тежко и излезе от замъка. Искаше или не, Аша трябваше да забременее от този мъж, за да бъдат добре, когато се върнат в Милбърн.