Замъкът на Афсол Фингел

Аша още повече започна да се дразни.
- Много си бавна, тъпачке. Нарочно ли го правиш? - раздразнено попита принцесата. - Как пък за толкова време не се научи да си вършиш работата като хората?!

Ейда въздъхна. Не знаеше какво да направи повече. Знаеше, че Аша няма да бъде доволна, каквото и да стореше. Тя продължи да разресва косата ѝ, но отново скубеше принцесата от време на време.

На Аша ѝ писна. Тази нещастница го правеше напълно нарочно. Принцесата се обърна към нея и грабна четката от ръцете ѝ, сетне се изправи и започна да я налага където можеше с четката.
- Проклетница! - кресна тя. - Правиш го напълно нарочно и ще си платиш за това!
Аша изрита с все сила Ейда и тя падна на пода. Принцесата продължи да я налага по тялото, дори я риташе от време на време.

Ейда опитваше да защити главата си от ударите с четката. Знаеше си, че това ще се случи. Жената се надяваше гневът на Аша да премине бързо, за да я остави на мира.

Силас смяташе да поговори с Аша и когато чу крясъците ѝ забърза към стаята ѝ. Той влезе вътре и доближи двете жени, сетне взе четката от ръцете на Аша.
- Какво правиш, по дяволите? Имаш ли представа къде се чуваш? - попита той със спокоен тон.

Аша изсумтя.
- Тази кучка съвсем нарочно ме скубе. - отвърна Аша, все още ядосана. - Наказвам я, както заслужава.

- Добре, няма нужда да се мъчиш повече. - изрече принцът.
Знаеше си, че Аша нарочно го прави, но грам не му пукаше за Ейда.
- Какво да я правя?

Аша скръсти ръце.
- Пребий я, насили я, все ми е тая. - изсумтя принцесата. - Сама ще си разреша косата.
Аша взе четката си от Силас и се пресегна, сетне хвана Ейда за косата и изправи главата ѝ.
- Гледай да остане доволен, проклетнице. - изсмя се тя и я удари през лицето с четката.

Силас изправи Ейда от земята и я бутна върху леглото, сетне надигна роклята ѝ. Съблече панталона си и побърза да проникне в нея. Разбира се, че трябваше да изпълни онова, което Аша искаше.

Аша се зае с това да разресва косата си. Изобщо не ѝ пукаше какво се случва на около метър от нея, Ейда напълно си го заслужаваше.

- И как мина разходката ти с принца? - попита Силас, докато насилваше Ейда.

- Отидохме да изпие няколко уискита, след което ме заряза близо до замъка. - изсумтя Аша. - Изобщо не върви добре цялата тази работа.

- Ще трябва да измислим нещо. - изрече Силас, сетне свърши в Ейда. - Ще се случи някога, ще видиш.

- Дано си прав. - изрече Аша и се обърна към Ейда. - Какво правиш още тук, тъпачке, щом си готова? Махай се от погледа ми и следващият път гледай да се постараеш повече, инак ще видиш!

Ейда побърза да се изправи от леглото, сетне избяга от стаята на Аша. Нямаше представа дали този кошмар щеше да приключи някога.

- Тази нещастница... - изсъска Аша. - Трябваше да я убием още в Милбърн.

- Не се тревожи, нищо не може да каже вече. Пък и никой не би ѝ повярвал. - изрече Силас и сви рамене. - В Милбърн никой не би я послушал. Всички ще сметнат, че се е побъркала заради онова, което ѝ се е случило.

- Може би. Какво ще правим, по дяволите? Само с разходки няма да се получи онова, което искам. - изрече Аша. - Не мога да изпусна парите на онзи дърт глупак заради ината на Афсол.

Силас въздъхна.
- Права си, но не знам какво бихме могли да сторим. Не можеш да го хванеш за ръка и да го насилиш, надали би ти позволил. - отвърна принцът. - Трябва да е нещо, което сам ще го накара да те потърси.

Аша се изсмя.
- И какво ще е това? Да се превърна магически в онази Елвира? Тогава би ми се получило, да. - отвърна тя. - Пробвам какво ли не, опитвам да изградя някаква близост между нас, но той отказва. Обличах провокативни нощници, но нищо. Не ме поглежда дори.