Замъкът на Афсол Фингел

- Забави малко темпото. На непозната територия сме, няма как да предприемем подобно нещо. - изрече Силас. - Пък и небивали проблеми ще си създадем, ако я докоснем.

- Значи трябва да търпя отвратителното ѝ поведение? Няма да стане! - тропна с крак Аша.

- Ти започна първа като подмени боята ѝ. - сви рамене Силас. - Нямам представа какво ще предприеме, за да ти го върне, но по-добре се подготви.

Аша изсумтя. Знаеше как да постави проклетницата на мястото ѝ, но много трудно щеше да се случи и навярно щеше да обърне още повече хора срещу себе си. Нямаше обаче да остави нещата така. Някога щеше да ѝ го върне.

Клеодора кацна на двора и Сандреа слезе от гърба на дракона, сетне внимателно помогна на Афсол да стори същото. По-големият му брат приличаше на нищо. Дрехите му бяха изпокъсани, а самият той бе потънал в засъхнала кръв и рани. Принцът го подхвана и започна да върви към замъка.
- Още малко. - изрече той и продължи да върви.
Отвори вратата на замъка и двамата влязоха в коридора.
- Силиа, ела веднага! - провикна се Сандреа.

Силиа чу гласът на Сандреа и веднага се затича към входната врата. Надяваше се да е намерил Афсол. Принцесата пребледня, когато видя най-големия си брат. Едва се държеше на краката си и беше почти неразпознаваем.
- Какво е станало с него? - успя да овладее гласа си принцесата.

Сандреа учудено наблюдаваше сестра си, гледайки лилавата ѝ коса. Тази съвсем беше превъртяла. Трябваха му няколко секунди, за да регистрира какво го пита.
- Сигурно са го измъчвали, нямахме време да говорим. Намерих го и го измъкнах. - отвърна Сандреа. - Донеси Огърлицата.

- Не. - слабо изрече Афсол. - И лунен прашец... не искам.

Силиа помогна на Сандреа да отведат Афсол до стаята му.
- Да умреш ли искаш? - попита тя, докато вървяха по коридорите. - Батко, трябва да ти помогнем.

- Нека поне доведем Мели. Тя ще знае как да третира раните му. - предложи Сандреа.

След като положиха Афсол върху леглото му, Силиа се обърна към Сандреа.
- Върви и я доведи. Вземи камъка ми за телепортация, по-бързо ще стане. - изрече тя.

Сандреа кимна и напусна стаята на Афсол. Брат му поне беше жив, макар и не толкова здрав.

Аша беше дочула суматохата и влезе в стаята на Афсол. Принцесата се ужаси, когато го видя в този вид.
- Какво му се е случило?

Силиа чу дразнещия глас на тази проклетница и за секунда остави Афсол. Тя силно хвана Аша за предмишницата и я избута извън стаята на брат си.
- Не това, което до сега си мислеше. - гневно изрече принцесата и затръшна вратата под носа на другата.

Сандреа се върна заедно с Мели и се учуди, когато видя Аша отвън да разтрива ръката си. Принцът нямаше време да ѝ обърне внимание и заедно с робинята на Силиа влязоха в стаята на Афсол.
- Мели, кажи ни с какво да ти помогнем.

- Топла вода, кърпи, аз донесох мехлеми и други неща. - изрече робинята.
Тя сви устни. Не разбираше защо братът на господарката ѝ просто не се излекува с онази Огърлица.

Силиа и Сандреа отидоха да изпълнят онова, което Мели искаше. Скоро се върнаха с топла вода и кърпи. Робинята бе разрязала дрехите на принца и двете със Силиа започнаха да почистват засъхналата кръв от раните му.

Афсол беше започнал да се унася. След като се чувстваше в безопасност вече, можеше да си позволи да дремне за малко.

След като почистиха тялото му, Мели тежко въздъхна.
- По раните смятам, че са го измъчвали. Има порезни рани, рани от изгаряния, били са го и с камшик. - изрече робинята. - Защо не иска да го излекувате с Огърлицата, господарке?

- Не знам, Мели. - изрече Силиа. - И лунен прашец не иска.
Силиа помогна на робинята си да намаже раните на Афсол с някакъв мехлем, след което ги превързаха. Сандреа им помогна да сменят чаршафите.
- Трябва да останеш тук, Мели. - изрече Силиа. - Не знам какво може да му се случи.

- Разбира се, че ще остана. - усмихна се бегло Мели. - Сега няма смисъл да му давам отвари. Явно умората му е по-силна от болката и това му позволи да заспи. Ще му приготвя силни обезболяващи отвари и такива за сън. Не му позволявайте обаче да ги смесва с алкохол. Ще се замае и има вероятност да не помни какви ги върши.

Аша беше все още отвън и подслушваше. Тя присви очи, когато чу робинята да говори за отварите. Трябваше да намери удобен момент, в който да даде на Афсол алкохол. Може би така щеше да го накара да спи с нея и най-сетне да забременее.

- Няма какво повече да направим за него, господарке. Нека го оставим да си почива. - изрече Мели. - Аз ще отида да приготвя отварите.
Робинята излезе от стаята на Афсол и леко се поклони пред жената, която чакаше отвън.

Сандреа едва сдържаше смеха си.
- Знам, че не е никак подходящ момент, но какво ти става? Крисчън повече ли те харесва с този цвят?

Силиа извъртя очи и ядно въздъхна.
- Прав си, не е никак подходящ момент. - изсъска тя. - Виновна е Аша, толкова ще ти кажа.