Замъкът на Афсол Фингел

- Да има късмета! - изсъска Аша. - Аз заради това ли жертвам себе си? Ще нося някакво дете, фигурата ми ще се измени, после няма да мога да си я върна сума ти време. Да не говорим, че има голям риск да умра по време на раждането и тогава с двете си ръце бих убила това дете! Щом аз няма да живея, за да се радвам на живота и богатствата си и то няма да живее, за да радва дядо си.

Силас въздъхна.
- Ще извикам Ейда да ти направи чай, много си се ядосала, а това не е особено хубаво в момента. - изрече принцът. - Трябва да изглеждаш възможно най-мила и добра.

Ейда побърза да се отдалечи, за да не я хванат, че е подслушвала. Жената се върна до дъното на коридора и зачака Силас да излезе от библиотеката.

Силас излезе отвън и забеляза Ейда. Той се доближи до нея с бързи крачки.
- Върви и приготви чай за Аша. И гледай всичко да е наред с него, за да не се налага да ти ощавя лицето. - заплашително изрече той.

Ейда кимна и напсува двамата в ума си. Трябваше по-късно да запише всичко, което беше чула от разговора им. Все още не знаеше по какъв начин може да ѝ помогне всичко, което подслушваше, но реши да записва всичко. Тя отиде в кухнята и приготви чай за Аша, сетне се качи в библиотеката и ѝ го сервира.

Аша разбърка чая си, но забеляза, че на дъното има мед. Изражението на принцесата се изкриви от ярост.
- Какво е това, тъпачке?! - извика тя. - Мразя мед!
Тя взе чашата в ръка и я изля срещу другата жена, нарочно пропускайки лицето ѝ. Горещият чай изгори голяма част от дясната ръка на Ейда, както и малко от корема ѝ.

Ейда изскимтя от болка и сълзи избиха в очите ѝ. Трябваше да отиде и да потърси мехлем за изгарянията си.

Силас извъртя очи и отпрати Ейда.
- Не толкова очевидно, Аша. Какво ще обясняваме сега?

- Че е непохватна тъпачка, която не може да си приготви чай, как какво? - изсмя се Аша. - Тя да се радва, че още не съм я убила. Дори не знам защо реши да я оставим жива.

- Няма значение. Ще извикам онази робиня да почисти тук. - изрече Силас и излезе да потърси Джой.

Ейда нямаше представа къде държат мехлеми, но предположи, че в кухнята трябва да има нещо за изгаряния. Тя влезе вътре и се стъписа, когато видя Сандреа.

Сандреа тъкмо беше решил да провери какво е останало от обяда, когато забеляза Ейда.
- Добре ли сте? - попита той.

Ейда посочи ръката си. Надяваше се принцът да разбере какво се опитва да му намекне, тъй като не бе взела тефтера си и нямаше как да го напише.

Сандреа погледна към червената ръка на жената и разбра какво бе станало. Той отвори един от шкафовете и извади от там мехлем.
- Това ще помогне. Намажете се добре, няма да ви боли много. Утре се намажете отново и ще ви мине.

Ейда кимна и се усмихна в знак на благодарност, след което отиде в стаята си. Тя заключи след себе си и свали роклята си, сетне намаза изгореното с мехлема. Мехлемът приятно охлаждаше мястото и жената се преоблече. Реши да остане в стаята си, не искаше онези двамата да продължат да я тормозят.

Сандреа въздъхна и реши да си нареже плодове. Надяваше се Афсол и Силиа скоро да се върнат. Беше му скучно без тях.

Сандреа се прибра от разходка с черно котенце. Принцът въздъхна, Силиа щеше да бъде във възторг, когато ѝ подареше още една котка. Той остави кошницата с котката на плота в кухнята и му наля в купичка вода. Трябваше да му даде и нещо за ядене, затова започна да търси нещо останало от вечерята.

Ейда отиде в кухнята след вечеря, за да не се засече с Аша и Силас. Не искаше да ги вижда, камо ли да се храни на една маса с тях. Младата жена си отдъхна, когато видя принц Сандреа. Тя забеляза една кошница на плота и очите ѝ засияха, когато чу мяукане. Ейда отвори капака на кошницата и видя малката черна топка живот. Усмихна се широко и извади тефтера си, за да напише нещо.
"Нова ли е? Не помня да съм я виждала тук.", пишеше на листа.

Сандреа сложи в друга паница част от вечерята и ги подреди на плота, сетне извади котката от кошницата.
- Нова е, да. Силиа ще се зарадва да я види.

Ейда се усмихна и продължи да пише в тефтера си.
"Много е красиво. Принцеса Силиа явно много харесва котки. Хектор доста добре е гледан.", написа жената и остави тефтера на плота, за да го прочете Сандреа.