Замъкът на Афсол Фингел

Сандреа влезе в стаята на Афсол.
- Търсил си ме? - попита принцът.

Афсол бе събрал малко повече сили, но все още се чувстваше отвратително. Той бавно се надигна в леглото си, пъшкайки.
- Помогни ми да се облека и ме завлечи до всекидневната. Елвира ще дойде.

Сандреа се засмя.
- Сигурен ли си? Ще събереш трите ненормалници на едно място? Да умреш ли искаш? - скръсти ръце Сандреа.

- В момента да. - отвърна принцът. - Помогни ми.

Сандреа въздъхна и помогна на Афсол да се преоблече. Изобщо не го разбираше. Трябваше да остави раните да заздравеят и тялото му да си почине, но отказваше. След като го преоблече, го подхвана и започна да го води към всекидневната.
- Трябва да ти вземем бастун, дядо. - засмя се за кратко принцът, сетне стана сериозен. - Едва се държиш на краката си, Афсол. По-добре вземи Огърлицата.

- Не. - отвърна принцът. - Ако съм здрав... онези трите ще ме съсипят.

- Божества. - въздъхна Сандреа.
След като стигнаха до всекидневната, той помогна на Афсол да седне в едно от креслата.
- Никакъв алкохол. - отсече принцът. - Мели забрани.

Афсол извъртя очи. Уискито беше толкова близо, но и толкова далеч. Не беше пил от близо месец, не му ли се полагаше глътка поне?
- Принципно не бива да приемам заповеди от робиня, но добре. - въздъхна той. - Дано Елвира реши да дойде по-бързо, че не ми е комфортно да седя.

Сандреа сбърчи вежди.
- Некомфортно ти е да седиш? - тихо изрече той. - Онези хора да не би да са...

- Да са ме изнасилили? - Афсол завъртя глава към брат си и мигом съжали. - Слава богу, не. Гърбът ми неприятно опира в канапето, раните болят.

Силиа тъкмо се връщаше от стаята на Аша, когато чу гласовете на Афсол и Сандреа. Тя реши да отиде при тях.
- Защо си станал?

- Чака Елвира. - отвърна Сандреа вместо него. - Тя дали ще дойде?

- Надявам се. Не бива да изпуска едно нещо. - многозначително се усмихна Силиа.
Беше сложила пигмент от еритоско индиго в пяната за баня на Аша. Проклетницата само трябваше да се изкъпе, за да стане цялата синя.

Елвира дойде до замъка и Джой ѝ позволи да влезе вътре. Обясни ѝ, че са се събрали във всекидневната и жената с бързи крачки се запъти натам. Очите ѝ се разшириха от изненада, когато видя Афсол. По лицето му имаше рани, както и по ръцете. Тя пристъпи по-напред и едва възпираше сълзите от щастие, които напираха в очите ѝ. Прегърна го колкото можеше.
- Съжалявам, че се държах ужасно с теб. - изрече тя. - Не го заслужаваше.

Афсол изсъска от болка, но вдигна ръка и прегърна Елвира колкото можа.
- Радвам се, че успях... да се върна. - изрече той, сетне се усмихна. - Благодаря ти, че дойде.

- Разбира се. - усмихна се Елвира. - Беше ужасно да знам, че си изчезнал и може да имам известна вина за това.

Афсол въздъхна.
- Никой няма вина. - отвърна той. - Ще трябва да докладвам на Братството.

- Натаниел дойде да ни съобщи, че си изчезнал. Може все още да е тук, очаквайки новини. - изрече Силиа. - Сандреа по-късно ще го потърси.

Аша беше под душа известно време. Забеляза обаче, че пяната ѝ е синя, нещо необичайно. Тя опита да я отмие от тялото си и с ужас установи, че не се измива. Какво се случваше, по дяволите?! Принцесата се паникьоса и още по-грубо започна да трие тялото си, но без резултат. Едва се сдържаше да не изпищи. Знаеше си, че онази проклетница Силиа бе виновна за това. Тя спря водата и се загърна с един халат. Трябваше да намери принцесата и да ѝ потърси сметка. Излезе от банята, сетне от стаята си и с бързи крачки започна да обикаля коридора. Дочу гласове от всекидневната и помисли, че Силиа е там. Едва зърна фигурата ѝ и стисна ръце в юмруци.
- Какво, по дяволите, ми направихте?! - извика Аша и очите ѝ се разшириха.
Афсол, Сандреа, Силиа, че дори и онази проклетница Елвира се бяха събрали там.

Афсол се стресна и веднага си плю в пазвата. Тези двете искаха да му докарат инфаркт. Той се обърна към брат си.
- Моля ти се, - тихо започна да говори. - върни ме обратно там, където ме намери. Не мога повече. Едната е лилавокоса, другата прилича на извънземно.

Елвира се обърна към дразнещия глас на тази и избухна в смях.
- Божества, момиче, ти наред ли си? - продължи да се смее жената. - Това някаква помада за по-мека кожа ли е?

Силиа се засмя. Не предполагаше, че пигментът ще има чак такъв ефект.
- Честно казано, този цвят ти отива. Щях да сложа черно, но нямаше да се разпознаваш в тъмното. - продължи да се смее принцесата, сетне изражението ѝ стана сериозно. - Зъб за зъб, тъпачке.

Афсол разтърка чело с ръка. Мъченията и тъмницата вече му се струваха по-приятни от караниците на Аша и Силиа.

Аша нарочно избухна в сълзи.
- Защо правите това? - изрече през сълзи тя. - Аз наистина съжалявам, че погрешно разбрах изчезването на Афсол. Много съжалявам, че подмених боята ви, не предполагах, че ще бъде толкова сериозен проблем. Защо ме държите далеч от съпруга ми? Защо ми причинявате всичко това?
Принцесата продължи да плаче.

Елвира извъртя очи. Сълзите на тази изобщо не можеха да я трогнат, но реши да си държи устата затворена, за да не разстройва Афсол.