Замъкът на Афсол Фингел

Аша разтърка бузата си с ръка. Трябваше да признае, че тази удря доста силно.
- Защото ме лъжете. - опита се да овладее гласа си, но не успя. - Лъжете ме, че Афсол е изчезнал.

Силиа се изсмя.
- Не виждам никаква причина да правим подобно нещо. - отвърна тя и се отдръпна от проклетницата. - Но ми се щеше думите ти да бяха истина, алчна курво. Щеше ми се брат ми да беше на някакъв безлюден остров, където да си е щастлив с Елвира, а не да се занимава с теб, но уви, това не е така.
Силиа пристъпи напред и се надвеси над Аша.
- Много ми е интересно какво ще бъде оправданието ти, когато Афсол се върне и действително се окаже, че е бил изчезнал. Тогава пак ще се разправяме. - изрече тя, сетне се усмихна. - Не се тревожи за това с косата ми, ще си го получиш един ден.
Принцесата реши да излезе и да си налее бяло вино. Тази щеше да види!

След като се увери, че Силиа не е наоколо, Аша изпищя от яд. Тя се обърна към Силас и го зашлеви.
- Защо не направи нищо, идиот такъв? - започна да крещи принцесата на родния им език. Трябваше да говорят постоянно на милбърнски, за да не изпадат в подобни ситуации.

- Какво можех да направя? Сега ще трябва да замазвам положението. - изрече Силас. - Какво ти става, Аша? Съвсем забравяш каква роля трябва да играеш. Ти си притисната в ъгъла, отчаяна, изплашена за живота си, това трябва да си. Трябва да се извиниш на Силиа.

- Да ѝ се извиня? Тя е тази, която трябва да се извинява! - крещеше Аша. - Няма да ѝ се извинявам. Не ме интересува какво ще направиш, но направи нещо. Не знам дали Афсол е изчезнал, но тя трябва да изчезне!

- Забави малко темпото. На непозната територия сме, няма как да предприемем подобно нещо. - изрече Силас. - Пък и небивали проблеми ще си създадем, ако я докоснем.

- Значи трябва да търпя отвратителното ѝ поведение? Няма да стане! - тропна с крак Аша.

- Ти започна първа като подмени боята ѝ. - сви рамене Силас. - Нямам представа какво ще предприеме, за да ти го върне, но по-добре се подготви.

Аша изсумтя. Знаеше как да постави проклетницата на мястото ѝ, но много трудно щеше да се случи и навярно щеше да обърне още повече хора срещу себе си. Нямаше обаче да остави нещата така. Някога щеше да ѝ го върне.

Клеодора кацна на двора и Сандреа слезе от гърба на дракона, сетне внимателно помогна на Афсол да стори същото. По-големият му брат приличаше на нищо. Дрехите му бяха изпокъсани, а самият той бе потънал в засъхнала кръв и рани. Принцът го подхвана и започна да върви към замъка.
- Още малко. - изрече той и продължи да върви.
Отвори вратата на замъка и двамата влязоха в коридора.
- Силиа, ела веднага! - провикна се Сандреа.

Силиа чу гласът на Сандреа и веднага се затича към входната врата. Надяваше се да е намерил Афсол. Принцесата пребледня, когато видя най-големия си брат. Едва се държеше на краката си и беше почти неразпознаваем.
- Какво е станало с него? - успя да овладее гласа си принцесата.

Сандреа учудено наблюдаваше сестра си, гледайки лилавата ѝ коса. Тази съвсем беше превъртяла. Трябваха му няколко секунди, за да регистрира какво го пита.
- Сигурно са го измъчвали, нямахме време да говорим. Намерих го и го измъкнах. - отвърна Сандреа. - Донеси Огърлицата.

- Не. - слабо изрече Афсол. - И лунен прашец... не искам.

Силиа помогна на Сандреа да отведат Афсол до стаята му.
- Да умреш ли искаш? - попита тя, докато вървяха по коридорите. - Батко, трябва да ти помогнем.

- Нека поне доведем Мели. Тя ще знае как да третира раните му. - предложи Сандреа.

След като положиха Афсол върху леглото му, Силиа се обърна към Сандреа.
- Върви и я доведи. Вземи камъка ми за телепортация, по-бързо ще стане. - изрече тя.

Сандреа кимна и напусна стаята на Афсол. Брат му поне беше жив, макар и не толкова здрав.

Аша беше дочула суматохата и влезе в стаята на Афсол. Принцесата се ужаси, когато го видя в този вид.
- Какво му се е случило?

Силиа чу дразнещия глас на тази проклетница и за секунда остави Афсол. Тя силно хвана Аша за предмишницата и я избута извън стаята на брат си.
- Не това, което до сега си мислеше. - гневно изрече принцесата и затръшна вратата под носа на другата.

Сандреа се върна заедно с Мели и се учуди, когато видя Аша отвън да разтрива ръката си. Принцът нямаше време да ѝ обърне внимание и заедно с робинята на Силиа влязоха в стаята на Афсол.
- Мели, кажи ни с какво да ти помогнем.