Замъкът на Афсол Фингел

Силас хвана Ейда за косата и я изправи, сетне я изблъска в подредените зад нея дърва.
- Правилно, курво. Страхувай се. - изсъска той в ухото ѝ. - Ще си платиш за това.
Принцът взе едно по-тънко дърво и се обърна към нея.
- Ти тъпа ли си? Нима не искаш да живееш добре в Милбърн? Не осъзнаваш ли, че като саботираш Аша, кралството може да изгуби войните?
Силас я удари с края на дървото в корема и Ейда отново падна на пода.

Дъхът на Ейда секна. Тя постави ръка върху корема си и дишаше тежко. За нея нямаше значение дали ще бъде тормозена от Силас и Аша или от онези, които можеха да я пленят по време на войните. Целият ѝ живот бе изпълнен с мъка, страдания и тормоз, че не можеше да си представи нещо хубаво да ѝ се случи.

Силас удари Ейда с дървото в гърба. Щеше да види тази. Момичето бе започнало да трепери в краката му.
- Боли ли, курво тъпа? - изсмя се той и я удари още веднъж.
И Аша я бе била вчера, болката която Ейда изпитваше сигурно беше силна.
- Така ти се пада, задето не си знаеш мястото! - изсъска принцът и я удари с дървото още веднъж. - Сега искам извинение, задето смееш да саботираш Аша!

Ейда изхлипа и бавно се надигна на колене. Тя с омраза и презрение погледна към Силас, сетне с треперещи ръце разкопча панталона му. Пое пениса му в устата си и освободи сълзите си.

- Изобщо не ми пука как ме гледаш, курво. - засмя се Силас.
Той стисна косите на Ейда и я изблъска в дървата. Притисна тялото си още по-близо до нея и започна с бързи тласъци да се движи в устата ѝ.
- Имай късмета да оставиш и една капка! - изстена той. - Ще те изчукам с някое от тези дървета.
След още няколко тласъка, Силас застина и усети как семето му се излива в устата на Ейда.

Ейда стисна очи и се насили да преглътне всичко. След това, тя старателно почисти пениса на Силас. Като го знаеше какъв е изрод, със сигурност щеше да я изнасили с някое дърво, а тя не желаеше това.

Силас злорадо се усмихна и се обу. Той опря края на дървото в гръдта на Ейда.
- Не съм свършил с наказанието ти обаче. Тези ръчички започват да създават проблеми, затова имат нужда от известна почивка.
Силас захвърли това дърво и взе друго, сетне удари Ейда с всичка сила в дясната ръка, счупвайки я.

Ейда извика от болка и заплака. Тя докосна с другата си ръка счупената, но не посмя да помръдне. Нямаше представа как щеше да я намести сама.

Силиа трябваше да отиде за малко дърва. Принцесата въздъхна.
- Мазата определено трябва да се премести в замъка. - ядно измърмори принцесата, докато вървеше. Почти бе стигнала до бараката.

Силас чу гласа на Силиа и се стъписа. Той хвана Ейда за косата.
- Направи нещо грешно и ще получиш дърво в задника си. - изсъска той в ухото ѝ.
Той я издърпа да стане и нарочно я избута в дървата, за да ги събори като пада.
- Боже, Ейда, какво стана? - разтревожено извика той.

Ейда почувства ужасна болка в счупената си ръка и отново извика.

Силиа дочу думите на Силас и забърза към бараката. Тя отвори широко вратата и видя двамата. Ейда плачеше и се държеше за ръката, а устната ѝ бе цепната.
- Какво става тук?

Силас се обърна към Силиа, сетне върна погледа си върху Ейда.
- Дойдох да ѝ помогна да вземе дърва за камината си. Не съм съвсем сигурен какво стана. Тя издаде звук и в следващия момент беше паднала върху дървата.
Той помогна на Ейда да се изправи като я придържаше.
- Знам, знам. - изрече той, опитвайки се да я успокои. Престори се, че забелязва ръката ѝ. - Божичко, Ейда, счупена е!

Силиа погледна към момичето.
- Нека я заведем при Мели, тя ще я намести и ще ѝ помогне.
Принцесата излезе от бараката и зачака Ейда и Силас.

Силас излезе заедно с Ейда.
- Едно грешно движение и ще получиш дърво в задника. - тихо изсъска той на милбърнски в ухото ѝ.
Те последваха Силиа.
- Спокойно, миличка, скоро ще ти мине.

Силиа заведе Силас и Ейда до стаята на Мели.
- Мели, помогни ѝ. Счупила си е ръката.

Мели стана от мястото си и помоли Ейда да седне. Робинята огледа и опипа ръката на Ейда.
- Ще мога да я наместя. - изрече тя и погледна Ейда. - Ще ви заболи, но ще ви дам нещо за болката.

Силас хвана здравата ръка на Ейда и силно я стисна.
- Тук съм, спокойно. Няма да боли още дълго. - опита се да я успокои.

Ейда му хвърли изпепеляващ поглед и отново погледна Мели. Тя кимна, не знаеше защо.

Мели прие това като знак да действа. Тя хвана ръката на Ейда и намести костите. Момичето извика и отново заплака.
- Готово. - изрече Мели и отиде да вземе ленти и дъски, с които да я обездвижи.
След като намести ръката на Ейда върху дъските и ги стегна с парчетата плат, Мели даде на момичето обезболяваща отвара.
- Може да си починете вече. Отварата скоро ще притъпи болката и ще може да заспите.

Силас се усмихна.
- Благодаря ви от нейно име. - изрече той, сетне погледна съжалително Ейда. - Няма да може да използва ръката си известно време. Дано заздравее бързо.
Той хвана Ейда за здравата ръка.
- Ела, ще те отведа до стаята ти.
Силас и Ейда излязоха от стаята на Мели и отидоха в стаята на Ейда. Силас избута нещастницата вътре.
- Браво, добре се държа. - изрече той на милбърнски. - Сега си лягай, няма да излезеш от тази стая, докато не се уверя, че Афсол е спал с Аша.

Ейда въздъхна и легна върху леглото си. Изобщо не ѝ харесваше, че Силас ще я наблюдава, но скоро вече не мислеше за това, тъй като отварата я отпусна и ѝ се доспа.

Афсол стоеше в библиотеката и всячески се опитваше да не пие.

Аша влезе по нощница в библиотеката и се тръшна върху едно от канапетата.
- Какво правите? - попита тя. - Аз не мога да заспя.

Афсол въздъхна.
- Чудя се какво да правя. - отвърна той.