Замъкът на Афсол Фингел

Аша бе чула името на тази Моника на партито. Нямаше представа коя е тази жена, но явно принцесата не я харесваше. Нямаше представа как това щеше да ѝ помогне за в бъдеще.

Афсол дочу отнякъде името на Елвира. Трябваше да я види.
- Елвира... - въздъхна той. - Доведи я.

Силиа се приближи до леглото на брат си и се надвеси над него.
- Утре ще я доведа, не се тревожи. - тихо изрече тя. - Сега обаче трябва да спиш, за да събереш сили, когато тя дойде.
Принцесата си отдъхна, когато Афсол отново се унесе.
- Аз ще остана тук, може да си починеш.

- Не, ще остана тук. Може да имаш нужда от помощ, ако той се събуди. - изрече Сандреа.
Принцът си извади завивка, възглавница и по-дебел юрган, след което постла юргана на земята и легна върху него. Така щеше да му бъде по-удобно.

Силиа взе стола, който беше до писалището и го постави до леглото на Афсол. Седна на него и взе ръката на брат си в своите. Най-сетне даде воля на сълзите, които потискаше твърде дълго време. Не се беше самоубил, както се опасяваше от известно време.

Силиа беше приготвила супа за Афсол и му носеше в една купичка, когато чу кашляне от стаята му. Тя побърза да влезе вътре, остави купичката на нощното шкафче и му наля вода в една чаша. Даде му да отпие няколко глътки. Забеляза, че той я наблюдава стреснато и сбърчи вежди.
- Какво има, батко?

Афсол и снощи забеляза, че нещо не е наред със сестра му, но го отдаде на болката и умората си.
- Ще вдигнеш ли... малко завивката?

Силиа се учуди на странното му искане, но го направи.
- Топло ли ти е?

Афсол събра достатъчно сили, че да надигне глава и да си плюе в пазвата. Силиа съвсем беше превъртяла.
- Какво... ти става?

На Силиа ѝ се прииска да запищи. Всички ли щяха да ѝ напомнят този ужас? Принцесата пусна завивката и скръсти ръце.
- Вече се съмнявам, че заслужаваш супата. - намуси се тя. - Относно цвета ми... Питай съпругата си, когато си заслужи достъп до тази стая.

Афсол тежко въздъхна. В онази тъмница беше постоянно тъмно, държаха го окован с часове, а може би и дни. Освобождаваха го само когато трябваше да го измъчват.
- В онази дупка... времето беше спряло. - тихо отвърна Афсол. - Жалко, не е минала... година.

Силиа му помогна да се нахрани.
- Само месец. - изрече тя. - Каза, че отиваш на мисия и толкова. Ни вест, ни кост.
Принцесата остави празната купичка на нощното шкафче и очите ѝ се напълниха със сълзи.
- Никога не се беше бавил толкова. Не исках и да си го мисля, но вероятността да се беше самоубил ставаше все по-голяма. - изрече тя. - Този странен брак, разпадащите ви се отношения с Елвира, мислех че повече няма да се върнеш.

Афсол сви устни. Съжаляваше за онова, през което е преминала Силиа, докато го нямаше.
- Нямах смелост. - изрече той. - Аз съм наемен убиец... знам как да си отнема живота.
Принцът въздъхна.
- Нека не говорим... за това. Ще доведеш ли Елвира?

Силиа изтри сълзите си и се усмихна.
- Ще ѝ изпратя бележка. Не мога да гарантирам, че ще дойде. - въздъхна принцесата. - Ще ти дам отвара да поспиш.
Силиа отвори нощното шкафче и извади едно шишенце с обезболяваща отвара, сетне я даде на Афсол. След като принцът се унесе, тя отиде да напише една бележка, след което щеше да я прати на Елвира.

Силас забеляза, че Силиа напуска стаята на Афсол и влезе вътре. Беше намерил продавач на разни афродизиаци и Аша искаше да подсигури успеха си. Дори и да му бяха дали алкохол, в това състояние едва ли щеше да му е до секс. Принцът внимателно прерови всяко място и накрая откри отварите. Бяха в различни цветове, затова взе по едно шишенце и от двете, след което излезе от стаята. За миг спря и отново помисли за плана на Аша. Защо трябваше да ѝ помага? Той се дразнеше още от сега на факта, че друг трябва да я докосва. Накрая въздъхна тежко и излезе от замъка. Искаше или не, Аша трябваше да забременее от този мъж, за да бъдат добре, когато се върнат в Милбърн.

Сандреа влезе в стаята на Афсол.
- Търсил си ме? - попита принцът.

Афсол бе събрал малко повече сили, но все още се чувстваше отвратително. Той бавно се надигна в леглото си, пъшкайки.
- Помогни ми да се облека и ме завлечи до всекидневната. Елвира ще дойде.

Сандреа се засмя.
- Сигурен ли си? Ще събереш трите ненормалници на едно място? Да умреш ли искаш? - скръсти ръце Сандреа.

- В момента да. - отвърна принцът. - Помогни ми.

Сандреа въздъхна и помогна на Афсол да се преоблече. Изобщо не го разбираше. Трябваше да остави раните да заздравеят и тялото му да си почине, но отказваше. След като го преоблече, го подхвана и започна да го води към всекидневната.
- Трябва да ти вземем бастун, дядо. - засмя се за кратко принцът, сетне стана сериозен. - Едва се държиш на краката си, Афсол. По-добре вземи Огърлицата.