Замъкът на Афсол Фингел

Аша стана и отиде до секцията с алкохол.
- Искате ли чаша уиски? Ще ни отпусне определено.

Афсол отново въздъхна. Не беше сигурен дали е добра идея да пие, но какво пък. И вчера беше пил малко. Не помнеше какво се бе случило след това, но го увериха, че нищо лошо не се е случило.
- Благодаря! - усмихна се той. - Може да я напълниш до половината.

Аша се усмихна широко и напълни чашата на Афсол до половина. Силас посъветва Аша да пие малко от същото уиски, за да се отпусне и Афсол да остане доволен. Принцесата въздъхна и си наля съвсем малко. Тя се приближи с чашите до принца и му подаде неговата.
- Наздраве! - изрече тя, очаквайки отговор на вдигнатата си чаша.

Афсол чукна чашата си в тази на Аша.
- Наздраве! - изрече той и отпи голяма глътка от уискито си.
Това му липсваше определено.

Аша изпи каквото си бе наляла и се върна в креслото. Трябваше да изчака малко, за да започне да действа афродизиака на Афсол.
- Може ли да ми дадете съвет? - попита Аша. - Искам да оправя отношенията си с принцеса Силиа, но мисля, че тя не ме харесва вече.

Афсол седна на мястото си и отпи още една глътка.
- Дай ѝ време. Седнете и поговорете. - отвърна принцът. - Не го казвам, защото тя е моя сестра, но трябва да започнете с извинение.

Аша вътрешно кипеше от гняв. Нямаше никакъв шанс да се извини на онази проклетница.
- Прав сте. - въздъхна тя. - Аз започнах като помислих, че сте избягал на самотен остров, за да бъдете с Елвира.

Афсол се засмя.
- Не ти се сърдя, че си помислила това. - изрече той. - Казах, че отивам на мисия и се забавих доста. Случили са се някои съвпадения по време на изчезването ми. Едва ли щеше да си мислиш това, ако Силиа не бе отишла на почивка на самотен остров. От друга страна, тя пък си е мислела, че съм сложил край на живота си. Определено не ви е било лесно.

Аша поклати глава.
- Не, никак не ни беше лесно. - въздъхна Аша и усети приятни тръпки ниско в корема си. - Когато научих, че сте изчезнал се притесних.

Афсол допи уискито си и отиде да си налее още малко. Каза си, че няма да пие повече от това. Той отпи голяма глътка и огледа Аша от глава до пети. Така ли му се струваше или тялото ѝ беше перфектно? Имаше хубави бедра, плосък корем и хубави гърди. Афсол стисна очи и разтърси глава. Не я ли беше виждал по този начин вече?

Аша обърна глава към Афсол и забеляза поведението му. Едва сдържа усмивката си. Явно афродизиакът започваше да действа.
- Над какво се замислихте? - попита Аша.

Афсол се сепна. За какво бяха говорили?
- Извинявай. - изрече той, продължавайки да я гледа. - Би ли повторила въпроса си?

Аша се усмихна.
- Нищо не съм ви питала. - изрече тя и се изправи. - Казвах, че се притесних за вас, когато изчезнахте. Не постъпих правилно, много съжалявам.
Тя мина покрай него, за да остави празната си чаша върху полицата.

Когато мина покрай него, Афсол усети аромата ѝ на рози. Той допи останалото от уискито си и вече му беше трудно да се владее. Той я огледа и отзад. Имаше хубаво дупе. Като цяло Аша бе доста красива жена, трябваше да ѝ го признае.

Аша реши да действа спонтанно. Тя прокара ръка по рамото на Афсол и се усмихна.
- Толкова съм щастлива, че се върнахте при нас. - изрече тя и го прегърна силно.
Афродизиакът вече ѝ действаше и тя усети възбудата си, когато го прегърна. Тя изстена тихо и опря глава в гърдите му.

Афсол изсумтя. Пенисът му вече беше твърд като скала. Това ли трябваше да се случи? Само един неин стон го накара да се възбуди до болка. Той зарови лице във врата ѝ и вдиша от аромата ѝ.
- Аша, какво... - въздъхна срещу нея.

Топлият му дъх накара Аша да настръхне. Принцесата изстена и обви ръце около врата на Афсол.
- Нищо. - сластно изрече тя и с ръце започна да гали раменете му.

Афсол обви лицето на Аша с ръце и целуна устните ѝ. Не можеше да мисли трезво. Съзнанието му казваше, че има нещо грешно в цялата тази работа, но Афсол изпъди тази мисъл някъде дълбоко в съзнанието си. Искаше само да се концентрира над това да намери освобождение.

Аша отвърна на целувката му. Тя се надигна на пръсти и целуна врата му, засмуквайки нежно меката му кожа.

Афсол вече не можеше да се владее. Трябваше да я има и то на всяка цена. Той я вдигна и я прегърна силно, сетне започна да я води към спалнята си. Влязоха вътре и принцът затвори вратата. Положи я върху леглото и се надвеси над нея, сетне зарови глава във врата ѝ и започна жадно да го целува. Отнякъде се появи спомен, че до сега Аша не е била с мъж, затова трябваше да си наложи да е внимателен.

Аша се подсмихна. Най-сетне щеше да получи онова, което иска. Тя зарови ръка в косите на Афсол и леко разтвори краката си.

Афсол целуна и устните на Аша, сетне надигна нощницата ѝ. Ръцете му шареха из тялото ѝ, а устните му оставяха горещи целувки по лицето и врата ѝ. Той се надигна, за да свали ризата си, сетне отново се надвеси над нея.
- Ако нещо не ти харесва... - изрече той и погали лицето ѝ. - ...просто кажи.

- Разбира се. - изстена Аша и целуна устните му.
Принцът свали презрамките на нощницата ѝ и гърдите ѝ се разкриха пред него. Аша изстена, когато Афсол започна да ги гали с пръстите си. Тя от известно време усещаше, че се е подмокрила. Надяваше се само това мъчение да приключи по-скоро.

Афсол засмука едното ѝ зърно и Аша изви гръб. Сладките ѝ стенания го побъркваха и караха пениса му да пулсира от болка. Нямаше да може да се въздържа още дълго. Той надигна нощницата на Аша още по-нагоре, разкривайки слабините ѝ. Той прокара ръка по женствеността ѝ и се изненада приятно, когато узна, че тя е повече от готова.
- Проклятие! - изсъска той и се изправи светкавично от леглото, за да съблече панталона си.

Очите на Аша се разшириха, когато видя пениса на Афсол. Как се предполагаше, че трябва да поеме това нещо в себе си? Силас нямаше подобни размери и не ѝ беше никак лесно. Тя прехапа устни. Трябваше да го направи, ако искаше да забременее и да живее отново охолно.
- Върнете се тук. - сластно изрече тя.